Визитка:Любомир Кючуков е завършил Международни отношения в Московския държавен институт за международни отношения. Бил е зам.-председател на Висшия съвет на БСП и на Политическо движение „Социалдемократи“. Работил е като анализатор в ББСС „Галъп Интернешънъл“. Бил е главен съветник в Секретариата по европейска интеграция на Министерския съвет и член на Съвета по европейска и евроатлантическа интеграция към президента. Издигнат е за зам.-министър на външните работи в правителството на Сергей Станишев (2005-2009). През септември 2009 г. е назначен с указ на президента Георги Първанов за извънреден и пълномощен посланик в Лондон.
Към днешна дата той е директор на Института за икономика и международни отношения. С него разговаряме за първата среща между президентите на САЩ и Русия в рамките на Г-20.
Не излезе много информация след срещата между президентите на Русия и САЩ. Въпреки това – какво е значението й?
Най-важното за тази среща, беше фактът че тя се състоя и че започна диалог. Никой не очаква той да бъде лесен или да доведе до бързи резултати. Най-важният въпрос, който произтича от тази среща е дали това е епизод или ще се превърне в началото на процес, който да доведе до деескалирене на напрежението между Русия и Съединените щати. Потвърди се и едно друго очакване на наблюдателите: че руско-американските отношения след избора на Тръмп в значителна степен ще се персонифицират и ще се влияят от личните контакти между двамата президенти.
Напрежението между Русия и Съединените щати нараства от началото на годината: в САЩ се води разследването за намеса на Москва в президентските изборите от 2016-та, конфликтът в Сирия, в който двете страни подкрепят различни коалиции като че ли е във финалната си фаза, а от трета страна – се разрази кризата на Корейския полуостров, в която отново САЩ и Русия са от двете страни. Влошават ли се отношенията между Русия и САЩ?
Значението на тази среща е не просто за двустранните отношения между Русия и Съединените щати, а за стабилността и развитието на събитията в останалия свят.
От тази гледна точка обвиненията за руска намеса в американските избори беше тема, която Тръмп не би могъл да пропусне. Тя отразява американската вътрешно-политическа динамика и постоянния натиск, на който той е подложен
Но по-значимите теми са международните. Сирия е една от темите, по която може да се намери плоскост за взаимодействие, дотолкова доколкото и двете страни на практика би следвало да бъдат от едната страна на барикадата в борбата с международния тероризъм и най-вече срещу „Ислямска държава“ (ИД). Виждаме че както в Сирия, така и в Ирак, Русия и САЩ провеждат паралелни операции в тази посока.
Но борбата срещу „Ислямска държава“ е смокиновият лист на различните интереси на двете държави. САЩ подкрепя кюрдите, а Русия – Асад. Какво е решението на конфликта? Какво ще е бъдещето на Сирия?
Както Русия и САЩ, така и основните регионални играчи – Турция, Иран и саудитска Арабия преследват свои цели, нерядко различни и противоречащи си дори и между съюзници. Освен това всяка от тях води военните действия предимно със свои местни проксита.
Не бих казал, че борбата срещу ИДИЛ е смокинов лист, защото всички са заплашени в една или друга степен от международния тероризъм, астраните от региона – и от радикализация на исляма. Друг е въпросът, че не за всички тях борбата срещу ИД е пръв, основен и единствен приоритет. Практически всеки преследва и свои национални цели и интереси покрай тази война.
По отношение на бъдещето на Сирия – за съжаление в Сирия се проля толкова кръв, че оттук нататък запазването на единната сирийска държава би било доста трудно. По-скоро, това, което очевидно се очертава на този етап, е оформянето на различни зони на влияние. В подобна посока водят и преселенията на големи групи от населението след военните действия, където по конфесионална или етническа принадлежност се оформят различните зони в Сирия.
Подобен процес е налице в региона в края на Първата световна война. Ще се повтори ли историята?
Много аналогии се правят в тази връзка, включително и с разчертаването на близкоизточните граници от Сайкс-Пико по картата в хотела, където те оформят границите в региона. За да се постигне поне някакъв напредък и стабилизиране на ситуацията в Близкия изток е необходимо, първо спиране на военните действия и второ, политическо решение за изграждане на мира. Ситуацията се усложнява, защото там се водят поне две войни. Едната е гражданска, участниците в която се подкрепят и от външни фактори. И втората е войната срещу ИД. И първата очевидно може да има само политическо решение, докато за втората на практика това е неприложимо. Това наслагване на конфликти, участници и интереси прави постигането на напредък изключително трудно.
Очаквате ли през септември, след референдума в Ирак да се върви към формиране на кюрдска държава?
Създаването на независима кюрдска държава е най-тежкия политически кошмар на Турция.
Изглежда почти неизбежно, обаче.
Проблемът е, че към момента има етнически кюрди в 5 държави, като в Северен Ирак съществува една де факто почти независима кюрдска държава (на която, по думите на някои анализатори, липсва само държавен флаг), която заяви намерения за референдум. Провеждането на подобно допитване може да има поне няколко ефекта. Първо, поставя се под въпрос целостта на самия Ирак. На второ място – дестабилизиране на региона, като Турция се бои, че това може да създаде прецедент и да засили сепаратистките тенденции и на нейна територия.
От тази гледна точка за Турция е от стратегическо значение да не позволи двата сегашни анклава с кюрди в Северна Сирия да се обединят, защото това би оформило още една кюрдска квазидържава по нейните граници. Тези опасения стоят зад турската идея за създаване на зони за сигурност в Северна Сирия, която да предотврати развитието на подобна тенденция.
От друга страна кюрдите са най-сериозния фактор на терен в борбата срещу ИД, съюзник на коалицията на Съединените щати. Така че тук също има един много тежък възел, който едва ли би получил еднозначно разрешение, защото интересите на различните държави са противоположни.
Да погледнем и към наскоро актуализираната криза на Корейския п-в. От 50 години САЩ се опитват да възпрат Пхенян да произведе ядрено оръжие, но в последно време, Северна Корея зачести с ядрените опити. Тази криза, наслагва ли се върху сирийския конфликт?
Това е поредната гореща точка. Корейската ядрена програма е проблем от доста продължително време. В момента се получи значително изостряне на темата. Независимо от различните интереси там, както на Съединените щати, така и на Китай и на Русия, към днешна дата и трите държави работят в една посока – защото нагнетяването на напрежението в региона застрашава сигурността и на Китай, и на Русия. Затова те се опитват да намерят този политически модус, чрез който да въздействат на Северна Корея, за да не се стигне до нов конфликт. Това е зона за много сериозни политически притеснения и на други държави от региона като Япония и на Южна Корея.
Връщам се на темата за опитите на Русия да дестабилизира САЩ. Освен потенциална намеса в изборите, през последния месец се разследва и руско участие в кибератаки срещу американски електроенергийни компании и една атомна централа. Води ли се кибер война между САЩ и Русия?
Проблемът за киберсигурността се превръща във все по-значим. Докато във взаимоотношенията между държавите съществува политическия диалог като механизъм за регулират съществуващите проблеми за избягване на конфликти, то когато говорим за хакерски атаки, нещата са изведени на друго ниво, често недържавно и дори персонално ниво.
Напоследък при всеки подобен проблем първата реакция е да бъде обвинена Русия. Това обаче не изглежда достоверно. Ако Русия избираше президентите на САЩ, Франция, дори на Черна гора, би се очертала картина на руска доминация на света, която не съответства на реалността. Войната в киберпространството съществува отдавна. Тя не е еднопосочна и ще бъде един от най-сериозните проблеми оттук нататък международните отношения.
А за да се постигне напредък включително по тази тема сега е важно дали ще има промяна в политическия климат като цяло и дали срещата Тръмп-Путин ще доведе до преконфигуриране на общата, глобалната рамка на сигурност – от по-нататъшно ескалиране на напрежението, включително и надпревара във въоръжаването, към постепенно търсене на политически подходи.
Очаквате ли подобна промяна?
Ескалацията на напрежението не можа да продължава до безкрайност. Надпреварата във въоръжаването води единствено до по-нататъшна надпревара във въоръжаването. Тя не решава политическите проблеми. На определен етап очевидно трябва да се стигне до решение, че покачването на напрежението води до рискове за всички. Ако се върнем назад с аналогиите, можа да се каже, че не Студената война доведе до разпада на Източноевропейския блок, а разведряването.
