Икономистът и създател на Института за пазарна икономика доц. Красен Станчев взе участие в организираната от ДЕБАТИ.бг конференция на тема „Политиките на България в евроатлантическата реалност“.

От форума бяха част и бившият министър-председател на Белгия и бивш председател на Европейския съвет Херман Ван Ромпой, посланикът на САЩ в България н. пр. Ерик Рубин, президентът на България (2012-2017 г.) Росен Плевнелиев и бившият премиер на България (1991-1992 г.) и настоящ конституционен съдия Филип Димитров.

Публикуваме без съкращения речта на доц. Красен Станчев:

Ще кажа три неща. Първото е, че ЕС е съюз, който защитава националния суверенитет и националната държава. Това е исторически много добре описано и аз ще се опитам да разкажа как това се случва с България. На второ място ще се опитам да кажа как НАТО допринесе за чуждестранните инвестиции в България и възстановяването на доходите. Не на последно място ще дам някои икономически илюстрации за ръста на доходите за псоледните 10 и може би не само 10 години.

Що се отнася до националния суверенитет, от самото начало – от 50-те години с Римския договор – и след това лидерите на държавите първоначално от Европейската икономическа общност и след това от ЕС винаги са запазвали много добре онези области на национален суверенитет и национална държава, където в крайна сметка местните избиратели и местните политици имат решаващата дума.

Това не е случайно. Това е направено поради една много проста ситуация, която се случва след Втората световна война. Първото е, че светът се разделя на две и второто е, че икономиката на света е еднокрака. Икономиката на света след Втората световна война и всъщност е доминирана от американския долар и американската икономика.

Обединеното кралство е задължено на САЩ три пъти брутния си вътрешен продукт, през 1947 г. Обединеното кралство тогава е най-голямата юрисдикция в света с най-много хора и с най-голяма икономика, както и да го гледате.

Ако не се бяха случили споразуменията от Бретън Уудс, съответно създаването на международни правила от рода на тези, които съществуват с Международния валутен фонд, Споразумението за митата и търговията, световната банка и т.н,, то светът щеше да бъде доста странно място. И на първо място може би САЩ биха загубили повече, защото всеки един кредитор има интерес от това длъжникът да бъде жив и здрав.

Второто нещо, което е много важно в историята на ЕС от онези времена е, че хората, които водят отделните страни – било то Де Гол, било то Аденауър, било то т. нар „европейски светци” и т.н. – те всичките имат интерес от това да запазят своя авторитет срещу онова, за което г-н Плевнелиев говори преди малко за национал-популизма.

Историята тогава е много странна. Ние сега се оплакваме от бежанците, но бежанците сега са по 1 млн. на година. А тогава бежанците са по 6 млн. на година. Какво може да стане в тази ситуация? Както и след Октомврийската революция – тя всъщност е проблем с бежанците, не знам дали знаете.

Хората се тревожат. Онова, което може да се случи, е възстановяването на онези идеи, които е имало преди Втората световна война. Следователно единственото нещо, което може да се направи, е да се гарантира защита на онези, които управляват тогава с техните идеи за мир, солидарност и сътрудничество и да се запазят онези неща в националната държава, които дават този суверенитет.

От тогава до сега, дори най-подробно да четете каквото и да е от основополагащите актове на ЕС, този национален суверенитет се запазва. Още по-силна е ролята на ЕС след 1998 г., когато всичките наши страни – България през 1999 г. – получават така да се каже пътна карта за присъединяване.

Онова, което тогава е основен проблем (и мисля, че Иван Костов в неговата книга много добре го показва) е тези страни да затворят една страница на миналото. Тази страница на миналото по никакъв начин не е свързана с национален суверенитет – точно обратното.

Ако вземете пак периода след Втората световна война, във всички наши страни управлява всъщност Сталин. Всичките ръководители на нашите страни са служители на Коминтерна и немалка част от тях са агенти на КГБ или на НКВД тогава. И тази история продължава без никакъв национален суверенитет, за който примерно 68-а, 56-а и разни други такива години много добре ни доказват.

Смисълът на избирателите, които подкрепяха тогава партиите, управляващи нашите страни и съответно техните лидери да включат нашите страни в Европа беше такъв – да затворим страницата на миналото и да се върнем там, където принадлежим. Това не е революция в смисъл да направиш нещо велико, да направиш нещо, което е идея, съществуваща някъде в Рая, да възстановиш Рая или да го въведеш в своята юрисдикция.

Онова, което се случва, е точно затварянето на тази страница и възстановяването на суверенитета. Затова и Иван Костов завършва своята книга с 1999 г. Преговорите означават, че страницата е затворена.

Няколко икономически неща по суверенитета. Те са най-видими в енергетиката. През 1998 г. България плаща на Русия 15% от БВП за внос на енергийни суровини. От 35 години няма нито една инвестиция в българската енергетика.

Три български парламента от 1998 г. до 2007 г., четири енергийни стратегии и шест правителства променят тази ситуация. Как се променя тази ситуация? По два начина:първият е с чуждестранни инвестиции. Тези всичките организации гласуват първите инвестиции или първите стратегии, които позволяват възникването на чисти по изискванията на ЕС производства в електроенергетиката и това са т. нар. „американски централи”.

Съжалявам, че г-н Рубин си тръгна. Според мен той малко прави за защитата на тези инвестиции. Независимостта, която дават американските централи за българската енергетика е някъде около 10%.

Онова обаче, което се случва, е развитието на търговията, обвързването на банковите системи на България с онези на ЕС и глобалния свят и възможността за нови инвестиции. Онова, което България в момента плаща на Русия – за 2001 г. това са 11% от БВП, през 2018 г. това са 3% от БВП. Имаме четири пъти намаляване на зависимостта – чисто икономическата – на българската енергетика от руски енергийни ресурси, гледайки самите енергийни доставки. В България имаме една странна „еднокрака” ситуация от икономическа гледна точка или от гледна точка на доставките енергетика.

Другото нещо, което позволява да намалее тази зависимост, е ръстът на икономиката и на доходите. Този ръст не се случва от небето, той се случва поради простата причина, че България успява за периода 1997-2001 г. изцяло да преориентира търговските си потоци. През 1998 г. България изнася за ЕС малко под 3,7 млрд. евро. През 2017 г. България търгува с ЕС 24 млрд. евро. Имаме ръст около 5-6 пъти.

Това означава, че онова, което България харчи за доставки от изток, всъщност се финансира от това, че България печели, продавайки на запад нещо, което западът или ЕС иска да плати.

НАТО. Едно е да имаш търговско споразумение и постепенно да хармонизираш законодателството с ЕС. Друго е да имаш сигурност на инвестициите. Това го знам много добре, защото с колеги от ИПИ спечелихме търг на Министерството на отбраната да направим 15-годишните бюджетни проекции за членството на България в НАТО, вкл. разходите за отбрана.

Онова, което ние осъзнахме тогава, правейки тези проекции, е, че всъщност когато трябва да консолидирате или да синдикирате един заем за относително голяма инвестиция (пак ще спомена „Марица Изток” 1 и 3), вие трябва да имате сигурност за поне 15 години. Тази сигурност не съществуваше в България за големи проекти преди 2004 г.

Всичките договори за синдикирани големи заеми в България се сключват след 2004 г., т.е. след членството на България в НАТО. От 2004 до 2008 г. България е на първо място в света след Хонг Конг като икономика, която привлича чуждестранни инвестиции. На първо място в света. Това се измерва изключително точно, няма начин да бъде манипулирана тази статистика, защото това в крайна сметка са международни трансфери, които оставят следи в централните банки.

Другото нещо, което е много важно, е, че за този период България не просто е на първо място в света като дестинация, привличаща чуждестранни инвестиции, но тя е и на първо място в света като роля на чуждестранните инвестиции за формирането на доходи в самата страна. Излишно е да се казва, че 90% от тези инвестиции идват от ЕС, около 10% са от САЩ и други юрисдикции, няма кой знае какви руски инвестиции, ако някой се интересува от това.

Ролята на чуждестранните инвестиции във формирането на капитала в България, т.нар. брутно капиталообразуване за този период е 93% от новите инвестиции в страната. Това означава, че 70-80 ст. От всеки нов лев, който възниква в страната, се финансира от чуждестранни инвестиции. Пак казвам, 9/10 от тези нови доходи се формират от инвестиции или чуждестранни спестявания, които идват от ЕС.

Между другото, днес всички се оплакват от отлива на чуждестранни инвестиции от България. Това е така и не е така поради една много проста причина. Вие имате една икономика като българската, която е около три пъти по-малка от „Кока-кола”. Когато влязат 100 млд. В тази икономика, не може да очаквате, че ще има много нови неща поради простата причина, че онова, което е влязло, носи доход.

България не просто е на първо място от новите страни членки по привличане на чуждестранни инвестиции през онзи период, но тя е и на първо място като действие на чуждестранните инвестиции в следващия период, т.е. след кризата 2008-2010 г. В момента ЧИ формират между 35 и 40% от инвестициите в България и това е най-високият дял на ЧИ във всички останали страни нови членки на ЕС.

Няколко думи за доходите. Ако търговията с ЕС формира в момента около 50-60 ст. Доход на всеки лев в България, то друг ефект е ръстът на реалните доходи на домакинствата. От 2004 г. (от тогава „Евростат” следи България) до ден днешен България на първо място в ЕС по ръст на реалните доходи на домакинствата.

От гледна точка на покупателната сила става дума за ръст от някъде около два пъти. Ако вземе само последните 7 години, реалните доходи в България са нараснали с около 1/3. В същото време реалните доходи в ЕС са нараснали някъде с около 15%, т.е. реалните доходи в България растат два пъти по-бързо. Всичко това е благодарение на факта, че България е интегрирана.

Ако вземем новите страни членки, има някои, които приличат на България. Има една такава страна и това е Литва. И там реалните доходи на домакинствата са нараснали с малко по-малко, но все пак с около 30%. След това идва Чехия с около 22-23% нарастване за последните 7 години на реалните доходи на домакинствата.

За другите страни нарастването е някъде около 1/3 или малко по-малко, отколкото за България. В другите нови страни членки нарастването на доходите на домакинствата за последните 7 години е от порядъка на 1/5 – около 20%.

Ако вземете средните стойности на доход на човек от населението, през 1998 г. България е 22% от средните доходи за ЕС. Тази година ще бъде вероятно 51-52%. Т.е. България все пак по някакъв начин се развива и това развитие помага за онова, с което започнах в самото начало, за т. нар. национална независимост.

Тя също може много добре да се измери през търговията. Ако някой смята, че има големи алтернативи за формирането на доход в България със смяна на търговски потоци, намиране на нови пазари и т.н., то тези нови пазари в никакъв случай н са на изток, това по никакъв начин не е Евразийският съюз.

Евразийският икономически съюз първоначално функционира като митническа юрисдикция, като митнически съюз. От неговото формиране страните вътре започват да търгуват по-малко една с друга и да търгуват повече с ЕС. Другото нещо, което е характерно за този съюз, е че той е „еднокрак” – онова, от което светът избяга след Втората световна война и нашите страни след 1989 г.

Причината за това е, че юрисдикцията на Руската федерация е пет пъти по-голяма от всички останали юрисдикции и не териториално, а просто във вид на хора, на данъкоплатци. Всичките тези, за да могат по някакъв начин да живеят по-добре, те трябва да търгуват с някои, които са по-богати. Когато търгуваш с някого, който е толкова богат, колкото си ти, или по-беден, ти ще станеш вероятно по-беден. По-рационално е да търгуваш с някой, който е по-богат.

В този смисъл може би трябва да се погледне и съотношението между търговските партньори в смисъл на износ на български стоки и услуги. В това отношение Русия е толкова голяма, колкото Македония и малко по-малка, отколкото Чехия. В Македония има 2,5 млн. жители, в Русия има 145 млн., доколкото си спомням. За какво говорим?

Онова, което е ясно като икономически избор поне е, че и юридически, и икономически за България страницата е затворена. Независимостта е постигната, страната принадлежи на тази схема на гравитация или този икономически център на гравитация.

Няколко думи за безплатните европейски средства. Според мен един от дефектите на ЕС са тези големи трансфери. Достатъчно е да се видят за последните 17 години отчетите на Европейската сметна палата. От тях се вижда (макар индикаторът да се подобрява), че преди 15 години около 60% от средствата са разпределени с нарушение на счетоводните стандарти. За тези 15 години имаме трикратно подобрение на този индикатор. В момента около 20% от средствата са неправилно отчетени. Това са докладите на Европейската сметна палата.

Другото нещо, което не се вижда е, че България получава средно около 1% от БВП трансфери от ЕС. Не се вижда ефектът на изтласкването. Ако вземем да речем статистиката за миналата година за БВП на България, 1% означава 1 млрд. Ако имате 1 млрд. трансфер от ЕС, вие имате някъде около 800 млн. разходи по чакането за тези пари. Т.е някакви хора не извършват онези инвестиции, които трябва да извършат, защото те се нареждат на опашка да чакат някакви относително свободни средства.

Когато с един колега от Америка направихме бизнес план на кмета на Елена как да привлича туристи и му направихме сметката какво трябва да инвестира общината. Ние сметнахме, че те трябва да купят баданарки и латекс, за да боядисат централния площад на Елена в хубави цветове и да направят снимки, за да качат рекламата на града в интернет.

Тогава се събраха хотелиерите, отидохме на среща при кмета и първото нещо, което казаха хотелиерите на градоначалника беше: абе кмете, ти защо не кандидатстваш по Европейския съюз? Това е пълна безсмислица, но тя показва по какъв начин се получава този ефект на изтласкване – когато давате някакви свободни пари, веднага има опашка, която се формира за тяхното получаване.

Последното нещо, което не се вижда, е основна закономерност за страните на север от Африка – за ЕС, за Северна Америка, за южна Америка. Това е, че за да стигнат парите по предназначение, когато имате дарение – било то за хотели, било то за къщи, било за туристически пътеки и т.н.  – в Африка те стигат до хората само когато една съществена част остане за онези, които преразпределят.

На юг от Сахара този процент е между 60 и 80. За Ес процентът е вероятно онзи, който в момента се фиксира от Европейската сметна палата, т.е. 18-20%. Те задължително не се разпределят както трябва, з ада могат да стигнат парите примерно за онези, които наистина ще използват къщите не за тъщи, а за туристи.

Тези несъвършенства са поправими. През 2007 г. (малко след това се запознахме с г-н Ван Ромпой) 18 икономисти, между които доста известни френски и белгийски икономисти и 11 икономисти от новите страни членки се опитахме да променим философията на формиране на бюджета на ЕС. Не успяхме и затова се получава нещо, което е основен проблем на ЕС и това е неговото частично функциониране като „дилема на затворника”.

Дилемата на затворника за тези, които не знаят, е хората, които присъстват и работят в едно определено място, в дадена определена юрисдикция – биха били по-добре, когато си сътрудничат. Когато обаче има нещо, което нарушава сътрудничеството, те започват да работят един срещу друг. И това е в момента проблемът на ЕС.

Имаме две визии за Ес според мен. Едната е първоначалната визия – конкуренция между различни юрисдикции. Без тази конкуренция те не могат да се развиват, не може да има свобода на движение на капитали, стоки, хора и т.н., които допринасят за по-високата добавена стойност, конкурентност и т.н. на нашите икономики.

А другата визия е да контролираме и регулираме абсолютно всичко от центъра. То пак не се получава, защото в крайна сметка националният суверенитет е запазен. Но се получава една много интересна схема в ЕС, когато нашите представители отидат в ЕС, разберат се за нещо и след това всеки се връща в собствената си юрисдикция и казва: абе, знаете ли онези в Брюксел какво казаха, какво направиха?

Т.е. създава се една система на free-riding, на гратисчийство, когато трябва да направиш нещо непопулярно в своята държава, да има кого да обвиниш. От тук се появяват всички центробежни сили, според мен в ЕС.

Колкото и да е очевидно, че по някакви рационални основания Брекзит не е разумно решение, в крайна сметка хората действаха така, както чуват. Те чуваха ли, че онези там ни пречат? Очевидно е, че никой не е пречел на Обединеното кралство, точно обратното.

Но когато трябва да се оправдаеш за нещо непопулярно, ако аз примерно съм министър-председател и се върна от Брюксел ще каза: направихме там еди какво си, аз го предложих и стана много добре, примерно в регулирането на работното време.

Но когато стане нещо друго и аз се върна, какво мога да кажа на парламента? Ще кажа: абе, извинявайте, обаче ЕС, сега какво да направим? Там някакви хора мислят, решават, аз много не разбирам. Имаме само един глас и т.н.

Т.е. този механизъм, който пречи на сътрудничеството от най-високото до най-ниското ниво, трябва да бъде реформиран. Иначе ще има още Брекзит, ще има още Каталуния и т.н.

Благодаря Ви за вниманието!

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!