нигер
Ген. Абдурахман Чиани прави изявление по нигерската държавна телевизия, 28 юли 2023 г. Той оглави Националния съвет за защита на родината, групата военни, които обявиха, че са извършили преврат срещу президента Мохамед Базум.

Миналата седмица военните в Нигер решиха да свалят президента Мохамед Базум и да вземат властта, оправдавайки действията си с влошаване на ситуацията със сигурността и на социално-икономическото положение в страната. Превратът незабавно беше осъден от международната общност, но освен вътрешно-и геополитическите измерения той може да има значителни икономически и военни последствия за Нигер.

Икономическите санкции, които бяха наложени на Нигер веднага след преврата, могат сериозно да навредят на икономиката на страната, която е една от най-бедните в света, отбелязва Асошиейтед прес.

Първа подобни стъпки предприе регионалната организация на страните от Западна Африка, известна като ЕКОВАС (Икономическата общност на западноафриканските държави). В неделя страните от организацията, в която членува и Нигер, въведоха срещу военната хунта в Ниамей ограничителни мерки в областта на икономиката и забранa за влизане на територията им на членовете на новото правителство.

Нигер силно зависи от помощта отвън,

която получава, затова санкциите може да доведат до още по-голяма нищета и обедняване на 25-милионното нигерско население. Наказателните мерки, които ЕКОВАС предприе в областта на икономиката, включват по-специално забрана за всякакви търговски и финансови транзакции между нейните държави  членки и Нигер и замразяване на нигерските активи в регионалните централни банки.

Регионалната организация блокира и голямо и важно за Нигер емитиране на дългови книжа на международните пазари.

Санкциите могат да имат катастрофални последици за Нигер, затова трябва да се намери начин да се излезе от тази ситуация, каза в неделя пред радио „Франс ентарнасионал“ министър-председателят на сваленото нигерско правителство на президента Базум, Ухумуду Махамаду.

„Ембаргото ще направи много тежък живота на хората. Нигер е страна, която е силно зависима от международната общност“, коментира той.

Като илюстрация на тези думи Ройтерс отбелязва, че сваленото правителство в Нигер е разчитало около 40 процента от средствата, необходими за попълването на държавния бюджет за текущата финансова година, да дойдат от външни партньори. Това прави над 2,2 милиарда долара от общо 5,53 млрд., на колкото беше прогнозирано да възлезе общият размер на държавната план сметка.

Освен ЕКОВАС другите ключови

партньори на Нигер,

които замразиха помощта за Нигер, бяха ЕС, който за периода 2021 – 2024 г. беше заделил средства за тази държава от над 503 милиона евро за подобряване на управлението и образованието в Нигер и постигането на устойчив икономически растеж там.

Помощта за развитие спря и бившата колониална владетелка Франция, която за миналата година е предоставила на Ниамей помощ за развитие в размер на около 120 милиона евро, а за тази година се очакваше сумата леко да се увеличи.

САЩ все още не са спрели финансовата подкрепа, но е твърдо възможно и те да решат да го направят.

Надеждите и очакванията на много от обикновените хора в Нигер, които подкрепят пучистите, са свързани именно с подобряване на социално-икономическото положение в държавата.

„Ситуацията в страната не е добра. Време е за промяна и промяната дойде“, каза пред Асошиейтед прес Муса Сейду, гражданин, излязъл в края на миналата седмица на митинг в подкрепа на преврата. „От пучистите искаме единствено да подобрят социалните условия в страната, за да могат нигерците да водят по-добър живот в страната си и да живеят в мир.“

Но освен икономически бедна страна Нигер притежава и природни богатства. Това е седмият по големина производител на уран в света, радиоактивен метал, който е необходим за добива на ядрена енергия и лечението на рак.

Заплаха от военна намеса

Не по-малка остава опасността и от военна намеса на страните от ЕКОВАС, които открито заплашиха завзелата властта хунта с интервенция, за да защитят демокрацията в Нигер. Справка в миналото показва, че това може да не се окажат само празни думи.

През 90-те ЕКОВАС се намесва в Либерия по време на гражданската война там, превърнала се в един от най-кървавите конфликти в Африка, но тогава резултатите не оправдаха намесата и мнозина в тези страни започнаха да се отнасят резервирано към бъдещи интервенции на държавите им във вътрешни конфликти на други държави.

Независимо от това през 2017 г. ЕКОВАС предприе нова военна намеса, този път в Гамбия, за да попречи на Яя Джаме, предшественика на новия демократично избран президент, да осуети предаването на властта. Тогава по данни на неправителствената организация „Глобален център за наблюдение“ (Global Observatory), която прави анализи по въпроси, свързани с мира и сигурността по света, в Гамбия са влезли около 7000 войници на Гана, Нигерия и Сенегал. Тогава като цяло мисията на войските на ЕКОВАС беше преценена като успешна.

Проблемът с възможна военна намеса в Нигер се състои в това, че може да се стигне до ожесточени боеве, ако нигерската армия реши да окаже съпротива. Допълнителна опасност крие и възможността да се стигне до насилие между групи от гражданското население в Нигер, които подкрепят преврата, и такива, които не го подкрепят.

Все пак според анализатори вероятността за военна намеса на ЕКОВАС е малка.

„Макар и наистина да има опасност да се стигне до интервенция, възможността да има подобен развой е малка. Но ако този сценарий се сбъдне и пучистите решат да окажат съпротива, последствията за мирното население ще бъдат катастрофални“, каза пред Асошиейтед прес Рида Лиямури от мароканския мозъчен тръст Център за политически изследвания по въпросите на Новия Юг.

Лиямури добави, че именно заплахата за избухване на насилие, което подобна намеса може да предизвика, го кара да смята, че военна интервенция няма да има.

Източник: БТА

Още международни новини – четете тук

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук