Първите осминафинали на Мондиал 2018 предложиха това, което се надявахме да видим – добър футбол с много голове. Винаги, когато играят Меси и Роналдо, очакванията са най-високи. Съперниците не бяха кои да е и това допринесе за качеството на шоуто, което започна в събота следобед и ни държа будни до последния съдийски сигнал късно вечерта.
Франция – Аржентина бе суперсблъсъкът на тази фаза и той напълно оправда очакванията. Солидният френски тим срещу гения на Меси – това си е предпоставка за шоу и то бе факт.
Хубавото е, че по-добрият отбор победи и футболната логика възтържествува обратно на начина, по който аржентинците преодоляха групата /с една неотсъдена дузпа срещу тях в последния мач/. Сега им беше шансът да изчистят името си на световен вицешампион и претендент за титла, но те не успяха да го грабнат. Не им дадоха тази възможност.
Френският отбор продължава да не блести, но изглежда все по-концентриран и дисциплиниран. Може и да се окаже вярно предположението, че Франция засилва и отслабва оборотите в зависимост от силата на опонента. Ако е така, тепърва ще има какво да видим.
През целия двубой възпитаниците на Дешан изглеждаха като отборът, който знае доста по-добре какво прави. Въпреки че не се стремеше да владее топката повече от съперника, френският тим употребяваше времето, в което я притежава, къде по-рационално от групата на Меси. Това се изрази в повече голови ситуации, повече потенциални опасности и повече напрежение пред противниковата врата.
В края на първото полувреме и началото на второто аржентинците имаха късмета да поведат щастливо след фамозен гол на ди Мария, а после и след фамозен рикошет, но французите не се огънаха и скоро след това прекършиха потивника окончателно, като младият Мбапе се отличи с 2 попадения. Това бе тест за качество и французите го минаха без видими проблеми.
Аржентина не знаеше какво играе, както в груповата фаза, и постигна цели 3 гола с голяма доза късмет. Късметът обаче им изневери в последните секунди, когато можеха дори да изравнят, но това нямаше да е справедливо с оглед на показаното. Меси не успя да бъде лидерът, който бе в миналото първенство, и изпусна пореден шанс да завоюва безапелационно признанието за номер едно в историята на футбола. Трофей с националния отбор продължава да си остава мираж за него и ако не успее да вземе поне един, по мое мнение, той ще остане в сянката на Марадона, където се намира сега.
Дон Диего може и се е превърнал в дрогирана бъчва, но когато му беше времето, в две последователни първенства доведе „гаучосите“ до световната купа и изведе на финал един разнебитен аржентински тим, пред който сегашният изглежда като суперотбор.
Аржентина продължава да има звезди, но има и трудности да ги сплоти в отбор, който да разгърне своя потенциал. То това и треньор иска.
Вторият осминафинален мач на Мондиал 2018 беше доста сходен с първия, но с по-ниска резултатност. Уругвайците, по почина на Франция, владееха топката по-рядко, но атакуваха много по-опасно и спечелиха резонно.
За съжаление не бях опроверган в схващането си, че Португалия в момента е съставена от Кристиано Роналдо и тумба куци пилета. Доста бледа и бавна игра за европейски шампион и скрит претендент за световната титла. Почти нямаше голови опасности пред Муслера и това е първият и най-важен индикатор за качеството на един тим.
Дуото Суарес – Кавани попиля португалската защита, а самият Кавани вкара два страхотни и майсторски гола. Шоуто през вчерашната вечер трябва да се нарече на негово име. Той се контузи и дано се оправи, защото без него не ми си вижда „урусите“ да имат реален шанс срещу Франция.
Уругвай, също като четата на Дешан, преживя тежкия психологически момент, в който противникът ти изравнява, въпреки че играеш по-добре, и също мина изпитанието. Голът на Пепе бе повече въпрос на моментно отпускане и груба грешка в отбраната, отколкото плод на целенасочени португалски усилия, но беше също хубав. Пепе не е футболист, а трион във футболни шорти и като такъв не заслужава много да го хвалят, но се справи добре с глава. Негова бе обаче грешката, която даде топката на уругвайците при втория гол на Кавани, така че пито-платено.
Първите два мача бяха удовлетворяващи като зрелище и остава само да се надяваме, че са знакови за шоуто, което тепърва предстои. След групите слаби отбори няма, тъй че зрителите имат всички основания да бъдат взискателни. Не че на някой на терена му пука за друго, освен за победата.
Слаби няма, но интрига има. Да видим какво следва, след като двамата най-емблематични футболисти на нашето съвремие сигурно вече са в самолета за кой откъдето е.
