Кукери изгониха злото от Разлог в първия ден на Новата година.
По традиция на 1 януари кукери, маскирани с кожи и тежки звънци, и в различни персонажи, обикалят домовете, гонейки злото и пожелавайки на стопаните да са здрави и щастливи през цялата година. После всички групи дефилират една след други на централния площад, където започва народното веселие, наречено „Страчевата“.
В първия ден на годината, още в ранна утрин, град Разлог е огласен от гласа на 50-килограмовите звънци, както тук наричат чанове и хлопки, удрящи се в телата на „чаушите“, пригласят им тъпаните и зурните. Това е просто „Старчевата“, гордостта и триумф на традициите в града, започва новогодишното кукерско веселие.
Истинската сила и енергия на празника е в танца – в дългото, красиво и пъстро празнично хоро. На него могат да се видят дори няколко месечни бебета и 80-годишни хора – всички облечени в традиционни костюми. В целия обичай, макар и невидимо, присъстват демоните, наричани в Разлог „караконджули“. Според представите на предците ни те идват от друг свят – отвъдния.
Шумна веселба и истински празник настъпва, когато от седемте квартала на града излизат сборни групи от „чауши“ (кукери), моми и ергени в народни носии, сурвакарски групи, мечкари с мечки, както и други персонажи, съпровождани от оркестър със зурни и тъпани.
Най-атрактивната група от „Старчевата“ е тази на „чаушите“ – въоръжените пазачи. Според традицията това са млади мъже, неженени, неполагали воинска клетва, облечени в специален обреден костюм от овчи или кози кожи, с висока островръха шапка пак от кожи, покриваща и лицето на обредния персонаж. На кръста носят по четири големи чана, а в ръцете си носят камшик.
Във времето на хаоса, според народните представи от Игнажден до Водици – Йордановден, т. е. близо месец, тези млади мъже всяка нощ до първи петли обикалят града и неговото землище, за да прогонят злите демони, дошли от отвъдния свят.
Водач и организатор на групата е „Старейшината“ – млад и авторитетен мъж, със семейство. В деня на празника той е облечен в празнична мъжка зимна носия, без маска на лицето, но задължително с гега в ръка, тя е неговия „жезъл“.
Този персонаж е наместник на Бога на земята. Редом с него е „главният ергенин“, облечен в празнично ергенско облекло, а неговите обредни атрибути са маската на лицето, островръхата шапка и сабя в ръка. Функцията му е да събира хората, да води хорото, островръхата шапка и сабята, недвусмислено определят символното значение на този неотменен персонаж–той е материализиран образ на активното, оплождащо мъжко начало.
Друг основен персонаж от „Старчевата“ е „невестата“ – жена, която е раждала и отново ще ражда. И това е маскиран млад неженен мъж, неполагал воинска клетва. Той е с маска на лицето, облечен в женски традиционен костюм и с подчертана бременност. На гърба си в традиционна цедилка носи къс дърво – борово, дъбово, буково, които са свещените дървета за българина. Персонажът „невеста“ не е нищо друго освен раждащото, даващо живот женско начало.
Така заловени за ръце в общ танц, с нестихващи благопожелания и усмивки през цялото карнавално шествие винаги хората на Разлог и техните гости посрещат нова година. На този празник разложани се стремят да дадат нещо от себе си и на другите. Отправят се пожелания, наричания и благословии.
С оригиналността си, кукерското веселие в Разлог е известно не само в страната ни, но и в чужбина. Сборни групи от седемте квартала на Разлог са участвали в много международни и национални карнавали.
Разлог е член на Федерацията на Европейските карнавални градове. На всяка втора година града е домакин на Международният кукерски карнавал, който събира маскарадни и кукерски групи от целия свят.
