Изненадите, свързани с най-сериозните фаворити, правят едно първенство наистина интересно. Точно такива заваляха през уикенда в Русия и вече можем да ксажем, че турнирът тръгна интригуващо. Първите резултати, с едно изключение, не очертават видими фаворити, поне преди мачовете в последнате групи. Това, което прави най-силно впечтление е, разбира се, фактът, че най-големите претенденти за титлата се подхлъзнаха на старта, а шампионът направо се натърти в мач срещу противник, от който досега нямаше официална загуба.

Французите взеха три точки от Австралия, но не стана ясно дали заради играта си или заради прищявката на хората зад пулта за видеонаблюдение. Технологиите трябваше да се употребяват и при двата им гола. Специално дузпата при първия продължава да ми  седи странно в пейзажа, но важното е, че главният съдия я благослови. Австралия беше по-посредственият тим, но играта на Франция вървеше тегаво и никак нямаше да е несправедливо, ако „петлите“ бяха се присъединили към групата на изложилите се фаворити.

Дания и Перу не бяха много зрелищни, но като че ли „инките“ се понравиха повече с показаното на терена. Те, обаче, изтърваха дузпа и бяха наказани. Меси направи същото срещу Исландия, та засега латиноамериканските тимове не са вкарали дузпа – 2 изпуснати от 2 възможни. Потенциалът и на двата отбора остава недоразкрит след двубоя, но е ясно, че датчаните вече са с едни гърди напред в борбата за едното място в групата.

Апжентина срещу Исландия беше първият мач, който изкефи търсачите на изненади. Уж мина както се очакваше – единият мачка, другият удържа, обаче не се очакваше да удържи до края. Нещо повече, при мижавите си 28% владеене на топката исландците създадоха по-чисти положения за гол от Аржентина. Вярно е, че бяха само 2-3, но кой прави повече срещу аржентинския цимент отзад?

Меси отърва поредна важна дузпа и накара всички да се питат кога ще прояви благоразумие и ще спре да ги изпълнява в името на отбора. Няма да стане по-малко велик, ако предаде тази функция на някой друг. Аржентина уж не играха зле, но чисто положение пред исландската врата не си спомням. Инак удари, заплахи и възможности – колкото щеш, но не успяха да материализират нищо, освен едно страхотно индивидуално изпълнение на Агуеро, с което препарира всичките викинги накуп. Притеснителното за „гаучосите“ е, че допуснаха бързо изравняване и имаха повече от част да бият, но не би.

Исландците хич не са лесни. Дълги, здрави, бързи и сурови. Не си притесняват нито от владеене на топката, нито от имена. Обаче ръгат яко и ги разбирам хората на Меси защо им беше трудно. В древността е имало едни бойни колесници с ножове, монтирани на колелата. Да се надбягваш с исландски защитник е нащо като да тичаш плътно да такава колесница – нещо непрекъснато те боде, реже и подпира. Обаче го правят някак си добродушно исландците, без злоба и със спокойни, ведри лица. Лакти пращяха по ченета, колене сецаха кръстове и т. н., обаче очите им на исландците едни добри, добри – като на Ленин едно време. Много симпатични момци. Искам да кажа, тия пичове никой не ги включва в никакви сметки, а пък те не се майтапят.

След мача у мен остана една вечна тема за размишление, която вероятно ще мъчи и в бъдеще филосифи, психолози и може би и психиатрите, ако всичките тези спрат да се занимавт с глупости и помислят върху нея. Някой трябва в следващите десетилетия да отговори на въпроса как резачка като Биркир Бярнесон се размина без картон, като и 30 минути в игра му бяха много.

Инак машала на момчетата, на тия вече им вярвам, че могат да извадят равен на който им скимне.

На мача Хърватия – Нигерия няма да се спирам дълго, защото той свърши точно според очакванията и нищо не се разбра за потенциала на участниците. Хърватите си биха 2:0 почти ходом, а нигерийците не изглеждаха много навити да спечелят, та остава да видим дали едните могат още повече да покажат, а другите по-добре да се мотивират. При всяко положение, ако има какво да видим от тях, е време да го вадят, защото и на двата тима единият съперник е Аржентина, а другият – исландските викинги. Няма лесно, който иска лесно – да си стои в къщи при бирите.

И сега идва суперизненадата – германскта машина заскърца срещу Мексико и не можа да потегли. Това остава за следващия мач.

След равенството на Аржентина с Исландия като че ли се оправда клишето, че вече няма слаби отбори, но чак пък немците да паднат от Мексико – айде бе. Ама така стана, че и можеше да не е само с един гол.

Виждали ли сте немска машина да не пали? И аз не, поне до първото полувреме на мача. Световният шампион май чакаше името му да бие мексиканците, ама името не хапе, както и знаците за забранено паркиране из София, с които се съобразяват само балъците. Няма съмнение, че германските играчи са по-класни, обаче те подходиха твърде лежерно и им трябваше да изтърват 3-4 люти контраратаки все отдясно на Нойер, преди да пуснат гола и да се усетят, че не е хубаво Кимих да продължава да играе като типично крило, вместо да си гледа поста на десен бек. Той при гола даже успя да се върне, колкото да го финтират, както е набрал скорост.

До гола германците не приличаха на себе си и хич не се оправяха с ония дребни индианци, които им се мотаха из краката и им скриваха топката при всяка грешка. Чак след гола световните шампиони се посъвзеха и ги нагънаха, обаче червенокожите продължиха да се бранят в компактна група и да търсят същите опасни контри, които щяха да донесат още голове, ако Чичерито не беше такъв куц катър, какъвто се показа. Льов можеше да го включи него десен бек вместо Кимих, той и без това свърши повече работа да проваля контраатаките.

До края на мача гледахме как бледоликите мачкат индианците без разлика в крайния резултат. Мексиканският тим заслужи трите си точки и любовта на феновете, които, според медиите, така скачали, че предизвикали локално земетресение в Мексико сити. Още не знам дали не се измайтапиха мексиканските колеги с тази новина.

За все още живите световни шампиони остава само да си правят изводите и да се надяват, че максимата „това, което не те убива, те прави по-силен“ е вярна. Обаче да си знаят: изглеждаха тромави и лежерни през първото полувреме, не успяха да се наложат в борбата за първа топка. Не бяха свежи и напористи, хкакто сме свикнали да ги наблюдамане. А Льов може само да си бърка в носа, когато му се зададе въпросът „къде е Гьотце?“, защото не е нужна група съветски учени, за да се установи, че техничният и повратлив лигльо, който донесе световната купа на Германия преди 4 години, е много подходяща заплаха срещу пъргави момчета като „ацтеките“ и корейците.

Имат немците все пак едно оправдание, за което не чух да се говори, но не бива да се подминава: при контраатаката за гола топката бе отнета с чист фаул. На тази ситуация даже на мога да намеря повторение в интерент от близка камера, но това, което се вижда на основната картина, си е фаул.

Загубата на шампионите направи групата адски неясна. Сега е почти сигурно, че Швеция и Южна Корея ще си го отнесат, но Германия има всички шансови дори тогава да остане втора. Ако Бразилия си спечели групата, двата най-големи претендента ще се треснат един в друг още на осминафинал. Лошо за единия от тях, радост за другото течение, в което някой ще стигне леко поне до полуфинал в отсъствието на немците.

Като стана дума за Швеция, те си спечелиха мача с корейците, без да си дават зор, ама сметките им може да излязат без кръчмар. Накрая ще им се наложи да бият Мексико, и ако се справят, но са паднали от германците, ще стане въртележка, в която три отбора ще си мерят головите разлики и директните двубои. Тогава шведите ще плачат, че не се напънаха да снесат нещо повече от това минимално 1:0.

Инак мачът им бе лек. Изпуснаха си стопроцентовите положения и добре че прехвалените технологии показаха, че има дузпа, че да си вземат точките.

Абе това с видеотехнологиите е голям цирк. Както го практикуват, съдиите стават още по-смешни. Тая дузпа се виждаше от марсианските сонди на НАСА, ама съдията не я видя, докато не му казаха. В други случаи пък, пак при такава видимост, тия от киностаичката никакви не се обаждат. Извод: нещата пак са непрозрачни и съдиите пак могат си правят каквото им душа сака. А могат да изпълняват и нареждания, биха казали хората, които твърдат, че нещата в големия футбол се управляват изкъсо заради залозите. Като гледам тези смешки, които се случват, ми е ясно какво ги подтиква да мислят така. Ми защо тогава големите баровци на футбола на главата си стъпват, ама не се навиват видеоповторенията да се дават на таблата на стадиона, та всички да виждат каквото гледа и реферът? Поне като реши да обяви, че под вола има булдозерче, да си получи псувните и овикването на място. И всичко е прозрачно.

Та за шведите ми беше думата. Тия са подобрен вариант на исландците – също дървета неокастрени, ама с малко повече умения с топката в краката. Обаче се опитват да правят и сложни комбинации, които не им се отдават добре парди липса на техника на скорост. Ако решат да позагрубеят обаче лесно ще се наредят до исландците по ефект върху кокалите на по-дребните им и слаби другарчета от другите отбори. Това, впрочем, в някои епизоди корейците го усетиха. Болезнено изглеждаше. Имаше едно корейче – дриблира, дриблира, дриблира и накрая шведът го нагази като диво прасе картофена леха. Гърчи се момчето, страда, да ти се свие сърцето. Хубаво, мойто дете, ами що се навря с топката да дразниш глигана, да те питам аз, и какво очакваше да се случи?

В следващата група Сърбия си направи една рутинна победа с едно на мъка над Коста Рика. Като някои други отбори и комшиите изпуснаха златни положения, за да бият с един фамозен гол от пряк свободен удар на капитана си Коларов. Какъв фалц отвъртя тоз момък – красота и хубавина. Костариканците не стояха като жертви, просто сърбите си бяха по-добри и даже намекнаха за още потенциал. Ще е адски интересен мач с Бразилия.

Като стана дума и за тези препънали се фаворити, трябва да се подчертае, че първият им мач беше в голяма степен разочароващ. Не се орезилиха като германците, обаче приказките, които изчетох, че това била една от най-силните бразилски формации от не знам кога си и че върнали артистизма и блясъка на бразилския стил на игра… Да кажем по-сдържано, че според показаното в първия мач са много далече от такива качества. Не че бяха слаби, просто далече от очакванията. И те, като шведите, сърбите и хърватите, се прибраха назад, след като поведоха, но само за да извикат вълка в кошарата и да се пънат безплодно до края на мача да си върнат двете точки, които леко проиграха.

От мача спечелиха швейцарците, които показаха, че им трябва съвсем малко късмет, за да се противопоставят успешно на най-големите на първенството. Отборът има много хубава организация и сработеност. Липсват му 1-2 по-сериозни пфигури на върха на атаката, където се иска още точност и креативност. Има забележки към изравнителния гол, че бил станал след фал чрез бутане на защитник. От повторенията се вижда, че защитникът също бута назад с ръчица. Та в тази ситуация нещата са си „танто за кукуругу“ и е по-добре темата да не се повдига повече, колкото и да не са съгласни феновете на бразилците. Инак на края на мача латиносите яко нагънаха швейцарците, ама за десетина минути и с малко късмет „кръстоносците“ удържаха капията.

Накрая останаха мачовете на Англия и Белгия. Там не е тежко за коментар, защото в тази група /най-накрая/ всичко досега минава според прогнозите. Белгия сгази Панама както швед мачка кореец, а „скритите фаворити“ от Англия сгазиха Тунис, макар и с клизма от най-дълбоките. Все пак казвам „сгазиха“, защото въпреки минималното 2:1 албионците се разпраха да изтърват, а тунизийците стигаха толкова рядко да тяхната врата, че си заслужаваше да се тагнат оттам във „Фейсбук“. Да се знае, че са били на мястото, щото не е ясно кога и дали пак ще го посетят.

За малко и тия да устискат рания, ей! Получиха си го в добавеното време на мача! Ама за разлика от другите аутсайдери, тунизийците не заслужаваха точка с играта си.

Що се отнася до англичаните, врагът им беше льохав и не се разбра какво могат и какво не. Поне бяха настойчиви докрай и заслужено си отиват да почиват усмихнати.

В тази група изглежда, че нещата ще минат безметежно. Белгия и Аглия ще продължат, но кой накъде в потоците – ще се реши в директния двубой.

От изиграните първи мачове прави впечатление, че всъщност повечето от големите фаворити вече имат проблеми. Част от другите не бяха убедителни в представянето си, въпреки че пребараха точките. Някои от смятаните за аутсайдери ще вземат още скалпове в следващите кръгове. Остава да се открие надпреварата само в още една група но тя не изглежда съществена за плановете на „големите кучета“, тъй като поне на хартия най-силният отбор там е Полша, а тия не прилачат на претенденти за титлата, ако и да имат Левандовски начело на дружината.

Най-вероятно много малко въпросителни ще отпаднат още във втори кръг на групите, което прави нещата още по-интригуващи за зрителите.

Красива голове, сензационни развръзки, футболни класики – началната фаза на първенството вече предложи всичко това. Всичко, което се иска, е така и да си продължи.

 

 

 

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!