Мартин Димитров е роден е на 13 април 1977 г. в София. Завършил УНСС специалност „Международни икономически отношения“. От 2000 г. работи в Института за пазарна икономика като икономист. През 2005 г. Димитров е избран за народен представител в 40-то Народно събрание от листата на коалицията Обединени демократични сили и до 2007 г. е секретар на парламентарната група на партията. След присъединяването на България към Европейския съюз е евродепутат. Като лидер на СДС, в началото на 2009 г., Мартин Димитров става съпредседател на новоучредената политическа коалиция от партии Синята коалиция. Бил е част от политическото ръководство на дясното обединение Нова Република от януари 2017 г. А към момента е член на „Демократична България“.
В края на седмицата от Демократична България предложихте икономически мерки за подпомагане на бизнеса и домакинствата. Коя от тях най-много ще помогне? Какъв е смисълът от предложението за вдигането на прага за регистрация по ДДС?
Това са три допълнителни мерки към тези, които вече бяхме предложили. По две от тях вече се работи. Едното е намаляване акциза на горивата и това ЕК да купува като единен потребител газ, са неща, които искаме от много отдавна. Сега заради усложнената ситуация влязоха в дневния ред на Европа. Започвам с идеята как да намалим интелигентно инфлацията. Идеята е за тези стоки, които има най-голямо поскъпване – да се поиска от Европейската комисия за срок от 6 месеца намаляване или премахване на тарифните и нетарифните регулации. Това ще увеличи вноса на тези стоки, ще увеличи предлагането им и ще намали поскъпването им. Например – има проблем с цената на желязото, което е поскъпнало – ЕК намалява и или премахва за 6 месеца бариерите пред вноса за 3-ти страни. Това увеличава вноса на желязо в ЕС и цената пада или поскъпването е по-малко. Ясно е, че това няма да доведе до намаляване на цените до преди войната, но ще доведе до търсения от нас антиинфлационен ефект. Предлагаме и увеличаване на прага за регистрация по ДДС. В момента задължителния праг е от 50 хиляди. От 2023 предлагаме да стане 100 хиляди, а от 2024-та – 166 хиляди лева. Това ще бъде сериозна подкрепа за малкия бизнес, защото регистрацията по ДДС е голям разход. Този праг 20 години не е променян. Очакваме 90 хиляди фирми да се възползват, когато прагът стане 100 хиляди и още 110 хиляди фирми, когато стане 166 хиляди. Важно е да се уточни, че това е доброволно.
Третото нещо, което предлагаме, е намаляване на лихвата за забава. В България тя е основният лихвен процент плюс 10%. Той е най-високият в ЕС и не е справедливо. На практика, вместо да има компенсиращ характер, тя има наказателен. Предлагаме да бъде намалено на средноевропейските нива и да не допускаме хората да станат тежки длъжници.
Отвсякъде валят предложения за намаляване на ДДС за различни стоки – виждаме, че предното правителство по време на Kовид кризата го намали за някои стоки и услуги. Това беше ли ефективно?
По-скоро се помогна на отделни сектори, а не за намаляване на цените. Ще кажа като лично мнение. Ако за тока, газа и парнотo се въведе диференцирано ДДС, понеже това наистина е регулиран отрасъл, може да се стигне до намаляване на цената за крайните потребители. Тази възможност съществува. Но ако това се прави, трябва да се направи за период от 6 месеца. Не по принцип, а като временна антикризисна мярка. Заради присъствието на регулатор, цената за крайния потребител има сериозна вероятност да бъде намалена.
Повече от 10 години стриктно спазваме Маастрихтските критерии – нисък външен дълг и малък дефицит. Но в същото време сме свидетели, че дори по-богатите европейски икономики не спазват тези критерии през последните години. Според Вас трябва ли да разхлабим фискалната дисциплина в полза на приходите, така че да доближим доходите на българите към доходите на гражданите от еврозоната?
С разхлабване на фискалната дисциплина няма да забогатеем. Забогатява се с мерки за висок растеж на икономиката. Те минават през добра среда и прилични инвестиции. През това да взимаш повече дългове и да харчиш парите, няма как да забогатееш. Правилната посока, в която трябва да разсъждаваме, е следната. Сега в ситуация на пандемия, която се надявам, че си отива и война, която не се знае кога ще свърши, ЕС е разрешил по-големи маржове и на харчове, и на дефицити. Лошият опит на Гърция трябва да ни бъде пред очите, не трябва да допускаме големи, системни бюджетни дефицити и огромно нарастване на дълга, защото видяхме какво се случи. Веднага след нормализиране на ситуацията, трябва да направим всичко за връщане към добър икономически растеж както на България, така и на ЕС. Според мен трябва да се мисли за още по-мащабен План за възстановяване.
Очаквате ли сътресения по пътя ни към еврозоната и вече постигнат ли е общ политически консенсус по този въпрос?
Пътят към еврозоната е безалтернативен, но не е безпроблемен. Това на първо място е в ръцете на финансовия министър и е важно да има подкрепа и решение на Народното събрание. Проблемите ще бъдат толкова по-малки, в зависимост от това какъв е съставът на различните парламенти от тук нататък. Не очаквам в кратки срокове да влезем в еврозоната. Хората, които говорят за 2024, не са се запознали с опита на хората от Източна Европа. Там престоят в “чакалнята” беше значително по-дълъг. Но това не бива никого да притеснява. В подготвителния период също се “консумират” част от ползите и България все пак трябва да е достатъчно добре подготвена.
В тази връзка – как ще коментирате процеса по избор на нов управител на БНБ? Защо ИТН и Каримански така яростно защитаваха кандидатурата?
Нещата не се случиха по най-добрия начин, за съжаление. Постът управител на БНБ наистина е важен, но хората не трябва да се притесняват, защото ще има следваща процедура, а в момента БНБ си има своето ръководство, което си върши работата. Много е важно, когато стартира следващата процедура, от самото начало да се намери консенсусна и сериозна фигура, която, ако може да обедини голяма част от Народното събрание. Не само управляващите, но и част от опозицията. Що се отнася до яростната защита за предишната кандидатура – нямам отговор.
Още актуални интервюта – четете тук
