Марта Георгиева, родена в София преди 40 г., завършила Френската гимназия и Софийския Университет.II-ра магистратура по администрация и управление от Университета в Нант. Дългогодишен председател на ДСБ-Средец. Член на управителния съвет на инициативата за демонтиране паметника на Съветската армия. Активно и категорично отстояла опозиционните политики на ДСБ в общинския съвет – руското влияние, ремонтите, Борисовата градина, зеленината, животните, Витоша.

Какво се случва с казуса с МОЧА? Знаем, че от години ваша кауза е демонтирането му от центъра на София. Сега има развитие.

Преди два дни имаше заседание на СОС. Предвид международната ситуация на руска агресия, от наша страна – на Демократична България, беше повдигната темата, кога ще се разгледа нашия доклад за преместване на монумента на окупационната армия. В развилия се дебат, управляващите от ГЕРБ и Патриотите, казаха, че такова решение вече е взето от общинския съвет през 92-ра и допълнено през 93-та. Според тях няма нужда да се взима ново решение. Прехвърлиха топката на районния кмет, в случая Трайчо Трайков, да действа както намери за добре. По този начин беше заявена подкрепа по някакъв начин и от управляващата коалиция. Беше подложено на гласуване дали доклада да не влезе в дневния ред, но същите тези хора  гласуваха въздържали се.

Как си обяснявате отпора, който имаше през всички тези години срещу за премахването на този срамен паметник? Очаквате ли сега да има конкретен резултат?

Може би причината е войната, която се случва в момента. Нямам друго обяснение. Все оше не са известни подробностите за бъдещето на паметника. Важното е да се направи практическа стъпка, защото до момента всичко беше блокирано. Но не съм голям оптимист, че подкрепата е истинска. Но е важно хората да подкрепят това решение, защото нетърпимостта към липсата на това решение клони към нула, особено предвид скорошните събития. За жалост, до момента съм виждала хора, които се правят на десни и на съмишленици, но когато дойде време за действие – саботират. Визирам ГЕРБ/СДС.

Не мога да кажа доколко това е лицемерно или пиар.

Защо отне толкова много време този проблем да бъде решен и какво е посланието, което отправяме към света, когато 30 години по-късно паметникът все още е там?

Посланието, което изпращаме е, че руската зависимост в нашата държава все още е много силна. Също, че руската пропаганда е изключително мощна, защото много хора не знаят защо е построен този монумент и какво символизира. Такова историческо събитие като освобождение няма. Червената армия е окупаторска за България и тя ни струва много скъпо, да не говорим за всички човешки жертви през тези 45 години страдание на нашия народ. За много млади хора, четейки освобождение, си мислят за турското робство, тоест няма никакви действия по разбиване на тази руска пропаганда.

Нещата сега се промениха, защото хората нагледно видяха какво е чужда армия да нахлуе в суверенна държава, наричайки се умиротворителна и освободителна. Хората успяха да видят, че наистина, когато някой е потисник и завоевател, първото, което прави, е да си сложи фалшиви тотеми. Ако е насилник, обикновено казва, че е миротворец и ще напише „дойдох тук и ви спасих”.

Този паметник е издигнат 54-та. Той не е свързан пряко със с Втората световна война. Той е за да ознаменува избиването на българските горяни и тяхната 10-годишна съпротива срещу този режим, който идва на власт, благодарение на Червената армия. Посланието е „Недейте да се съпротивлявате, избихме ви докрай. Зад тях е тази мощна армия”.

При избухването на Пражката пролет се вижда какво става. Армията влиза и потушава стремежа за свобода на тези хора.

Какъв е вашият коментар за случващото се в Украйна? Каква трябва да е позицията на страната ни като част от демократичния свят?

Това е абсолютно неприемлива агресия за 21-ви век. Трябва да се реагира категорично и възможно най-остро. Русия не трябва да бъде легитимирана по никакъв начин. Трябва да бъде ограничена по всички възможни начини и силата, която има, да не бъде използвана срещу по-слабите народи.

Споменахте, че имаме зависимости от Русия. Смятате ли, че скоро ще може да скъсаме с тях – икономически, политически, енергийни?

Най-важното е първо да има яснота. Зависимостите са силни, когато са трайни. В момента ситуацията провокира всеки да заеме страна. На политиците ще е много трудно да заемат страната на убийците и на насилието в днешния свят. Обществото също ще узрее за имперските амбиции на Русия, за които трябва да се говори в минало време.

Какви други проблеми са на дневен ред в момента в Общинския съвет?

Това, което е най-актуално в момента и в което аз съм вложила всичките си усилия, е проектът за Подробен устройствен план на Борисовата градина. Там отново има сблъсък  с публично заявени намерения, като например да се защити градината от строителство и самия проект. Четейки проекта на екип на архитект Ковачев, но под стриктния контрол и диктат на Столична община и в него се вижда точно обратното на вече заявеното – намерение за застрояване даже на лесопарковите части. Строителство на паметник на културата в самия резерват, което би следвало да е напълно забранено от Закона за културното наследство. Има колкото се може повече обекти за строителство и то разположени така, че да са в частна, частна-общинска или неизяснена собственост, така че да бъде създадена възможност да бъдат заграбени и да не бъдат обществени зоните, в които се планира строителство. Това е изключително притеснително и сега чакаме експертен съвет, на който да се обсъди този проект.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук