През март отношенията между Турция от една страна и две европейски държави, в които се намира основно турската диаспора в Европа – Холандия и Германия, взривиха публичното пространство, с пристъп на ожесточение и обиди.
Конфликтът, обаче се води на две нива, само едно от които е видимо на този етап.
От една страна, не можем да пренебрегнем обвиненията в „нацизъм“, които Реджеп Ердоган отправи към Европа, но от друга – не е трудно да проследим леките търкания, довели до кризата – сред тях е дългогодишната практика на Анкара да поддържа ислямските религиозни организации в Европа, които са ангажирани с един вид подривна дейност, задържайки турската диаспора под влиянието на Турция.
На повърхността, битката се води между правителството на Ердоган и Европа заради опитите му да да рекламира априлския референдум, който би превърнал Турция в централизирана президентска република. За първи път, властите в Германия и Холандия, въведоха безпрецедентна забрана турски министри да агитират на територията им за гласуване в референдума. Мотивът беше, че демократичните системи на европейските държави не трябва да се използват като средство за подпомагане на властовите амбиции на Ердоган (макар че изглежда повече като случайно съвпадение – и в двете страни предстояха избори). Ердоган отправи обвинения в нацизъм и заплаши ЕС, че ще анулира сделката за бежанците и ще пусне голямо количество мигранти към Европа.
Напрежението ескалира за отрицателно време, а това показва бързината, с която национализмът и популизмът, могат взаимно да се подхранват през границите. От друга страна, случилото се извади на преден план и един не нов проблем, част от турско-европейските отношения: правителството в Анкара смята, че турската диаспора, навсякъде по света, дължи на първо място вярност на турската държава. Едроган не се обръща само с призив към изселниците: той изисква от тях подкрепа и за ужас на европейските правителства – се оказа готов на крайности, за да си я осигури.
В арсенала бяха включени посещения на турски политици, пропаганда на турски език – в една или друга степен. (В интервю от 2011-та за двуезичен турско-немски вестник, Ердоган заяви, че „принудителната интеграция“, изискваща от имигрантите да говорят на чужд език, потиска тяхната културна идентичност и е против международното законодателство. И това далеч не е първият път, когато Ердоган използва език, който европейските лидери пускат покрай ушите си. Година по-рано в Кьолн той пак напомни: „Асимилацията е престъпление срещу човечеството“.)
Но стратегията на Ердоган включва и по-фини техники, сред които моделирането на религиозния живот на турските граждани в Европа, така че да обслужва политическите му цели. За целта се като използва агентурна мрежа от имами, чиято заплата идва турската държава.
Такъв е случат с джамията „Сехитлик Ками“, в многолюдния имигрантски берлинския квартал „Нойкьолн“. До средата на юли 2016-та, там се провеждаше един на пръв поглед „прогресивен“ експеримент. Младият имам Ендер Четин, с турски произход, родом от квартала, отвори вратите на молитвения дом за посетители извън мюсюлманската религиозна общност. По време на тази инициатива, той разговаряше с еврейски равини и християнски свещеници.
Джамията „Сехитлик Ками„, която е най-голямата в Берлин, влезе в полезрението на пресата заради тази си инициатива, която се разглеждаше като стъпка към интеграция, която ще заличи голямата пропаст между мюсюлманите в Германия и останалите граждани. Но Четин не беше единствен. Той се оказа част от новата генерация мюсюлмански религиозни водачи в Германия, които се стремяха да впишат по-добре турското мюсюлманско общество в тъканта на германското. Основната работа на тези духовници беше в това да намират германци или родени в Германия мюсюлмани от турски произход, като Четин и да ги изпращат на обучение в Турция. Те се харесаха на медиите и проникнаха в училищата, където да преподават ислям на учениците от същото вероизповедение. Някои от тях дори дискутираха високочувствителни въпроси като хомосексуалността.
Но тази религиозна „гласност“ рязко спря през втората половина на миналото лято, след неуспешния опит за преврат в Турция. Провалилия се пуч и последвалите репресии в Турция, засегна Германия и други страни със значителна турска диаспора.
Четин и другите като него, понесоха гнева, стоварен върху Дианет, дирекцията по вероизповеданията в Турция. Това е официалната ислямска институция, която в Турция е част от държавното управление и която финансира около 900 джамии на територията на Германия и далеч повече в останалите страни от ЕС. Институцията е създадена през 1924-та със задачата да запази автентичността на исляма в рамките на светска Турция. В ерата на Ердоган, според неговите критици, Дианет се е превърнал в политически инструмент, който обслужва политиките на ислямистката Партия на справедливостта и развитието. Бюджетът на държавната религиозна организация покриваше заплатите и издръжката на всички турски „имами за износ“, които всички до един са турски държавни служители.
След опита за преврат, Дианет, една от най-добре финансираните държавни институции в Турция – остана със значително намален бюджет. Четин и останалите турски държавни служители от берлинската джамия „Сехитлик Ками„, бяха безцеремонно уволнени с обвинението, че са последователи на Фетулах Гюлен, мистериозният изгнаник, когото Ердоган обвини за пуча. На входа на джамията беше поставена информационна табела „Поддържниците на Гюлен не са добре дошли“.
Така на кракия експеримент „Сехитлик“ и на останалите формирани от Дианет религиозни институции беше сложен край, а на вярващите им беше обяснено, че трябва да се върнат към традиционния ислям, ориентиран повече към културата на Турция, а не към Западна Европа.
Животът на повечето турски мигранти, особено на по-възрастните, от първата или втората мигрантска вълна, все още се върти около две оси – джамията и турската общност. В Германия се продават много вестници на турски – както леви, така и десни. Но най-популярни, според наблюдателите, са офицалните медии, близки до правителството, които подкрепят линията на президента. Според преподавателя в университета „Дуйсбург“ в Есен, Хачи-Халил Усулкан: „80-90 процента от турските вестници, които се продават в Германия са проправителствени, манипулативни и едностранчиви“.
Според наблюдатели, обаче дирижираната от режима в Анкара пропаганда, има даже по-голямо влияние върху турската диаспора. Обяснението е просто: за разлика от сънародниците си в страната, емигрантите не могат да направят сравнение между заобикалящата ги действителност и напудрените репортажи.
Автор: Пол Хокенос, Берлин.
