Красен Станчев е основател на Института за пазарна икономика. Народен представител във Великото народно събрание (1990-1991), член на Съвета за икономическа политика към президента (1996 – 2001) и доцент в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Управител на КС2 ЕООД.
Как беше структуриран бюджетът, който беше създаден от правителството на Кирил Петков, и реалистичен ли беше той за България?
Той беше съставен при много по-ниска инфлация, такава беше априлската прогноза. Тя се оказа с около 5% по-висока, като обърка до голяма степен сметите на един дългосрочен план. Иначе, поради инфлацията бюджетът излезе относително добър, без дефицит за миналата година. Което не означава, че той е реалистичен за тази година. А за следващата съвсем не е ясно, защото няма средносрочна прогноза.
Тази година би трябвало да има около 700 милиона плащания по вътрешен дълг и вероятно някъде около 1.1 милиарда по еврооблигации. За следващата година са 1.5 милиарда по еврооблигации и вероятно около 1 милиард по вътрешен дълг. Това означава, че бюджетът за тази година би трябвало да има много повече буфери, трябва да има много повече съкращаване на разходи и по-голямо внимание към приходите.
Част от анализаторите, включително и някои представители на политическите партии, предвиждаха бюджетна катастрофа. Защо тя така и не се случи?
Защото високите проходи бяха практически осигурени от високата инфлация. Ако вземете инфлацията и приходите от ДДС, плюс възстановяването и приходите от личен и корпоративен данък, това са в крайна сметка приходите в бюджета. Почти до запетайката е числото, същият какъвто е ефекта на инфлацията върху ДДС, тоест на цените върху ДДС, приходите от тях.
Какво е моментното състояние на парите в държавата? Може ли да си позволим извънредни харчове извън заложените в бюджета?
По-скоро не, защото миналогодишния бюджет, който всъщност се удължава и повтаря беше изчислен при относително много голям дефицит. И ако се продължава по същия начин, то тогава ще има проблем с плащанията и с приходите. Така че по-скоро не.
Иначе, фискалният резерв е на по-високо ниво. Сега ще има плащане на данъци и вероятно ще отиде на 13 милиарда, което е относително висок процент. Но в общи линии фискалният резерв се запазва традиционно някъде около 8-10% от БВП. Така че в някакъв смисъл има възможност за маневриране, но трябва да се рационализира бюджета. Това означава на първо време да има по някакъв начин предвиждане какви ще са разходите за следващата година и какви са приходите за следващата година. Защото онова, което се предвижда в момента, по чисто политически причини, е че има приходи по Плана за възстановяване. Но той всъщност предполага и много големи разходи. Каквито и да са приходите по Плана, да речем те са около 2 милиарда на година, тези 2 милиарда не са като 2 милиарда през 2010г. През 2010 година 2 милиарда бяха 4% от БВП. Сега 2 милиарда са някъде около 1.25% от БВП. Така че в общи линии тези приходи трябва в крайна сметка да се обърнат в разходи. Така е направен Планът за възстановяване, че предполага много публични инвестиции. Иначе няма да има средства по Фонда за възстановяване и устойчивост
Може ли да направите една прогноза, ако заложеният бюджет не бъде актуализиран, дали до края на годината ще има някакви излишъци?
Възможно е в средата на годината бюджетът да бъде актуализиран. Така както е съставен миналогодишния бюджет, той предполага много големи разходи. Беше заложен 6 милиарда дефицит. Само програмата за компенсиране на разходите за електроенергия, която в крайна сметка беше по някакъв начин преначертана, е към 8 милиарда. Ако това продължава на широка нога, а засега продължав и не е ясно каква ще бъде следващата схема за тези компенсации, според мен те изобщо не са и нужни, в крайна сметка, няма да има достатъчно проходи за посрещане на задължения било то по Плана за възстановяване и инвестициите, било то по плащане по външния дълг.
Още актуални интервюта – четете тук
