Милко Божанков е организатор на протестите на родителите, които се обявяват против противоепидемичните мерки в училищата.
Той е член на БРОД (Българският Род Обединен за Децата) и организатор на протестите срещу Закона за социалните услуги.
Според Фейсбук страницата на БРОД, сред предишните им инициативи са „Публично хвърляне на маски“ (1 септември 2020), „Стоп ЗСУ“ (17 юни 2020), „Да спрем програмите за сексуално похищение в училище“ (13 февруари 2020), „Стоп СЕТА в България“ (4 и 6 февруари 2020) и др.
Господин Божанков, кажете ни какви са основните Ви притеснения във връзка с противоепидемичните мерки в училищата?
Основните притеснения са това, че според нас маските вредят в пъти повече, отколкото биха могли да бъдат полезни. Основните ни притеснения са това, че тук може би се търси повече друг ефект, отколкото безопасността за здравето, защото маските, които носят децата са различни по вид. Смятаме за безсмислено и това, че те, ако в училище само по време на междучасията са с маски, разминавайки се, както е наредбата, в следващия момент, когато излязат на междучасие, те са заедно без маски, тогава какъв е смисълът от маски вътре. Целият смисъл се губи. Да кажем, че децата пътуват заедно с градски транспорт или на групи от кварталите, или играят заедно и в следващия момент трябва да носят маски, разминавайки се по коридорите. През другото време не са вирусоносители или през другото време е безопасно за тях и за заобикалящите – тако го разбирам. Безумно е. Просто мярката е неефективна и понеже е неефективна в тази си част, че не можете да разделите децата, докато играят навън или да ги раязделите в междучасията, правителството ги задължава да носят маски безмислено за определен час, което носи само негативи заради издишвания въглероден диоксид, заради увреждания по кожата от маските. В повечето училища има и деца със СОП.
Не се ли притеснявате, че липсата на такива мерки ще превърне училищата в инкубатор за коронавирус?
Първо, ако тръгнем да вярваме на световни изследвания от типа на СЗО и други, децата и младежите са защитени в огромен процент от това да се заразят.
Те обаче могат да пренасят вируса.
Могат да пренасят, но те не го пренасят отвън. Ако трябва да има мерки, то тези мерки трябва да са напълно ефективни, не да са безмислени. Това е избирателна мярка. Плюс това нашата основана борба е мярката да не е задължителна, а пожелателна. Тук вече оставяме на отговорността и на съвестта на всеки родител да прецени дали иска детето му да е с маска или да не е с маска. Да, знаем, че има семейства, които са застрашени. Все пак министърът даде възможност семейства да избират за себе си и за детето си дитанционно обучение, ако тези семейства действително имат хронично болни или хора, застрашени от тази зараза. Така че ако мярката бъде превърната в пожелателна, а не задължителна, тогава вече ще се види отговорността на обществото, ще се види има ли го този COVID-19 в тези размери или не, ще се види ефективна ли е маската или не.
Какво е мнението Ви за стаите, в които ще се изолират деца в случай на грипоподобни симптоми?
Аз ги наричам с по-проста дума – карцери. За мен това са карцери и клетки. Защото можете ли да си представите психологическата травма върху едно дете, което заради един от 11-те критерия – изпотяване, затруднено дишане, независимо дали е имало час по физкултура или е изкачило стълбите, изпотяване, кихане. Това дете бива изведено от класа, буквално като прокажен, като престъпник и бива вкарано във въпросния изолатор. В случая с даваното за пример 119-о училище е просто фрапантен. Изолаторът е поставен отвън, с едни големи прозорци и всяко живо същество вижда, че вътре стои едно дете. Децата няма да приемат това като мярка за тяхната безопасност, тези карцери по-скоро ще бъдат като наказание.
Как тогава според Вас трябва да се подхожда към децата, които проявяват грипоподобни симптоми?
Как се подхождало досега при грипни епидемии? Отива в медицинския кабинет, в който има санитарен възел, има и вода, в който има медицинско лице и изчаква прегледа примерно на бърза помощ или родителите да дойдат да го вземат. Това не е ли по-нормално? Обществото е свикнало, когато изолира някого, той обикновено да е престъпник. Не може да постъпваме така с децата. И ако по-големите ученици ще разберат тази мярка и може би няма да се почувстват така, по-малките деца ще бъдат със сломена психика. Още по-страшното е, че децата, колкото и да ги обичам, колкото и да ги защитавам, в отношенията си са жестоки едни към други. Едно дете, посетило веднъж изолатора, може да бъде нарочено от целия клас и да стане обект на подигравки за дълго време.
