Вече сме на десетина дни от финала в Москва и можем да кажем, че Световното почти се изниза. Остава най-съществената му и напрегната част, в която става все по-вероятно да гледаме повече нерви, повече борба и по-мало футбол. Залогът е най-големият и целта оправдава средствата.
След зрелищните осминафинали Франция – Аржентина и Уругвай – Португалия, които вече коментирах, напрежението като че взе своя данък и футболът поотстъпи място на борбата и страха от загуба. Още следващите два мача приключиха с тегави ремита по 1:1, които си приличаха по това, че и в двата имаше изявен фаворит, който не се справи в редовното време.
Испания натискаше руснаците почти през цялата среща, но създаваше малко голови положения и не е учудващо, че отбеляза само един гол. То и него го вкараха руснаците, но в собствената си врата. Екссветовните шампиони не бяха никаква „фурия“ и макар че си остават много по-добър отбор от домакините, класата не им стигна да материализират превъзходството си и да издържат напрежението на дузпите.
Русия е четвърфиналистът с най-скромни възможности и ако отборът премине още напред, ще бъде направо сензация при този ограничен потенциал. Трябва обаче да се отбележи, че руснаците компенсират с голяма воля и енергия. Те оправдават поговорката, че у дома и стените помагат.
И стените, и съдиите. Беше подмината чиста дузпа за Испания, за която хич не беше нужно и допитване до прословутата система за видеоасистенция, която очевидно се задейства доста избирателно. Не знам как ще я карат руснаците срещу Хърватия. Ако пак ги подпрат така, нещата от явни ще станат нагли.
Хърватия влезе като фаворит в мача с Дания и за малко да си отидат разплакани, както с други отбори с големи табели вече се случи. Датчаните бяха супер безлични в груповата фаза, но на осминафинала направиха мач, с който оправдаха евентуалното си продължаване, ако можеха да бият дузпи. Хърватия стоеше малко по-добре през повечето време, но скандинавците направиха достатъчно, за да се класират, ако имаха и късмет.
Малкото на Шмайхел извади дузпа в решаващ момент – 116 минута – и спаси още две при дузпите след игралното време. Каспер Шмайхел даде достатъчно шансове на отбора си и неговите „колеги“ от националния тим трябва да се сърдят за сълзите в очите си само на лошите си изпълнения. Не съм очаквал толкова нефелни дузпи от датчани и хървати. Получи се чисто премерване на късмета, в което хърватите се оказаха печеливши. Те не успяха да разгърнат напълно възможностите си в този двубой и можеха да си отидат рано-рано.
Сега ги чака Русия. На свой терен. Да видим дали самоуверените хървати са изиграли вече слабия си мач и предстоят силните им игри. Братушките са спънати катъри, но и спънатите катъри ритат яко и къртят зъби. Разбирайте ме буквално. На това ще разчита Русия срещу Хърватия и може и да й мине номерът. Но футболни аргументи няма.
Бразилия и Мексико си беше „Хроника на една предизвестена смърт“ и 15-минутният начален порив на северноамериканския отбор очаквано се оказа кьорфишек. Като че ли Мексико започна турнира с най-силния си мач /срещу Германия/ и не успя да удържи нивото си. Бразилците набират скорост и вече по-слабите отбори не представляват за тях препятствие. На полувремето наистина имаше нулево реми, но посоката на мача вече се усещаше.
Петкратните световни шампиони контролираха почти всичко и мексиканците мърдаха само като муха на конец, без да успеят да застрашат бразилската врата реално. Нещо стана с тях и прословутите им контраатаки бяха изненадващо нефелни. Поне 3 пъти Бразилия ги допусна и всичките бяха пропилени по един и същ глупав начин – с удар около границите на наказателното поле вместо голов пас на свободен човек, какъвто имаше. Не играха като срещу Германия. При цялото си превъзходство Бразилия даде някои шансове, но нямаше кой да се възползва. Като е така – на самолета и към къщи.
Белгия и Япония направиха страхотен мач, много интересен и с интрига до последния момент. Белгийците подцениха съперника и можеха да си платят жестоко. Когато японците поведоха с 2:0 не беше ясно дали изобщо Белгия ще излезе от шока. Е, излезе и още как, само че можеше да стане и иначе. „Самураите“ пропуснаха още едно хубаво положение и можеха да решат двубоя в нокаутиращ стил преди талантливият белгийски тим изобщо да се задвижи. Размърдването все пак стана. Пред японската врата вря и кипя до изравняването на резултата. Азиатският отбор също имаше своите шансове на контраатака, но ги пропусна.
Последният гол дойде в последните секунди и бе плод както на незрялата игра на японците, които изпълниха рисково високо центриране при корнер и дадоха шанс за контраатака, така и на перфектните действия на белгийците. Контрата беше от т. нар. „кинжални“ – изпълнена от начало докрай перфектно и завършена подобаващо.
Белгия спечели един забележителен двубой, но показа доста пробойни в защита и вся съмнения до каква степен може да се противопостави на следващия си съперник – Бразилия.
Последните четвъртфинали преминаха в съвсем различен план. За разлика от англичаните, шведите спечелиха според мен лесно, въпреки че не направиха и 40% владеене на топката. Тия са се научили на катеначо с контраатаки и се чувстват добре, когато ги натискат, стига врагът да допуска от време на време грешчици, след които бързите шведи да се опитат просто, на спринт и с няколко паса, да се озават на голова позиция.
Швейцарският тим противопостави дълги разигравания с удари от далечна дистанция, но нямаше никаква острота. Поради доброто покритие на шведите в големи периоди от мача швейцарските косовари мандахерцаха топката от едната тъч линия до другата или обхождаха с нея шведската капия без резултат. При почти два пъти повече игра с коженото кълбо „швейцарците“ успяха да съзадат само две-три хубави положения за гол, докато противниците им направиха поне три пъти повече с рационални и смислени действия.
Шведите показаха по-голяма класа и спечелиха, но имат гигантски проблем, който, според мен, ще ги закопае. Подобно на Германия, те не разполагат с голмайстор от голям калибър и пропускат най-хубавите си положения поради лошо отиграване. Дори и на осминафинала изтърваха стопроцентови голове и вкараха от рикошет след удар, който отиваше право в ръцете на швейцарския вратар.
На осминафинала последните оцелели викинги срещат англичаните, които преодоляха Колумбия с дузпи в един много напрегнат и бозав мач. Англия привидно доминираше, но головите ситуации бяха малко, а разправиите – много. Към края на редовното време имах чувството, че при всеки контакт между играчите става скандал на терена. Може би съдията трябваше да посегне по-рано към картоните и в по-голямо количество и качество. Има хора, според които червените картони само „развалят мача“, ама аз съм от другите, според които грубостите го развалят. Като почнат да се бучат едни други с бутоните на всяко второ влизане и да се центрят с лакти по чутурите на високите топки за какъв футбол става дума? Като цяло в този двубой на няколко души направо им се размина.
Колумбийците изравниха с 15 минути игра в края на редовното време и въпреки че бяха равностоен противник на осторвитяните, показаха по-малък вкус към нападателната игра. Вероятно се чувстваха неуверени заради отсътвието на своя голмайстор Хамес Родригес, който изгледа мача от трибуните. Ако бяха добри в дузпите, това щеше да бъде оправдана стратегия, но те пропиляха шанса си и след двубоя напуснаха терена със сълзи в очите. Родригес и той.
Влажните погледи винаги съпътстват сриването на една голяма мечта, каквато е спечелването на Световната купа. Много големи отбори и играчи рониха сълзи при напускането на това световно, а и не само те. Датски футболисти лежаха на терена просълзени след дузпите с Хърватия, испанците също, а няколко от японците направо си плакаха. Един даже удряше по тревата, докато ревеше, а треньорчето не рева, ама цяла минута стоя в кадър с вид на човек, който обмисля скорошно харакири. Може и да не е било минута, ама дълго беше. Притесних се за него, да не пристъпи към изпълнение на място, че не е за гледане.
Сърцераздирателно. Да се просълзи човек пред телевизора, като си помисли какво им е на тези хора, които дълбоко в душата си са се надявали на нещо неповторимо на това първенство. Толкова сърцераздирателно, че на човек му идва да пие още една ракия с мезе, та да не се поддаде на мъката.
Обаче пътят към финала не се изминава със сълзи. Сълзите са за отпадащите.
Москва не вярва на сълзи, а след финала там на 15 юли от радост ще плаче само един.
