Марин Божков е юрист, председател на УС програма „Достъп до правосъдие”, която наблюдава законосъобразността на действията на всички страни в референдума за отделяне на Обзор и шест села от община Несебър.
Мина повече от 1 година след референдума за отделяне на Обзор като община, но този акт все още не е финализиран. Имате ли обяснение защо се бави указа на президента?
Нека се върнем малко по-рано, за да може да разберем генезиса на тези събития. В разгара на най-тежките Ковид ограничения, на 28 февруари миналата година, в Обзор и шест села, прилежащи към него беше проведен референдум, който беше безпрецедентен в много отношения. Първо, никога не е организиран референдум при толкова тежки условия. Второ, никога не е имало толкова голяма избирателна активност – над 75% от избирателите се явиха пред урните при тези безпрецедентни мерки пандемия. И трето, няма референдум в историята на България, който да е завършил с по-категоричен резултат. Почти всички са гласували за отделяне на Община Обзор от Община Несебър.
Трябва да се подчертае, че пред организацията на този референдум Община Несебър постави наглед непреодолими пречки. Първо, общинският съвет отказа на два пъти да вземе решение за референдум при изпълнени законови изисквания. И това трябваше да бъде направено от областния управител след съдебно решение. На второ място, в навечерието на референдума със заповед, издадена от кмета на Община Несебър, бяха заличени от избирателните списъци повече от 200 избиратели в опит да се намали избирателната активност. Имаше драстични случаи на хора, родени и цял живот живели в града, които бяха заличени, защото са казали че на референдума биха гласували „ЗА“ отделяне. Беше проведена кампания на сплашване, която се оказа, че не може да пречупи волята на хората да се отделят.
След като този референдум беше успешно проведен той беше допълнително потвърден от серия съдебни решения. Заличените избиратели последователно спечелиха делата си. Няма нито едно решение, което да не отменя заличаването им от избирателните списъци. Въпреки това, Община Несебър не спира с опитите си за сплашване. На практика, населението е лишено от административни услуги, съкратена е администрацията в Кметство Обзор и хората трябва да пътуват 80-100 км до Община Несебър, много често за да чуят „..елате след няколко дни“. Търговските права на хората, които живеят от туризъм, защото Обзор е туристически град, са сериозно ощетени. Права за търговия се дават единствено на хора, декларирали публично и сервилно своята феодална вярност лично към кмета на Община Несебър. Това продължава повече от една година. При това тезата на Община Несебър не може да бъде артикулирана.
Обзор е изключен от общинската търговка схема. Няма общински автобусни линии, които да обслужват прилежащите му шест села. Градът е лишен от здравно обслужване. Има курортна поликлиника, която е напълно обзаведена и обитава доволно голяма съвременна сграда, която не работи. Общинският съвет в Несебър е дал разрешение там да се сключват договори за наем за немедицински дейности. Целият град и шестте села са оставени на две практики на общопрактикуващи лекари и добре че са те, защото заради тяхната всеотдайност хората не са лишени от здравно обслужване . Но това е въпреки Община Несебър, а не благодарение на нея.
Сметището на което се изхвърляха отпадъци от Община Несебър се оказа напълно незаконно. Часове след закриването му камиони продължаваха да изхвърлят боклук на незаконното сметище, което се намира в еднокилометровата зона от бреговата ивица, в пълно нарушение на всички нормативни изисквания. Не на последно място, Обзор е град с нулева престъпност, докато Община Несебър е общината с най-голям брой тежки престъпление и престъпления с използване на огнестрелни оръжия. От двете страни на планината съществуват два различни свята.
Тезата на Община Несебър че желае да владее онова, което цинично наричат „Северните провинции“, не може да се изрече. Община Несебър не може да бъде пример. Тя дори бе подложена на обществен натиск от жителите на Стария град да излезе от списъка на ЮНЕСКО, за да могат да се продават китайски боклуци.
Но въпросът явно вече е излязъл от тази общинска перспектива и е стигнал до президентството. Какво се случва там?
След като очертахме контекста, в който се развиват действията е твърде интересно, че в свое писмо главният секретар на президентската администрация е написал „…уверявам ви че президентът на републиката г-н Румен Радев ще издаде указ в съответствие с чл. 98, т.5 от Конституцията на Република България в срок съобразен с изискванията на параграф 1 от Закона за преброяването“. Тоест, след като отпадне забраната за съставяне на нови общини до завършване на преброяването. То завърши през октомври миналата година – преди 6 месеца. Имаме писмен ангажимент от администрацията на г-н Румен Радев, че такъв указ ще бъде издаден. Когато хората с писма поискаха да им бъде издаден обещания указ, същият главен секретар Димитър Стоянов каза в разговор „…ама знаете ли, то се оказва, че в процедурата по издаване на решението на МС за създаван на община не всичко било наред“. Само че в свое писмо, което е издадено също след референдума, служебният министър на регионалното развитие и благоустройството, назначен от същия този президент, е отбелязал, че няма никакви открити нарушения, които да изискват преразглеждане на това решение. Проверка е извършена от съда, проверка е извършена от ЦИК, и допълнителна проверка е извършена от служебния министър на регионалното развитие и благоустройството.
Изглежда, че носещите политическа отговорност избрани фигури са принудени да променят позицията си в интерес на тези, които дори не могат да бъдат изречени, защото да бъде отказан такъв указ, означава да не се спази закона за прякото участие на гражданите в управлението на страната и да не се спази конституцията, която изисква от президента да издаде такъв указ. Да, но конституцията не поставяла срок, казват от президентството. Но когато в правото срок не е поставен, означава веднага. Означава в общия срок за издаване на акт, а най-често този срок е двуседмичен. Вече минаха 60 седмици, тоест този срок е просрочен 30 пъти.
Кой според вас има интерес Обзор да не се отдели като самостоятелна община?
В момента се артикулира тезата, че общината била твърде малка и не можела да се издържа. Прост преглед в кадастралните регистри показва, че само от данък върху недвижимите имоти, при събираемост от 70% могат да постъпват в общинския бюджет 16 млн лева. В момента градът и селата се издържат с 2,5 млн лева, отпуснати щедро от Община Несебър, защото според кмета на тази община, виждате ли, ние сме били едно семейство. Да, но за Обзор това изглежда като семейството на Пепеляшка. Тоест Община Обзор, без да се вземат другите източници на приходи, без да се вземат туристическия данък, без да се има предвид, че 6 месеца в годината в тази община ще живеят между 15 и 20 000 жители, само от този данък градът ще се издържа осем пъти по-добре отколкото сега при мъдрото управление на първата частна община в България – Община Несебър.
Тоест това е в интерес на Община Несебър, тъй като те прибират голяма част от данъците които се плащат в Обзор?
Да, реално най-бедните селища на Община Несебър издържат богатите селища.
Какви действия смятате да предприемете ако указът на президента се забави още?
Като наблюдател на този референдум, програма „Достъп до правосъдие” смята да изпрати анализ до европейските институции, защото ако най-демократичната процедура – референдумът бъде игнорирана умишлено от българската политическа система, това ще бъде сигнал за сериозен проблем с демокрацията. Това означава, че тя се използва по-скоро фасадно само, когато ни е изгодно на нас. Такива обещания, които не се изпълняват, водят до надлъгване между държавата и гражданите и в крайна сметка до разпад на обществото.
Ако констатираме проблем с демокрацията, тогава нашият доклад ще трябва да бъде разгледан от европейските институции за проблем с демокрацията в България, един изключително базов проблем, който в изключително сложната обстановка в последните седмици започва да избива на повърхността – България е на прага на конституционна криза. Това е едно от проявленията на тази криза и израз на завладяната държава. Ако гражданите на Обзор загубят търпение те най-вероятно ще преминат към гражданско неподчинение.
