Крум Зарков е роден през ноември 1982г. в София. Завършва Френската гимназия през 2001-ва. На 26 години работи върху докторат по международно право в Париж, финансиран от френската държава. Дипломната му работа от магистратурата в Сорбоната през 2007г. печели голямата награда на Института по науки за отбраната на Франция. Депутат е в няколко парламента. Бил е зам.-председател на ПГ БСП за България. Наскоро обяви, че влиза и в състезанието на лидерския пост след оставката на Корнелия Нинова.
Оптимист ли сте за съставянето на редовен кабинет? Има ли вътрешни сили в БСП, които се противопоставят на това?
Говорим в деликатен момент – в контекста на първото заседание на 47-мото Народно събрание. Всякакви изказване биха били прекалено предварителни. Имам впечатление от първия кръг разговори – този, който се състоя по теми. Особено този, който беше на тема „Правосъдие”. Останах с впечатление, че има доброжелателност от всички парламентарни групи и обща воля да се състави мнозинство. Пътят е дълъг и в следващите дни ще имаме първите знаци. Не мисля, че има вътрешни сили в БСП, които да се противопоставят. В нашата партия има отговорни хора, които разбират, че на България й е нужно устойчиво правителство, което да бъде с общ знаменател – този на промяната на предишния модел на управление. Следя внимателно процесите и се опитвам да ги подпомагам с присъствието си.
Доволни ли сте от договорения пакет социални помощи? За първи път имаме много стимули за младите – какви са те?
Политиката за младите хора наистина този път е сериозно заложена. Тя многократно беше предлагана в миналото, но мнозинството я отхвърляше. За да се споразумеем по целостта на споразумението, трябва да го видим готово. Много са параметрите, които трябва да бъдат обсъдени. Националният съвет на БСП е органът, който ще „подпечата” участието на партията в такова споразумение. На мен като социалист ми се иска левите политики, които залягат в програмата на новото правителство, да са още по-амбициозни, защото България е раздирана от чудовищни неравенства и системата на преразпределение, която действаше до момента ги задълбочава, вместо да ги лекува. Надявам се, че на следващ етап това ще бъде осъзнато и от партньорските партии. В момента много от предложенията на БСП са приети. Но мога да говоря категорично накрая, когато преговорите са приключили в цялост. Има въпроси, които остават за доуточняване на по-късен етап, но иманадежда, че в тях ще се получи социален пробив. Процесът е сложен и не искам отсега да задавам параметри.
Но това, което чух от групата „Социална политика”, беше, че много от предложенията на БСП са възприети и още следващият бюджет трябва да ги приведе в действие. Едно от нашите изисквания беше с този бюджет да започне да се работи срочно. Това ще е и голямото изпитание и надявам се успех на новата коалиция.
Според вас повече бяха допирните точки или повече бяха нещата, които останаха за изясняване на по-късен етап?
По-скоро бих отличил духа на тези разговори. Хората се бяха събрали, признавайки различията си, но с желание да се случат нещата, а не да се търсят причини да не се случат. Това е много важно като първоначален подход. Това заслужава поздравления. Нека дадем време на времето.
Защо намаляват избирателите на БСП сред младите и остава най-твърдото посткомунистическо ядро? Къде бърка БСП в посланията и политиките?
Въпросът е многоаспектен. По отношение на младите, БСП очевидно има проблем в достигането на посланията до тях. Този проблем ще бъде решен, когато младите, които са в самото БСП, а те са много и са достатъчно подготвени, имат повече поле за изява, включително да поставят проблемите, които засягат тяхното поколение.
По отношение на периферията – тя се стопи в следствие на многото избори и умората от тях, което се изрази и в ниска избирателна активност. Но е факт, че БСП не привлича, е заровена в себе си, и в непрекъснати крамоли, което по-скоро отблъсква. и трябва да бъде променено. Първо като се върне атмосферата на диалог вътре в самата партия. Не може постоянно да живеем в свят на врагове и предатели, защото това винаги завършва зле. Нужно е да показваме доверие в другите. За да може всеки член и симпатизант да участва и да намери своето място в партията и да присъства на събранията с чувството, че ще бъде чут, а не че ще влезе в поредната апаратна пратка. За това се изисква доста сериозна работа.
Как БСП може да се превърне в модерна, европейска левица? Какви са най-важните политики, на които държите?
Много често чувам определението „модерна, лява левица”. БСП трябва да стане левица, която по силата на обстоятелствата, в момента е модерна, защото въпросите, които са поставени пред българското общество изискват леви политики. Мисля, че дори хората, които нямат първоначално увлечение към лявото, разбират че и здравеопазването, и образованието, както и пазарът в контекста на залегналите ни кризи, не може сам по себе си да донесе друго освен „тези, които имат много да се оправят, а тези, които нямат достатъчно, да изпадат от влака“. Затова БСП трябва да пренареди приоритетите си като постави на първо място социална политика, основана на принципите на достойнството и солидарност, а не на подхвърляне на добавки. Да припознае и да защити работещите хора като онези, които създават икономическия растеж и той им принадлежи и трябва да служи за подобряването на техния живот, а не само на живота на работодателите им, както и да защитата извоюваните през годините социални и човешки права. Това са задачите пред една левица и това са модерни задачи.
За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини
