„Маркет линкс“: Не е изключена възможността за 9-партиен парламент

Седмица преди предсрочните парламентарни избори резултатите от месечното проучване на „Маркет линкс“ показват картина на политическа фрагментация и висока степен на тревожност в обществото, като много вероятно това ще допринесе за ниска избирателна активност. Това показва проучване, финансирано и реализирано съвместно от БТВ и „Маркет линкс“, проведено сред 1024 лица над 18 г. в страната в 17-23 септември 2022 година по методите на пряко-лично интервю и онлайн анкета. Проучването отразява електорални нагласи повече от 10 дни преди изборния ден.

Не е изключена възможността за 9-партиен парламент след изборите на 2 октомври, заяви днес Добромир Живков от „Маркет линкс“.

Едва 15% от гражданите споделят позитивни оценки за развитието на страната. Същото ниво беше постигнато през април, когато войната в Украйна и назряващата политическа криза в страната доведоха до идентично ниско ниво по този показател. 5 месеца по-късно ситуацията в Украйна ескалира, а в страната предстоят четвърти избори в рамките на година и половина.

Българското общество е силно повлияно от настоящия контекст и наред с високия дял на хората, деклариращи разочарование от ситуацията, допълнително засилваните страхове в предизборната кампания ще окажат значимо въздействие върху резултатите от изборите, смятат социолозите. Ако 2021 г. беше годината на търсене на пътища за промяна на парадигмата на управлението чрез връщането към основни демократични принципи, възстановяване на институциите и на принципа на върховенство на закона, то в 2022 г. обществото е разколебано в следването на тази посока и отделни сегменти показват по-голяма склонност в търсене на повече стабилност за сметка на социална и политическа промяна, отчитат те.

Общото отношение към политическата класа, оценено на базата на доверието и недоверието в основните политически лидери, също е в ниска точка.
В първите седмици на служебното правителство президентската ангажираност с прякото управление на държавата внесе допълнително напрежение с налагането на тезата за криза или най-малкото за извънредна ситуация в енергийната сфера. В този период отчетохме и най-ниската степен на доверие в президента, казват социолозите. С напредването на предизборната кампания действията на г-н Радев останаха на втори план и това повлия позитивно за възстановяване на доверието в него – от 43% през август до 47% през септември.

Подобен е трендът и при доверието в служебния премиер и кабинет – от 19% до 23%.
Повишил се е и персонален рейтинг на Бойко Борисов, казват социолозите от „Маркет линкс“.

При повечето от останалите политически фигури отчитаме спад в сравнение с предишните месеци на наблюдение, като тук отново се налага изводът, че мажоритарният елемент ще бъде с относително по-ниска тежест в кампанията и резултатите от изборите, казва се още в проучването.

2021 г. показа различни модели на гражданско участие в изборите. Редовните през април бяха маркирани от висока избирателна активност в резултат на силната воля за преминаване на следващ етап на развитие. Още през юли, а по-късно и през ноември, от 50% активност нивата на ангажираност спаднаха до около 40%. В ситуация на липса на позитивна мотивация за гласуване и масова обществена политизация, можем отново да очакваме активност от около 2.7 млн. гласоподаватели, като не е изключено да се стигне и до по-нискинива от 40%. До подобни изводи води и наблюдението на декларираната готовност за гласуване, която показва известен ръст през последния месец, но въпреки това, в сравнителен план, тя е ниска, посочват социолозите.

Електоралните нагласи за гласуване на изборите остават относително стабилни. Измененията в подкрепата за отделните политически сили през последните три месеца са минимални. Преднината на ГЕРБ-СДС изглежда, че гарантира лидерското място на партията. Като основен риск пред коалицията се очертава възможен спад в мобилизацията в последните дни преди изборите, поради факта, че мотивацията за подобно гласуване е по-скоро защитна и формирана в негативно натоварен контекст.

„Продължаваме промяната“, макар и също да изглежда с относително устойчива подкрепа, има потенциал да увеличи дела си до 2-ри октомври, приближавайки се до резултата на водача, но също така на дневен ред е и сценарий, при който обществената подкрепа за политическата сила е възможно да деградира. Основанията в подкрепа на подобна теза са в значителната волатилност на отношението към ПП, започвайки от декември 2021 г. (48% позитивно), преминавайки през май 2022 г. (21% позитивно) и стигайки до юни и юли (27%).

Партиите в средата са с относително близки резултати и е напълно възможно да станем свидетели на размествания в деня на изборите.

Пространството около бариерата от 4% се насища допълнително с вече набралата инерция „Изправи се, България“. Така партиите на ръба да бъдат представени вече са три и то, в не малка степен, с припокриващи се електорални сегменти.

За поредни избори се очертава фрагментиран като брой партии, но и парламент с дълбоки партийни разделения. Най-вероятните алтернативи след изборите са дългосрочна политическа дестабилизация или надпартиен кабинет с ограничен времеви хоризонт, смятат изследователите.

Още вътрешнополитически новини – четете тук.