Кръвта на бежанците, пролята в Средиземно море, е срамът на Европа. Крайно време е европейските държави да сложат край на тази човешка трагедия и да приемат миграционни политики, съобразени с правата на човека. Държавите-членки не трябва повече да забавят предприемането на действия за спасяване на човешки животи в Средизечно море. Въпросът е на живот или смърт, както и на доверие в ангажираността на европейските държави към правата на човека. Това заяви комисарят Дуня Миятович, комисар на Съвета на Европа по правата на човека. Тя представи днес доклад, озаглавен„ Сигнал за бедствие за човешките права. Нарастващата пропаст при защитата на мигрантите в Средиземно море“.
Европа спешно трябва да промени миграционната политика
Европа спешно трябва да промени миграционната си политика и да защити живота на бежанците, които се опитват да стигнат до Стария континент през Средиземно море. Отстъплението от защитата на живота и правата на бежанците и мигрантите причинява всяка година хиляди смъртни случаи, което може да се избегне, категорична е Дуня Миятович.
Докладът прави анализ на изпълнението от страна на държавите-членки на Препоръката на комисаря от 2019 г. за спасяване на мигрантите по море. Папирусът предлага набор от действащи мерки, които да осигурят защита на правата набежанците по море.
Пет степенен план за спасение на бежанците
Документът обхваща периода от юли 2019 г. до декември 2020 г. и прави анализ на случващото се в пет ключови фази на промяна. Първата е ефективно търсене и спасяване. Втората касае своевременно и безопасно слизане на спасени лица от плавателните съдове. Третият етап е сътрудничество с неправителствени организации. Четвъртата фаза касае сътрудничество с трети държави. Петият финален етап засяга безопасни и законни маршрути. Документът е фокусиран главно върху развитието по маршрута през Централното Средиземноморие. Въпреки това, много от необходимите действия, посочени в този план, са приложими за всички други основни миграционни пътища в региона на Средиземно море и по Атлантическия път от Западна Африка до Испания.
Над 2400 удавници в Средиземно море за 1,3 г.
Въпреки известния ограничен напредък в спасяването на бежанците, положението с правата на човека в Средиземно море остава плачевно. Корабокрушенията продължават да бъдат тревожно повтарящи се. От юли 2019 до декември 2020 г. са регистрирани повече от 2400 смъртни случая. Вероятно тази тревожна цифра не представя реалния брой на смъртоносните инциденти, които вероятно са далеч повече, твърди Миятович. Въпреки неоспоримите доказателства за сериозни нарушения на правата на човека и без прилагането на гаранции за тяхното спазване, Европа трябва да защити бежанците и техните животи. Регистрирани са почти 20 000 случая, при които либийската брегова охрана е върнала обратно мигранти в страната.
Пандемията ощетява правата на бежанците
Пандемията от COVID-19 доведе и до приемането на по-ограничителни мерки, които имат пряко отрицателно въздействие върху правата на човека на мигрантите, се подчертава още в доклада.
Миятович поднови призива си към държавите-членки на Съвета на Европа да изпълнят бързо препоръките. Тя препоръчва да се гарантира наличието на адекватен и достатъчен държавен капацитет за търсене и спасяване в морето. Миятович настоява още осигуряване на безопасно и бързо слизане на спасените, предоставяне на възможност НПО. Тя набляга и на разширяване на безопасните и законни маршрути.
2856 бежанци мигрират за 6 дни от Турция към Егейските острови
Между 16 и 22 септември 2019 г. 2856 бежанци и мигранти са пристигнали на Егейските острови край турското крайбрежие, число, което е по-високо от това отпреди седмица, според седмичен доклад от представителството в Гърция на върховния комисар на ООН по бежанските въпроси.
Средно за една седмица 408 души пристигат всеки ден, а повечето от пристигащите, 1438, са регистрирани на остров Лесбос. Успоредно с това 506 кандидати за убежище напуснаха островите и бяха прехвърлени в други центрове в Гърция.
Към 22 септември в Гърция от началото на годината са пристигнали 41 940 бежанци и мигранти. 32 685 са доплавали по море.
На островите има около 29 000 бежанци и мигранти, най-много от които са от Афганистан – 40 от сто, следвани от Сирия – 14 процента и Конго – 9 от сто.
450 души дневно пристигат в Германия
450 души дневно пристигат в Германия. На-предпочитаният маршрут за тях е границата между България и Турция. Бежанците са основно от Сирия, Ирак, Афганистан и страните от Централна и Западна Африка.
Статистиката е обсъждана днес по време на работен обяд на австрийския канцлер Себастиан Курц с Ангела Меркел, пише германското издание „Фокус”. Според автора на публикацията данните са стряскащи за германското население и правителството е длъжно да предприеме верки.
Германия има решение на проблема – бежанците обратно в Африка
Шефът на полицията федералната полиция в Германия Дитер Роман говори за „тревожното положение на граничната полиция”. Гюнтер Ноке, който от години прави за канцлера Ангела Меркал анализ за ситуацията с бежанците, смята, че е намерил корена на проблема и решението му, а то е: „Спасените бежанци трябва да бъдат върнати обратно в Африка“. По негови думи данните в ЕС ясно показват, че липсва сигурна шенгенска защита на външните граници.
Балканският маршрут за бежанци
Балканският път, затворен през 2016 г. от Австрия и балканските държави, отчасти е отново отворен, съобщава още граничната служба на Германия. Границата между България и Турция се е превърнала в нов предпочитан маршрут за бежанците. Условията в пренаселените лагери за мигранти на гръцките острови доведоха междувременно до възникването на спешна хуманитарна ситуация. 40 000 бежанци, сред които 4 000 деца, са затворени на егейските острови. Всички, включително гръцкото правителство, чакат от ЕС решение за тяхното преразпределение.
Хуманитарната криза в Либия
Службата за външни дейности на Европейския съюз предупреждава в свой документ от 16-ти януари т.г. за евентуална хуманитарна криза в Либия и по-нататъшно повишаване на броя на мигрантите. Либия ще бъде предмостие за мигрантите от Африка десетилетия наред, са очакванията на анализаторите на бежанския поток.
Оцеляването на Европа зависи много повече от това как се развива Африка, отколкото от климатичните промени, категорични са експертите по миграционна политика.
100 милиона бежанци прииждат към Европа следващите 20-30 години от Африка
„Онова, за което говоря, са многото на брой млади хора, които се нуждаят от перспектива за себе си и семействата си. Не става въпрос за стотици хиляди или един милион души. През следващите 20-30 години ще става въпрос вероятно за 100 или повече милиона хора. Това трябва да ни накара да погледнем политиката в Африка през друга призма. Трябва да осъзнаем съдбовната обвързаност между Европа и Африка”, категоричен е анализаторът на Меркел Гюнтер Ноке.
По негови думи проблемът се състои в това, че всички искат да стигнат до Европа. Ако спасените в Средиземно море бъдат върнати обратно в Африка, картината ще се промени драстично.
Човек може само да се надява, че канцлерът и нейните последователи ще отдадат нужното значение на думите на Гюнтер Ноке. Той разпознава сигналите и своевременно предупреждава за нарастващата заплаха, която тегне над Стария континент.
