След повече от три месеца от старта на конфликта в Близкия изток, световната икономика показва способност за устойчивост, изтъква управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева в публикация на блога на институцията.
Въпреки че цените на суровините, инфлация и очакванията за инфлация, както и финансовите ситуации, са били засегнати, досега няма индикации за забавяне на глобалната икономика. Икономическата активност остава силна в основните икономики като Съединените щати и Китай. Все пак общата картина на глобалната устойчивост крие значителни различия, отбелязва Георгиева.
Според нея, дори в рамките на развитите икономики, определени страни и региони са изправени пред по-сериозни предизвикателства, докато в Африка негативните ефекти са по-високи. В същото време, поради дългосрочните затваряния на Ормузкия проток и щетите на инфраструктурата в Близкия изток, рисковете и несигурността остават повишени, предупреждава Георгиева.
Очаква се МВФ да публикува актуализиран обзор на глобалната икономика на 8 юли.
Фактори за глобалната устойчивост
В началото на конфликта, основна грижа беше влиянието му върху цените на енергията и последващото отражение върху инфлацията, което се оказа значително, посочва ръководителката на МВФ.
Тя напомня, че цените на петрола са повишени с 30 процента в сравнение с нивата преди войната. Въпреки това, това е по-малко от нивата, наблюдавани през ранните етапи на конфликта, независимо от продължаващото затваряне на протока. Някои нации, включително Китай, в момента успяват да намалят влиянието, благодарение на наличието на големи запаси от нефт. Това е помогнало да се облекчи натискът върху търсенето в иначе силно засегнатата Азия. Ръстът на производството и функционирането на рафинериите извън Персийския залив, макар и недостатъчни за компенсиране на шока, също ограничи покачването на цените на петрола.
За да се минимизира ефектът от конфликта, мерките за ограничаване на търсенето или за контрол на ценовия натиск също изиграват роля. Въпреки това, и тук съществуват лимити за това колко дълго страните могат да понесат по-високите публични разходи и увеличените нужди от международно финансиране. Въпреки това, в много икономики, повишените цени на петрола ускоряват броя на инфлацията.
Това е загрижено, но не представя цялата ситуация. Важно е да се разгледа и как хората и компаниите гледат на дългосрочното влошаване на покупателната способност. Тези средносрочни очаквания обаче остават сравнително стабилни. Това е добър знак за доверието в ангажимента на централните банки към ценовата стабилност, подчертава Георгиева.
