Македонските българи: Искаме да видим кои са палачите на българите в Македония

За първи път българите в Северна Македония имат единна позиция срещу наследството от зловещия комунистически режим на Тито. От културният център „Иван Михайлов“ от град Битоля изпратиха писмо до македонския президент Стево Пендаровски, в което питат кога властите в Скопие „ще отворят архивите на УДБА (зловещата Държавна сигурност на югославския диктатор)

Документите са свързани с репресиите и изтезанията срещу македонските българи от „Кървавата Коледа“ през 1945 г. и след това.  „Искаме да видим кои са палачите на нашия народ в Македония“, се казва в писмото, подписано от председателя на дружеството Любчо Георгиевски. Ето какво гласи пълният текст.

„Като президент на Македония Вие имате дълг към всички граждани на тази страна, включително и към македонските българи, които запазиха своята народност, въпреки десетилетия на репресии и натиск. Днес властите се хвалят с доклад на една неправителствена организация, уверявайки света, че нашата татковина била станала демокрация. Ние не сме разбрали кога и как се е случило това, с оглед на запазената държавна идеология на юго-македонизма. Затова бихме желали да поставим два въпроса пред Вас като президент на всички граждани :

1./ Защо при 110 000 македонци, обявили се лично и свободно за българи чрез искането за получаване на българско гражданство, ние не сме споменати в Конституцията на „демократичната“ наша татковина? Благодарни сме на министъра на външните работи г-н Османи, че направи това предложение, но то беше отхвърлено, включително и от Вас. Неприемлив е аргументът, че България не го била поискала, т.е. нямате срещу какво да го размените. Нашите права не могат да се разиграват като на покер.

Г-н Президент,

Ние не очакваме България да поиска от Вас да бъдем включени в Конституцията. Тя няма да го направи. За това настоява не България; настояваме ние !!! Ние, македонските българи, дадохме на Македония възрожденците. Дадохме й Екзархията. Дадохме й великаните на македонската борба от Илинден. Дадохме й Дамян Груев, Гоце Делчев, Христо Татарчев, Тодор Александров, Ванчо Михайлов. Ние не сме малцинство и няма да бъдем малцинство, а държавотворен народ – автентични македонци с български корен ! Искаме си своето място в Конституцията и ще го получим.

2./ Бихме желали също така да Ви попитаме кога, г-н Президент, ще отворите архивите на УДБА в Македония и кога ще поискате да бъдат отворени югославските окупационни документи, свързани с репресиите и изтезанията срещу македонските българи от Кървавата Коледа през 1945 г. и след това?. Искаме да видим кои са палачите на нашия народ в Македония. Без справедливост няма прошка!!! Искаме имената на убийците на българите от общите гробове във Велес, Делчево, Щип, Куманово… във всеки македонски град. Искаме истината за македонския ГУЛАГ, който има толкова страшни за нас българите имена – Голи оток, Добой, Идризово. От Вашият отговор на тези два въпроса ще разберем колко смелост имате и колко искрено желаете европейско бъдеще за нашата Татковина.

Г-н Президент, не трябва да имате илюзии – само Истината е суверен. Юго-македонистката лъжа няма да направи Македония свободна“. 

През януари 1945 г. започват политическите репресии в Титова Югославия, при които са ликвидирани или малтретирани без съд и присъда хиляди хора с българско самосъзнание във Вардарска Македония. Тъй като репресиите започват на 7 януари, празникът Рождество Христово (Коледа) по стар стил, те остават в историята като Кървавата Коледа или Кървавият Божик.

На 6 срещу 7 януари 1945 година е инициирано масово ликвидиране на кметове, свещеници, учители, обикновени селяни из цяла Македония. Те били наричани „бугараши“ и „помагачи на бугарскиот фашистки окупатор“. Използвал се току-що гласуван закон за защита на македонската чест. Целта е насилственото сърбизиране на Вардарска Македония. Целта на акцията е да се заличи българското самосъзнание в Македония.

Само на 7 януари са избити 1200 българи, а през следващите дни смъртта си намират още 23 000 българи. 130 000 българи са изселени, изгонени и преследвани, изпращани в концлагерите на Титова Югославия.