Насилието над медици е проява на засилващата се агресия в българското общество, на липсата на справедливост и съпътстващото чувство за безнаказаност. Другата базова причина е недофинансирането в сферата на здравеопазването, гласи позиция на Националния омбудсман Мая Манолова, изложена на обществен форум „Мерки за превенция на агресията срещу медицински лица“. Под патронажа на омбудсмана стартира кампания за превенция на насилието над медицински лица у нас. Организатор е Българският лекарски съюз.
За пет години има над 400 случая на насилие над медицински лица и има само 3 ефективни присъди, а в 15 случая е произнесена условна или друга по-лека присъда, съобщи Мая Маналова данни от съдебните регистри.
Проучване на БЛС отчита, че едва 5% от пациентите одобряват здравната система, а необходимостта от доплащане за здравни услуги е сред основните причини за недоволство на пациентите.
Хората са свидетели на огромни неправди, които остават на практика без последствия и без наказание. Те са свидетели на престъпления, за които няма възмездие и оттам у тях остава усещането, че при лошо работеща правоохранителна система е по-лесно да търсят саморазправа и сами да се справят с неправдите, с несправедливостите, които виждат, аргументира се Манолова.
Хроничното недофинансиране в сферата на здравеопазването е другата базова причина за нарастващата агресия над медици у нас, категорична е Мая Манолова и посочва защо това е така:
Според данни на пациентски организации хората вече доплащат над 50 % или близо 50% от лечението от джоба си и няма как напрежението между пациенти и лекари да не расте.
Мога да си представя как се чувства един лекар, който трябва да обясни на пациента, че за да му бъде осигурено най-доброто лечение, най-добрите импланти, консумативи, или нещо друго, което е важно, е необходимо да си доплати такава сериозна сума. И това на фона на мизерното заплащане на много лекари, особено за някои специалисти, особено за средния медицински персонал, срещу което има 24-часови ангажименти, труд на няколко смени поради недостигащи кадри, обобщи омбудсманът.
Следваща причина, според анализа на Мая Маналова, за агресията срещу медиците е конфронтацията, която политиците насаждат в обществото.
„В близкото минало много честно сме били свидетели на това, как едни политици оправдават собствената си отговорност за лошото състояние на здравната ни система – с лекарите, с лекарските организации, с лечебните завадения. Подклаждането на недоверие и на противопоставяне и противоборство в системата на здравеопазването дава краткотраен положителен резултат за въпросните политици, но в дългосрочен план наистина е катастрофален за доверието в системата, за доверието между пациенти и лекари“, каза още омбудсманът.
Манолова призовава цялото общество и политиците за повече толерантност, добронамереност и доверие в системата на здравеопазването между лекари и пациенти.
„Всеки има проблеми, всеки има неблагополучия, всеки може да сгреши, нека при най-малкият повод да не се хващаме за пистолетите. Ако следваме този път, в крайна сметка няма да се налага да криминализираме всичко и всеки“, убедена е Мая Манолова.
Само за първите 6 месеца на т.г. случаите на посегателство над медицински лица у нас са 26, като за сравнение за цялата 2016 г. те са били 28, а за 2015 г. – 47. Над 100 са регистрираните нападения само над екипи на спешната помощ за последните две години и половина.
По информация на лечебните заведения в страната от 2013 г. досега случаите на насилие над медици са 70-80 средно годишно, а ефективните присъди за същия период са едва 3, като условните, пробацията и глобата са общо 15.
Сред 1400 анкетирани медицински лица, всеки втори е заявил, че е бил обект на агресия. На този фон – 91.2% от медицинските специалисти у нас не подават жалби в полицията и 96.3% не сигнализират прокуратурата.
Само 5% от пациентите одобряват здравната система, като необходимостта от доплащане за здравни услуги е сред основните причини за недоволство на болните, потвърждават социологически и специализирани проучвания. А причината за липсата на пари в системата е недофинансирането на здравеопазването – вече хроничен проблем с много измерения. Проблем са грешно и лобистки изчислените клинични пътеки, проблем са болничните бюджети и тяхното централизирано разбиване по пера без връзка с реалността и практиката. Проблем е липсата на всякакви регистри за заболявания, проблем са стотиците свободно съчинявани лимити за какво ли не. Проблем е допотопният, но упорито поддържан базово сгрешен здравно-осигурителен модел. Проблем е съзнателното бягане от електронно здравеопазване, способно да освети и корупция, и лекарски грешки, и изкривени лекарствени политики, и лобизми, и причини за дефицити – недофинансиране.
От началото на 2001 г. всяко правителство заявява реформи в здравеопазването, но действия за решаване на истинските проблеми на финансиране на здравеопазването не последват. От страх, защото решаването на всички проблеми изисква тежко непопулярни мерки : заделяне на адекватен процент от БВП за здравеопазване, увеличаване на здравните вноски, спазване на ангажиментите на държавата да плаща всички здравни вноски за социални прослойки и служители, за които тя е длъжна да дава пари и още, и още… Както и задължително премахване на монопола на де факто одържавената обществена НЗОК, с чиито пари и резерв разполагат сега обичайно финансовите министри, изпълнителната власт, но не пациентите и лекарите.
