Навършват се 107 години от рождението на Майка Тереза, превърнала се в символ на безпределната и безрезервна любов към ближния.
Майка Тереза е родена на 26 август 1910г. в Скопие, тогава в Османската империя. Рожденото й име е Анеза Гондже Бояджиу. От 4 септември 2016 г. тя е Света Тереза от Калкута. Основателка е на ордена „Мисионери на милосърдието“ (1950), известен със своята мисионерска и благотворителна дейност сред бедните по света. Обявена е за блажена от папа Йоан Павел II през 2003 година и за светица от папа Франциск през 2016г.
Знае се, че семейството й е албанско и изповяда католицизма. Баща й, който участва в албанската национално – освободителна борба, умира след края на Първата световна война през 1919г., разочарован от това, че регионът остава под сръбски контрол.
Да бъде монахиня в тих манастир е това, което привлича Анеза.
През 1928г. тя напуска семейството си, за да стане мисионерка в ордена на Сестрите от Лорето, като никога повече не вижда майка си и сестра си. Знаела още от детството си, че смисълът на живота е единствено в любовта.
Майка Тереза придобива международна известност с този документален филм и излязлата през 1971г. едноименна книга. През 1971г. е наградена от папа Павел VI с наградата за мир „Папа Йоан XXII” „за нейната работа с бедните, за демонстрираното християнско милосърдие и за нейните усилия в полза на мира”. През следващите години тя получава множество други отличия, сред които наградата „Кенеди” (1971), „Pacem in Terris” (1976), „Балцан” (1978), Международната награда „Алберт Швайцер“ (1975), американските Президентски медал на свободата (1985) и Конгресен златен медал (1994), почетно гражданство на САЩ (1996).
През 1979г. получава Нобелова награда за мир „за подетата работа в борбата за превъзмогване на бедността и страданията, които също представляват заплаха за мира”.
През 1992 г. ЮНЕСКО й присъжда наградата си за мир за приноса й в образованието.
Майка Тереза умира от инфаркт в Калкута на 5 септември 1997г., малко след 87-ия си рожден ден. На този ден целият град остава без светлина. „Небето пожела да дари знак за нейния живот и да ни каже, че една нова светлина сияе над нас… Света Тереза от Калкута, моли се за нас!”, отправя молитва кардинал Пиетро Паролин.
Над скромното й походно легло висят трънен венец, икона на Христос и надпис: „Моето призвание е любовта”.
На 4 септември 2016 г. е канонизирана и обявена за светица от папа Франциск.
Въпреки, че през целия си живот се сблъсква с мъката, нещастието и бедността, нейни са най-мъдрите и най-възторжените думи за живота:
„Ако съдиш хората, няма да ти остане време да ги обичаш.”
„Най-много сълзи са изплакани от сбъднати мечти.”
„Всяко дете е безценно. Всеки е Божие създание.”
„Прави така, че всеки, който дойде при теб, когато си тръгва, да се чувства по-добре и по-щастлив.”
„Само жената може да създаде семейството. Но семейството може да бъде разрушено от нея.”
„Самотата и чувството, че си нежелан, това е най-голямата бедност.”
„Ние мислим, че любовта е чувство, но тя е действие!”
„Ние мислим, че на сърцето не може да се заповядва, но можем да го научим да обича!”
„Ние мислим, че любовта може да се заслужи, но за нея е достоен всеки!”
„Ние мислим, че противоположността на любовта е ненавистта, но всъщност това е страхът!”
„Ние приемаме любовта като вид безумие, но в крайна сметка тя е особена интуитивна разумност!”
„Ние мислим, че изразът „светлината на любовта“ е просто метафора, но любовта наистина осветява всичко околно!”
„Ние мислим, че любовта е нещо интимно, но тя е пълна откритост!”
