Мистериозната златна книга, открита в България – най-старата в света?

Един уникален експонат в Националния исторически музей (НИМ) в София напоследък отново привлича вниманието на специалисти и медии. Така наречената „златна орфическа книга“ се съхранява в музея още от 2003 година. Сглобена е от шест страници от почти 24-каратово злато с размери 5 на 4,4 сантиметра. Страниците са свързани със златни пръстени – и тъкмо това превръща обекта в „книга“. В златото са гравирани рисунки на кон, сирена, конник, лира и войска, както и текст с (предполагаемо) етруски букви. Смята се, че това произведение на изкуството е изработено 600 години преди новата ера.

„Най-старата в света. Ако е истинска.“

Малко след като се разбра за тази находка, агенция „Франс прес“ и Би Би Си цитираха тогавашния директор на НИМ Божидар Димитров с твърдението, че автентичността на „златната книга“ била потвърдена от двама експерти в София и в Лондон.

Според Би Би Си, гравираните букви са етруски. Но тази писменост и до ден-днешен не е изцяло разчетена. Буквите са базирани върху старогръцката азбука и по-късно залягат в основата на латинското писмо. Самият език на етруските, който няма родство с никой от сегашните европейски езици, до момента остава отчасти неразбираем.

В обширна публикация по темата германският вестник „Ди Велт“ пише:

„Ако автентичността на обекта наистина се потвърди, това действително би била най-старата книга в света. (…) Но специалисти извън България засега са скептични, защото до момента нямало нито една научна публикация за обекта. А автентичността на книгата може да се дискутира сериозно едва когато се появят публикации по въпроса. Един експерт и колекционер на редки книги, който пише в „Туитър“ под псевдоним „Инкунабула“ и в професионалните среди се смята за висококомпетентен, припомня например, че фалшификаторите обичат да предлагат на антикварния пазар тъкмо метални обекти.“

„Златната книга“ попадна и в една много интересна снимкова галерия, представяща 50-те най-стари неща в света и публикувана на сайта „24/7 Уолстрийт“. И в тази фотогалерия се разказва накратко историята на „може би най-старата книга в света“.

Вестник „Ди Велт“ коментира, че учените се съмняват най-вече дали наистина става дума за етруска писменост. В дискусията се посочва, че може би си имаме работа с някоя от другите северноиталиански азбуки, възникнали върху основата на етруската. Според изданието, за автентичността на „златната книга“ в НИМ има един важен аргумент: етруските са поддържали широка мрежа от търговски отношения и са изнасяли свои луксозни стоки в най-далечни краища на Европа.

Дебатът за „Дунавската цивилизация“

В края на статията в „Ди Велт“ четем: „През последните десетилетия северната част на Южна Европа се превърна в център на многобройни находки, които поставят под въпрос досегашните познания за Бронзовата епоха. Някои учени като езиковеда Харалд Хаман дори защитават тезата, че преди появата на индогерманските племена там е съществувала т.нар. „Дунавска цивилизация“, която е дала решителни културни импулси на гърците.

Съмненията относно автентичността (на „златната книга“ – бел.ред.) произтичат главно от досегашната музейна политика на България. Както и в други югоизточноевропейски държави, тази политика много често обслужва по-скоро градежа на национални митове, отколкото научното познание. През 2016 българите съобщиха, че край Плевен е открита глинена плочка, която доказвала съществуването на „Дунавската цивилизация“ и нейната собствена писменост. В интервю за „Ди Велт“ обаче тази теза беше опровергана от Ернст Каузен, автор на ключови трудове за езиковите семейства по света и за индогерманските езици. При това той не беше единственият скептик, пише в края на статията си „Ди Велт“.

[tcm id=“1″]

Текстът е публикуван в „Доче веле“, заглавие: „Дебати.бг“.