кредитни карти

През последните години все повече хора предпочитат кредитни карти пред плащането в кеш, въпреки че картите се обвиняват в това, че предизвикват преразход и увеличено потребление. Ново откритие предоставя обяснение за предпочитанието, свързано с човешката физиология.

Кредитните карти предизвикват същата химическа реакция в човешкия мозък, която се наблюдава при хора, страдащи от завсимост от наркотици, и следователно могат да причинят преразход, показва проучване, публикувано в „Scientific Reports“.

Изследването е проведено от екип учени от Масачузетския технологичен институт (MIT).

„Мрежите в мозъка, свързани с удовлетворение, се активизират чрез покупка с кредитна карта“, казва съавторът на изследването професор Дражен Прелец, цитиран от „Дейли Мейл“. „Самият акт на вземане на пластмасовата кредитна карта в ръка, е свързан с приятни чувства.“

Екипът изучава мозъчни картини на различни групи участници: такива, които са използвали лични кредитни карти за ежедневни покупки и други, които са предпочели пари в брой. Според проучването покупките в брой не действат по същия начин на „мрежите на удовлетворение“ в мозъка.

„По-конкретно, нашите доказателства сочат, че кредитните карти водят до сенсибилизация на мрежата в стриатума, отличителна черта на механизмите, задействани от знаци, появили се при проучвания за химическа зависимост към вещества“, се посочва в резюмето на изследването. „Въпреки че не твърдим със сигурност, че потребителите са „пристрастени“ към кредитните карти, оценяването на припокриващите се физически субстрати може да даде представа за важни индивидуални различия в уязвимостите към по-екстремни форми на преразход чрез кредитни карти.“

Изследователите не изключват, че същата реакция може да бъде причинена от какъвто и да е тип „технология за плащане“. Това предполага, че такива методи за покупка или дигитални валути могат да стимулират „мрежата на удовлетворение“ по неочаквани начини, карайки хората да се откажат от старите си финансови навици.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!