Отбелязваме Международния ден за възпоменание на жертвите от Холокоста.
Външното министерство на България е подготвило специална програма. Вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева ще даде началото на церемонията.
Ще бъде представена изложбата „Отвъд дълга“ – проект на Световния център за възпоменание на жертвите от Холокоста „Яд Вашем“ и подготвена за показване в България от посолството на Израел и Държавния културен институт към министъра на външните работи.
Експозицията разказва за делото на 36 дипломати от 21 държави, спасили стотици евреи от депортация в лагерите на смъртта.
За тези свои действия „Яд Вашем“ ги обявява за праведници на света и връчва специален медал, гравиран с надписа: От признателния народ на Израел: който спаси един живот, спасява цяла Вселена“.
Специално участие в програмата на събитието ще има и посланикът на САЩ в София Ерик Рубин, който ще обяви имената на спечелилите стипендии „Благодарност към Скандинавия“ на Българо-американската образователна комисия „Фулбрайт“.
В рамките на програмата по отбелязване на Международния ден за възпоменание на жертвите от Холокоста ще бъде отбелязано началото на кампанията по отбелязване на 75-та годишнина от спасяването на българските евреи. По този повод Председателят на Организацията на евреите в България „Шалом“ д-р Алек Оскар и писателят Виктор Барух ще връчат почетен знак и сертификат на Съюза на българските писатели и на Председателя на Висшия съдебен съвет Ралица Негенцова в рамките на кампанията на „Шалом“ „75 години – незабравените лица на спасението“.
СПАСЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ
Спасяването на българските евреи е едно от най-значимите събития в съвременната българска история.
Предотвратяването на депортацията им в нацистките концлагери идва след силна обществена реакция, в която основни действащи лица са Светия Синод на Българската православна църква, депутати, подписали писмото на подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев до министър-председателя Богдан Филов, както и на синдикални лидери и обикновени граждани.
Още преди влизането на царство България в Тристранния пакт, българският парламент приема Закона за защита на нацията, съгласно който са ограничени гражданските права на евреите.
След включването на България във Втората световна война на страната на Хитлеристката коалиция (на 1 март 1941 г.) продължава приемането на антиеврейско законодателство, включително закон за еднократен данък върху имуществото на лица от еврейски произход.
През март 1943 г. българските власти извършват депортация на евреите от териториите с българско управление по време на войната.
11 343 души от еврейски произход, които не получават българско поданство (за разлика от други народности в тези територии) при попадането на тези територии под българско управление през 1941 г., са депортирани в Треблинка, където почти всички са убити (от депортираните оцеляват 12 човека).
Изтичане на информация относно плановете за депортация на евреи от предвоенните територии на България води до силна реакция на българската общественост срещу депортациите, след което те са спрени.
Това на практика спасява животите на близо 48 000 евреи, живеещи на територията на България отпреди влизането на страната в Тристранния пакт.
Сред най-изявените активисти за спасяване на евреите в България са депутатът Димитър Пешев, софийският митрополит Стефан I Български, пловдивският митрополит Кирил, както и лидерите на някои професионални съюзи, сред които на адвокатите и на писателите.
Редица от тях са обявени в Израел за праведници от народите на света – израелско държавно почетно звание съгласно Закона за паметта за Катастрофата (1951).
