Методи Лалов е общински съветник в София от „Демократична България“. Завършил право в Юридическия факултет на УНСС. Освободен по собствено желание като съдия от Софийски районен съд, на който е бил и председател поради несъгласие с корупционния модел, по който функционира ВСС и непрозрачния начин, по-който протича изборът на главен прокурор. Хоноруван преподавател по наказателно право в СУ „Св. Климент Охридски“.
Преди два дни публично предложихте Паметникът на Съветската армия да бъде опакован с непрозрачна материя. На какво се дължи тази нестандартна идея?
Причината е, че на 26 март 2020 като част от групата на Демократична България съм съвносител на доклад за премахване на монумента и преместването му в Музея на социалистическото изкуство. Там сме изложили подробно аргументи защо този символ на окупационна армия и на човеконенавистна идеология, каквато е комунизма, трябва да бъде преместен. Мнозинството в Общинския съвет – ГЕРБ-СДС и БСП с лицемерното участие на Патриотите не позволяваше досега нашият доклад да бъде разгледан.
Посланието на моя нов доклад е “докато ни мотаете в административни хватки и отказвате да изпълните задълженията си – дайте да покрием тази срамотия“. Това в някаква степен е провокация към обществото и начин да им покажа, че няма да се откажа, докато не бъде изпълнен законът. Трябва да има дебат по същество и да се чуе позицията на всеки общински съветник. Освен това той не е в добро техническо състояние, средствата за ремонт са около 300 хиляди лева. Единствено аз в Общинския съвет повдигам тази тема.
Как си обяснявате целия отпор срещу демонтирането на паметника с Шмайзера, кой се страхува от него?
Това е тема, която поляризира обществото. И всяка партия, която иска да има политическо дълголетие, не иска да постави въпроса на дневен ред. Тази “рана” е оставена без решение вече над 30 години. В моя мандат няма да оставя този въпрос нерешен. Припомням, че земята под паметника е общинска.
ГЕРБ шикалкавят и показват, че не искат паметникът да бъде махнат. В коалицията ГЕРБ-СДС е и СДС. Онази сила, която се противопоставяше най-яростно на комунизма и неговите символи, но нищо подобно не се се случва. Там са Борислав Бориславов, Антон Койчев. Хора, които десетки години са в Общинския съвет, имат и мнозинство. Но в същото време този паметник стои. В същото време от вчера взели да се оправдават, заедно с председателя на СОС, че вече имаме областен управител от Демократична България и имаме министър-председател и ние трябва да го махнем. Опитваме се, но защо за 15 години под управлението на ГЕРБ не е махнат този паметник?
ГЕРБ и БСП са коалиция на софрата в Общинския съвет. Те играят на разменни моменти. “Ти няма да ми бутнеш паметника”, в замяна пък БСП ще гласува, например, за фондове, в които общинските съветници взимат по 2000, а преди по 4000 лева на месец без да работят. Това са теми, по които си разменят услуги.
В момента какви са най-тежките проблеми за решаване в София?
Един от тях е въпросът с Борисовата градина и липсата на изкупуване на терени за зелената система на София и за публична инфраструктура. София е изправена от опасност от един от най-зелените европейски градове, да загуби 30% от зелената си територия. За 15 години Фандъкова не изкупи нито един квадратен метър. В момента собствениците на терени в Южния парк, както и в други паркове, ще имат право да ги застроят, а това е престъпно с необратими последици за града. Тази жена е срам за града. Ще остане в историята като кметът, който направи предпоставки София да стане бетонно гето.
Има огромен проблем и с транспорта, който сега се обяснява с поскъпналите горива. Ни всяка година, извън цената на билета, дотира транспорта с десетки милиона. Има скрито финансиране на транспорта. Проблем на Столична община продължава да е замърсеният въздух, както и за затворената Витоша. Фандъкова и ГЕРБ не могат да осигурят лифтов и друг адекватен транспорт. Вече две години съм общински съветник и слушам от първия ден за този достъп, но нищо не се подобрява. Все се проучва и възлага. Когато един управленец вземе една тема като приоритет, по нея трябва да се работи всяка седмица. Фандъкова е човекът на отложените проблеми.
Друг интересен въпрос и какво се случва с шефа на Столичния инспекторат Ивайло Иванов. Заради този въпрос поисках оставката на Фандъкова. Припомням, че той беше главен секретар на МВР, когато полицията пребиваше мирно протестиращи 2020-та. Той беше уволнен от МВР заради полицейско насилие, но Фандъкова го прибра и превърна общинската институция в място за отглеждане на насилници. Столичани плащат с данъците си заплатите на човек, който е бил начело на полицията и е бил насилник. Биячите се издържат от битите и техните близки. Но опозицията в Общинския съвет се разпилява по различни теми. Често проблемите се забравят.
Какъв е коментарът ви за войната в Украйна. Реагира ли България адекватно на кризата?
Войната в Украйна е ужасяващо събитие в съвремието ни. Това е постъпка на брутален агресор в лицето на Путин. В безумието си той убива хиляди хора, унищожава градове и цяла държава. Украинците имат нужда от всякаква помощ. От военна, които ние отказваме да предоставим, през хуманитарна, която предоставяме формално, до политическа. Нашите управляващи трябва да кажат ясно – всеки, който е обект на неправомерна агресия заслужава нашата подкрепа. В такава ситуация българската държава трябва преди да мисли за икономическите си интереси, и дали вместо два лева, ще плаща три лева за гориво, как да спаси живота на хора в нужда. Сега и веднага.
Писна ми от политици – хитреци, които само “опипват почвата”. Всеки ден без подходяща подкрепа означава изгубени животи. Нашите политици, които претендират да са нов тип трябваше да са лидери в позициите. Какво мънкаме и какво си изчисляваме газта и горивата? Това означава съпричастност в съвременния свят. На Путин трябва да му се покаже, че така не може, трябва да бъдат изгонени посланиците му. Ще мислим за другите сметки след като украинците оцелеят и бъдат спасени.