Мадона е икона толкова отдавна, че е лесно да я приемаме за даденост. Твърде често именно това е нещото, което се случва. Утре тя навършва 60 години, затова си струва да си припомним какъв е приносът й за музиката, красотата и света. Ето как се промени Кралицата на попа през годините.
Със своите 13 албума, и море от най-хитовите сингъли и музикални клипове на всички времена, тя е вездесъща в средите на поп музиката в продължение на повече от 30 години. Това обаче не е всичко – зад гърба си има още три саундтрак албума, пет албума „на живо”, шеста албума с компилации и 34 лимитирани албума.
Тя е една от 8-те най-добре продавани музиканти на всички времена и е единствената жена в тази класация. Тя е първата изпълнителка, която има пълен контрол над всеки аспект от имиджа си, проправяйки път за всички следващи независими жени артисти.
За Мадона трябва да се говори със същото уважение, както за Елвис или за „Бийтълс”. Тя тръгва от нивото на изгладняла сервитьорка в Ню Йорк и през годините се бори със зъби и нокти, за да се изкачи до най-високите ешелони на неблагодарната музикална индустрия. Сама е извоювала славата си и заслужава с нея да се отнасят като към легенда.
“LIKE A VIRGIN”
Преди да се превърне само в „Мадона”, певицата се нарича Мадона Луис Чичоне, родена в предградията на Детройт, трето дете на Силвио Тони Чичоне и Мадона Фортин. Майка й умира от рак на гърдата, когато Мадона е само на 5 години. Това е ужасно травмиращо събитие за малкото момиче, с което според някои тя никога не се примирява.
По някакъв начин трагедията захранва нейното желание винаги да побеждава. „Често си мисля, че именно това ме е превърнало в работохолих”, казва Мадона в интервю за CNN.
В гимназията бъдещата певица е отличничка и завършва по-рано училище. Като най-голямото момиче в католическо семейство с 8 деца, Мадона трябвало да изпълнява всички домакински задължения на майка си след смъртта й. Дори често бъдещата звезда се чувствала като Пепеляшка.
Тя бягала от напрежението чрез танци. В училище сериозно се занимавала с балет, когато инструкторът й забелязал нейния потенциал и й помогнал да го развие, като я водел на концерти, арт галерии и… гей клубове в Детройт. Именно в гей клубовете Мадона се почувствала свободна.
“I LOVE NEW YORK”
Университетът в Мичиган също забелязал танцувалния потенциал на Мадона и й дал пълна стипендия през 1976 г. Тя учила в продължение на две години, но после напуснала учебното заведение и се преместила в Ню Йорк с надеждата да се развие като професионална танцьорка.
„Ню Йорк не ме посрещна с разтворени обятия, както очаквах. През първата година бях държана на мушка. Бях изнасилена на покрива на сграда, бях влачена с опрян в гърба ми нож и апартаментът ми беше обран три пъти. Не знам защо; нямах какво да ценя след като взеха радиото ми първия път”, пише Мадона в кратък мемоар.
Тя работила какво ли не, за да успява да плаща наема си – била сервитьорка, танцьорка, позирала гола, за да я рисуват студенти. Въпреки това тя била настървена да живее, но все пак й било трудно, самотно и за да продължава, трябвало сама да предизвиква себе си.
„MUSIC”
Мадона продължавала да опитва да се реализира като танцьорка, но гласът й бил нещото, което привличало погледите.
„Когато ме чуваха да пея, хората казваха: Хей, гласът ти не е лош. А аз казвах: О, наистина ли? Никога не съм упражнявала пеенето си и никога не съм искала да бъда певица.”
Но не пропуснала възможността. Присъединила се към рок банда, а през 1980 г. създала соя собствена, като подписала скромно споразумение със звукозаписно студио. По-късно Мадона и бившият й приятел Стийв Брей напуснали бандата, за да пишат свои 80-тарски диско и поп парчета. Мадона дори записала едно от тях – “Everybody” като свое първо демо.
Незнайно как песента попаднала в ръцете на нюйоркския диджей и продуцент Марк Каминас, който го пуснал от касета в клуба, където работел – и всичко се получило.
Каминас помогнал на Мадона да направи подобрена версия и занесъл записа в Sire Records, с който по-късно певицата сключила първата си соло сделка през 1982 г. Чрез това студио Мадона издава първия си дебютен албум година по-късно. Третата песен от албума – „Holiday” се превърнала в нейн пробив, като се озовала в класацията Топ 20 на Billboard. Нейната кариера потръгнала.
От там нататък Мадона направила всичко, за да закара до предела задръжките на аудиторията и да я предизвиква непрекъснато. Тя каза „мамка му” в национален ефир, експериментира с еротична и религиозна хореография – нерядко по едно и също време – и разбуни почти всяко сексуално табу, за което се сети.
Това е нещо, което прави и до днес, като взима на мушка възрастовата дискриминация на културата ни.
„Възприема се, че жените, когато достигнат определена възраст, трябва да спрат да се държат по определен начин. Но аз не спазвам правила. Никога не съм го правила и не възнамерявам да започна. Затова ако трябва да съм човекът, който да отвори вратата за жените и да ги накара да вярват, че могат да бъдат секси, да иглеждат добре и да са все толкова важни на 50 или на 60, както са били на 20, нека бъде така.”
