„Маркетлинкс“: Протестите промениха изборните нагласи

„Към момента одобрението към ГЕРБ е по-голямо от това към Бойко Борисов, което е показателно за нова ситуация, в която попадаме“. Това обяви социологът Добромир Живков от „Маркет Линкс“ по бТВ при представянето на данните от последното проучване на агенцията.

Данните са изведени на базата на запитани 1093 пълнолетни лица в страната и 500 такива в София в периода 28 юли – 03 август по метода на личното интервю и онлайн анкета. От проведените анкети става ясно, че за първи път рейтингът на Борисов е по-нисък от този на партията му.

Електоралните нагласи

От проучването става още ясно, че електоралната подкрепа за ГЕРБ и формацията на Слави Трифонов „Има такъв народ“ на национално ниво е изравнена – 15 процента доверие. На трето място е БСП с 13,5%, следвана от „Демократична България” с 6,6%. На 5 позиция е ДПС с 6,3%, след която се нареждат „Обединените патриоти” и партията на Мая Манолова „Изправи се.БГ”.

Друга констатация на изследването, че „неудовлетворението от развитието на страната стига до много висока степен, в подобна ситуация бяхме в 2018 г., когато имаше отново ремонт на кабинета и вицепремиерът Валери Симеонов напусна управлението“.

Едва около 20% от българите смятат, че в момента държавата се развива в правилната посока, посочи той.

Годините на кабинета Борисов 3 се движат в пикове и спадове, в момента сме може би в най-ниската точка, посочи още Живков.

Одобрението за политиците

Според социолога в ситуацията на COVID-19 в цял свят се говори за нов тип лидерство. В такъв тип криза, като тази с пандемията, лидерството ще играе все по-важна роля, посочи той.

От проучването става ясно, че в момента с най-голяма подкрепа на национално ниво е Румен Радев, следван от Слави Трифонов и Мая Манолова. Докато рейтингът на председателят на ГЕРБ спада, се повишава този на съпредседателя на „Демократична България” Христо Иванов.

Кой ще гласува?

Данните показват също, че ако изборите бяха днес, то само около половината от българите биха гласували със сигурност. Над 20% са отговорили, че по-скоро биха гласували, 12% са отговорили с „не знам“, 3,9% по-скоро не биха гласували, а малко над 8% са категорични, че не биха гласували.