Изгорялата почти изцяло 24-етажна сграда близо до легендарния Нотинг Хил в Западен Лондон започна да придобива символно значение.
От обикновен дом на 127 семейства, повечето с нисък битов статус, тя се превръща в обелиск на безотговорността – политическа, социална, управленска и на строителния браш.
Всички опити за бодрячески ретуш на видимите проблеми чрез прослава на типичната за британците солидарност (за няколко дни бяха събрани и обявени над 2 милиона лири-стерлинги дарения), само засилват гнева на оцелелите от огнения ад и особено на хилядите други, потенциално застрашени от пожари.
Спешните проверки констатираха, че облицовката на стотици, засега поне 600, високи жилищни блокове във Великобритания е възпламенима. Експертизите продължават.
Само негативи събират и политическите ходове на пред-брекзитното правителство на консерваторите, което преди дни обеща по 5 000 лири незабавна помощ на всяко пострадало семейство.
Допълнително масло в огъня на, и без това свръхгорещото лято тук, наля и вестта, че някои от настанените в околни хотели, пострадали от пожара, получават само по 10 лири помощ. Огромните пари от дарения някак не успяват да стигнат до тях. Това отмина бързо като новина, но искрата подпали терена и от друг край.
Недоволството на хората, останали без дом след пожара, на съседите, както и на
организираните общностни групи, е най-вече заради дълго демонстрираното, меко казано, небрежно отношение към техни предишни, многократни сигнали за проблеми в стопанисването и управлението на пламналия блок. Такива сигнали и жалби, оказва се, има купища и от подобните околни блокове, които преобладават в тази част на града.
Фирмата, която ги управлява, е нонпрофит, в обществена полза, но де факто е подчинена на местните власти в Лондон.
От нея е искано да инсталира пожарогасителна инсталация (спринклер), но от съображения за икономии, това е било отхвърлено. Както, впрочем, и повечето други искания. Сега, след като вече има 70 жертви на пожара, като броят на изчезналите продължава да се уточнява, тези откази са повод за мощна обществена атака и вероятно ще станат катализатор на промени в т.нар. правила за социално настаняване, едно, и второ – в правилата за безопасност в многоетажни жилищни блокове в цяла Англия. И не само.
Промени, със сигурност, ще има и в противопожарните правилници на Кралството. Фирмите – доставчик и главен изпълнител на основния ремонт (2016 година, 8,6 милиона лири) на Кулата Гренфел твърдят, че са покрили всички действащи строителни норми. Познавайки страха на компаниите от огромните глоби при неспазване на правилата и от разоряващите обезщетения при евентуален инцидент, е малко вероятно те да са в грубо нарушение. По-скоро са се възползвали от някои „вратички“ с цел поевтиняване.
Очаквано, регулаторните органи ще пробват да направят максималното, да затворят въпросните пролуки. При това максимално бързо. Но…
Само един ужасяващ факт. В този контекст и не само : материалът, считан за основен причинител на чудовищните щети – изгорялата като факла фасадна облицовка Reynobond – PE, в сравнение с негоримата – FR, осигурява общо намаляване на крайната цена с … 5,000 лири стерлинги. Или точно толкова, колкото правителството ще плати само за един от изгорелите 127 апартаменти.
Цената се намалява основно за сметка на потребителя, но поддържайки впечатлението, че това не е така.
Икономиите никога не се отразяват на печалбите на основните играчи и най-вече не влияят на комисионните за посредници, лобисти и политически тарикати.
Твърдението не е извлечено от някакви публикации, а от лично участие на автора в ремонтни и строителни работи както в България, така и на Острова.
В 99% от случаите има утвърден главен изпълнител, който преотдава през 1 или 2 ръце работата на подизпълнители. На тях се плаща само малка част от договорените с възложителя пари. Често дори не се плаща и така умишлено се фалират малките и слабите. Обяснението? „Ами, не се справят”.
Обществеността във Кралството, нека все пак се върнем там, вече е свръхзле настроена срещу алчните „предприемачи“ и техните покровители. Гадни са и местната власт, и власт, и сградният мениджмънт, всички.
Особено силен негативизъм предизвиква пълното отсъствие от мястото на трагедията на представляващи фирмата за управление на сградата Гренфъл. Както и абсолютната липса на яснота къде и как ще бъдат пренастанени хората, останали без покрив или в руини. Пак пожарен въпрос поради острия дефицит на жилища в Лондон.
Тлеещото недоволство от показаната дотук управленска недалновидност прелива доста бързо в политическо напрежение.
Политическата безотговорност, както се вижда, е в дълбока взаимна зависимост с управленската- и строителната. А обществото става все по-гневно. Заради социалната безотговорност.
Вярно, Тереза Мей не носи персонална вина нито за този пожар, нито за конкретната корупцията, нито за нарастващия брой атентати в Обединеното Кралство. Нито за безсмислената, очаквано „твърда“ раздяла с Европа, но тя е настоящето лице на политическата прослойка. На причинителите на всички тези кризи. Закономерно вдъхва все по-малко доверие и надежда.
А дребният факт, че, за разлика от Кралица Елизабет, Мей дори не отиде на място да засвидетелства съпричастност към трагедията на изгорелите, безследно изчезналите и ранените, не пише нищо добро оттук насетне за политическа й биография и съдба.
Тежки политически анализатори вече й отредиха място в ъгъла на галерията и с табела там: „Една просто груба и противно високомерна политическа фигура”.
