В днешно време децата растат в света на технологиите. Заобиколени от таблети, компютри, плейстейшъни, скъпи телефони и какво ли още не, те трудно намират време за игра пред блока.
В края на 80-е и началото на 90-те години на миналия век обаче не беше така. Тогава прекарвахме целите летни дни пред блока или при баба и дядо на село. Играехме на истински живи игри, прибирахме се по тъмно, ритахме с часове на асфалта, а мачът свършваше, когато детето, чиято е топката, го извикат техните да се прибира.
Най-неприятно бе като на обяд чуехме досадната, но днес предизвикваща носталгия реплика: „Айде, прибирай се за обяд“. Вместо корнфлейкс, хамбургери и пици, папвахме филии с лютеница, с мед и масло или само с меродия или червен пипер, но беше адски вкусно. Вечерта завършваше по тъмно с миженка, идваща след дългата игра на „стражари и апаши“.
Вижте някои от най-запомнящите се неща от онова време, които трудно се забравят.
Количките и камиончетата не бяха от „Трансформънс“, но се забавлявахме истински с тях.
Печени пиперки и баница на баба. Приятният мирис около тази печка няма как да се забрави.
Печен хляб с шарена сол и малко масълце… мммммммммммм. Вкусно.
Ем, ай, ес, ес, ай… Играта на ластик бе уникална. А знаете ли откъде идва това броене? От името на река Mississippi спелувано буква по буква (ем ай ес ес ай ес ес ай пи пи ай 😉 ).
Пързалката винаги беше пълна.
Да! Да! Да! Култовите картинки от дъвки „Турбо“. Който имаше „оригинали“ (номерата от 1 до 50) беше №1.
Като толкова малки не пушехме, но се радвахме, че родителите ни пушат, а от празните кутийки ставаха уникални роботи.
Бубачко, Елемаг, Добромир, Чоко и Боко. Все любими герои от уникалното списание „Дъга“.
„Бабо, моля те, намажи ми само още една филийка! Моля те!“
Топка от 6,10 лева. Мачовете започваха сутрин и завършваха когато притежателят й го викаха техните да се прибира. А „набоцат“ ли те с нея, болеше ужасно. А ако баща ти пътува по корабите, можеше и с топка „Танго“ да те уреди.
Балканчетата бяха най-яките колелета. Особено като вързвахме цветни жички на спиците.
Да имаш пистолет с капси си беше мнооооого яко!
Тогава нямаше PSP, таблет или Google play, откъдето да си дръпнеш някоя нова игра. Вълкът, който събираше яйцата, беше почти единственият избор.
Шоколадовите яйца не се срещаха толкова често и чакахме рожден ден или Нова година, за да ни подарят и да попълним колекцията с „Пинко розовата пантера“ или други хитови поредици като „Астерикс и Обеликс“, „Смърфовете“ и други.
Много обичахме да си начертаем с камък или тебешир „Дама“ в двора и да започваме с подскоците.
