Моника Ханс Панайотова е доктор по политология, професионално направление „Политически науки“. В периода 2009-2012 г. е народен представител в 41-о Народно събрание, председател на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове, член на Комисията по външна политика и отбрана.
През 2012-2014 г. е член на Европейския парламент и участва в комисиите по образование и бюджетен контрол и в подкомисията по отбрана.
Член е на Консултативния съвет на Фондация „Българска памет“ и на борда на „Софийски форум за сигурност“. Има публикации по въпросите на сигурността и отбраната, НАТО, европейските политики и Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС.
В периода 2006-2008 г. е директор „Проекти и връзки с обществеността“ и научен сътрудник в Института за икономическа политика.
От юни 2017 г. е заместник-министър за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз, отговарящ за връзките с Европейския парламент.
След приключването на българското европредседателство „ДЕБАТИ.бг“ потърси г-жа Панайотова за обзор на резултатите от него.
Госпожо Панайотова, приключи нашето председателство на Съвета на ЕС. Какви политически послания изпрати България и чуха ли се те в останалите страни от ЕС?
Българското председателство се проведе в ключов етап от развитието на европейския проект, когато се развива дебатът за бъдещето на Европа и когато ЕС трансформира много от своите политики, за да бъдат те адекватни на новите реалности. Днес следва да бъдем водени от виждането, че са нужни не нови отговори, а предефиниране на основните въпроси за Европа:
– Не какво ще се случи, а каква Европа искаме, какво ще направим и как ще постигнем заедно силна и обединена Европа. Защото трудно отговорът може да бъде еднозначен, тъй като искаме:
- Европа, без утопични илюзии, но не без амбиции за бъдещето;
- Европа, която излъчва авторитет, но не е авторитарна;
- Европа, която е конкурентоспособна на световните пазари, но и социално справедлива.
– Не само как да продължим да бъдем заедно, а и как да работим заедно. Европейският съюз би бил по-силен и конкурентоспособен, ако работим повече заедно, а не просто усъвършенстваме общите правила и политики, оставяйки конкуренцията между страните в рамките на Съюза.
Под мотото „Съединението прави силата“, което е отражение на нашата история и държавност, България отправи послание за стратегическото развитие на Съюза и за необходимостта от общи действия за намиране на общоевропейски решения на комплексните предизвикателства пред света и Европа.
В тази връзка Българското председателство работи активно по над 100 законодателни инициативи с цел постигане на:
1) Европейски съюз, който гарантира сигурността на своите граждани;
2) Конкурентен, енергийно независим и иновативен Съюз;
3) Съюз, който определя водещите стандарти за заетост и политики за растеж, адаптирани към цифровия свят;
4) Съюз с високо ниво на свързаност, териториална и социална кохезия. И накрая, но не по значение;
5) Съюз, който продължава да бъде източник на вдъхновение на световната сцена и за партньорите от Западните Балкани.
Показателно е, че нашите колеги от Австрия възприеха и ще продължат работата по 3 от 4-те наши приоритети – сигурността в Европа, цифровата икономика и европейската перспектива на Западните Балкани – така че нашата визия и послания ще намерят пълна приемственост и дългосрочна реализация.
Ще остане ли темата за Западните Балкани активно в дневния ред на ЕС при положение, че той е в период на свиване и ограничаване на общите политики?
Считам, че темата за Западните Балкани ще остане гарантирано във фокуса на европейския дневен ред. Колегите ни от Австрия поставиха темата като свой ключов приоритет, той се припознава и от Румъния, а Хърватия пое ангажимент по време на своето председателство през 2020 г. да организира продължение на срещата на върха в София ЕС-Западни Балкани.
За ясния ангажимент на ЕС по темата гарантират няколко ключови стъпки, предприети от страна на Българското председателство със силната лична ангажираност на премиера, както и на екипа на Министерство на външните работи:
- Настояване за инклузивен характер на подготвяната от Европейската комисия Стратегия за Западните Балкани. По този начин представената през месец февруари Стратегия за надеждна перспектива за Западните Балкани, включи в обхвата си и шестте страни от региона;
- Провеждане на Среща на върха ЕС-Западни Балкани в София на 17 май. Тя постави ясен акцент върху европейската перспектива и върху свързаността в нейните различни измерения (транспортна, цифрова, енергийна, образователна). Оттук нататък, когато говорим за Европейската перспектива и свързаност на Западните Балкани, ще се реферира към Декларацията от София и т.нар. Приоритетен дневен ред, съдържащ практически инициативи за приобщаване на страните към ЕС, около които се обединиха европейските лидери заедно с партньорите си от региона. Чрез провеждане на ключови срещи с международни и европейски финансови институции, България насочи вниманието върху потенциала на Западните Балкани като регион с 18 милиона потребители, все още неразработени пазарни ниши и възможности за стратегически инвестиции в енергетика, транспортна инфраструктура, изграждане на широколентов интернет достъп. Ценна инициатива, предложена от гражданското общество в процеса на подготовка на програмата на Българското председателство за поетапно намаляване на цените за роуминг за Западните Балкани, вече получава своята практическа реализация чрез подписаната в София Декларация за подкрепа на Дигиталния дневен ред за Западните Балкани;
- Изготвяне и приемане на Заключения на Съвета на ЕС, на база на предложения от Комисията Пакет за разширяване през април. Заключенията потвърждават ангажимента на ЕС към процеса на разширяване и европейската перспектива на Западните Балкани. Те отговарят положително на напредъка, постигнат от Скопие и Тирана и очертават пътя към започването на преговори за присъединяване с двете държави през юни 2019 г. при определени условия. Договорът за добросъседство, приятелство и сътрудничество между България и Република Македония, споразумението за промяна на името между Скопие и Атина, показаха, че инвестирането в добросъседски отношения, както и полагането на усилия за реформи дават резултат.
Съюзът днес е в процес на осмисляне на ключовите теми и приоритети, които трябва да бъдат във фокуса на европейското законодателство и политики в перспектива 2030 г., дори 2050 г., така че да отговори на очакванията на европейските граждани и да се адаптира към предизвикателствата в глобален план, свързани с цифровата трансформация, климатичните промени, демографските реалности, проблемите на сигурността и миграцията. Така че не можем да говорим за свиване или ограничаване на общностните политики, а по-скоро за приоритетно и стратегическо фокусиране на ресурсите и усилията на ЕС върху онези въпроси, за които общоевропейските решения имат най-голяма добавена стойност.
По-задълбочената интеграция на Европейския съюз следва да върви паралелно с процеса на неговото разширяване. Историята на европейския проект до момента ни показва, че това е успешната формула, но за да се случи, е нужна политическа воля.
Успя ли нашата администрация и нашето председателство да изпрати положителни сигнали към европейските институции и европейските граждани? Справихме ли се добре на организационно ниво?
Мисля, че Българското председателство бе прекрасна възможност българската администрация да покаже своето високо ниво на професионализъм, експертна подготовка и мотивация – заложеното ниво на амбиция в програмата на Председателството да бъде изпълнена в максимална степен. Експертните екипи както в столицата, така и секторните дипломати в Постоянното представителство на България към Европейския съюз в Брюксел, в много тясно сътрудничество с политическото ръководство на секторните министерства показаха, че Българското председателство желае в най-висока степен да придвижи максимален обем законодателство, което има голямо отражение върху живота на гражданите и развитието на предприемаческата и иновативна екосистема в ЕС. Наистина всички спазихме основното правило на едно председателство – бъди готов и на разположение „повече от 24 часа в денонощието“, защото всички бяхме водени от общата кауза, след 11 години членство на страната в ЕС, да проведем успешно първо Българско председателство на Съвета на ЕС. Председателство, отворено към гражданите и ориентирано към конкретни резултати.
След шестмесечен преговорен маратон България успя, чрез добро сътрудничество с европейските институции, да постигне 41 споразумения между Съвета и Европейския парламент, тоест завършени законодателни актове и 37 позиции в рамките на Съвета на ЕС по законодателството (т.нар. общ подход или по-просто казано преговорният мандат, който се дава на председателстващия Съвета да стартира преговори с Европейския парламент) и 18 Заключения на Съвета на ЕС. Въпреки че ви говоря в числа, искам да ви уверя, че зад всяко едно от тях стоят теми, свързани със стратегическото развитие на Съюза към по-социален, по-цифров, по-сигурен и енергийно-независим Европейски съюз.
Нашата администрация доказа, че има умения за ефективно водене на преговори, сближаване на позиции и намиране на компромисни решения, за поддържане на тясна координация с екипите на европейските институции.
С решаването на кои общоевропейски въпроси ще се запомни нашето председателство?
Българското председателство работи по следните конкретни стратегически теми, по които постигна важни и амбициозни решения за бъдещето на ЕС:
На първо място, Социална Европа. Вече имаме нова директива за командироването на работници в сферата на услугите. Успяхме да постигнем правила, които ще допринесат за по-голяма защита на работещите, гарантиращи им еднакво заплащане за сходен труд, извършен на едно и също място, както и ще гарантират правила на справедлива конкуренция за бизнеса. Активно работихме и за прилагането на т.нар. Европейски стълб за социални права и постигнахме три позиции на Съвета на ЕС по изключително важни предложения за: баланса между личния и професионален живот; за координацията на социалните системи; и за прозрачни и предвидими условия на труд. Тези предложения ще позволят на нашите граждани да бъдат по-мобилни, да се възползват от възможностите на Единния пазар, да намерят своята успешна професионална реализация, като се радват на по-висока степен на социална защита и предвидими правила на пазара на труда.
На второ място, Европа на младите. Българското председателство постави фокус върху младите хора, разглеждайки ги като ключов хоризонтален приоритет, защото именно те разполагат с най-силен потенциал да бъдат визионерите, от които Европа се нуждае. Според актуално изследване на Световния икономически форум 83% от тях вярват, че биха могли да намерят решение на глобалните предизвикателства в света днес, а и следва да отчитаме факта, че повече от 40% от европейското население е на възраст под 35 г. След като бе чут гласът на близо 50 000 млади европейци, бяха разработени първите по рода си 11 Европейски младежки цели, които бяха взети предвид при изработването на новата Европейска младежка стратегия за периода 2019-2027, представена от Европейската комисия на 22 май.
Друга важна инициатива в тази сфера е Европейският корпус за солидарност, по която Българското председателство приключи успешно преговорите с ЕП и ЕК. Тя се фокусира върху спомагане на социалното сближаване и укрепване на толерантността и солидарността в Европа.
Дебатът, който министрите на образованието проведоха за междинната оценка и бъдещето на „Еразъм+“ по време на Българското председателство, оказа влияние върху последвалото предложение на Европейската комисия за следващата Многогодишна финансова рамка за удвоен бюджет, който би позволил двойно повече участници, основно млади хора, по програмата, която „променя съдби и отваря кръгозори“.
На трето място, Цифрова Европа. За да се възползваме от пълния потенциал на дигиталната трансформация, трябва да подготвим своята индустрия, да адаптираме политиките си и да създадем необходимата телекомуникационна и Интернет инфраструктура. Благодарение на преговорите, които Българското председателство приключи успешно с Европейския парламент по директивата за аудиовизуалните медийни услуги, по Европейския кодекс за електронни съобщения, Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения и свободното движение на нелични данни, вече сме по-близо до целта ЕС да завърши изграждането на Цифровия единен пазар. Така гражданите ще имат по-лесен онлайн достъп до стоки и услуги и европейско творческо съдържание. Европейските потребители и бизнес ще разполагат с по-бърз Интернет достъп, възползвайки се включително от технологии и иновации като роботика, изкуствен интелект, свързани коли и много други. Същевременно досегът до всички тези инструменти на бъдещето ще се случва при гарантирано запазване на личните данни на потребителите и защита на децата в Интернет.
На четвърто място, енергийно независима и устойчива Европа. Българското председателство постигна решителен напредък по пакета „Чиста енергия“, който е основен стълб на Енергийния съюз. Успешно приключихме преговорите между Съвета и Европейския парламент по 3 ключови законодателни инициативи: енергийна ефективност, енергия от възобновяеми източници и управление на Енергийния съюз. Така ЕС ще може да гарантира по-сигурна и устойчива енергия на достъпни цени за европейските граждани и индустрия.
На следващо място, по-сигурна Европа. В тази област бих откроила работата ни по инициативите за повишаване сигурността на външните граници на ЕС и укрепване на Шенгенската информационна система. Промените ще спомогнат за по-ефективна борба с тероризма и тежката престъпност и по-добро управление на миграцията. Работихме и за повишаване оперативната съвместимост на информационните системи на ЕС, което ще позволи на държавите-членки на ЕС да извършват по-ефективни проверки по границите. В тази сфера вече имаме и споразумение между Съвета и Европейския парламент по регламента относно Европейската агенция eu-LISA за оперативното управление на широкомащабни информационни системи. Агенцията ще има по-засилен мандат и ще може по-ефективно да управлява наличните инструменти, така че да открива лицата, които представляват риск за сигурността на ЕС. В сферата на борбата с финансирането на престъпна дейност бе приет регламент за взаимното признаване на решения за обезпечаване и конфискация, така че да бъдем по-силни в борбата срещу финансирането на престъпността, включително на терористични дейности.
Българското председателство имаше изключителен принос към развитието на европейската отбрана. Благодарение на споделените усилия с Европейския парламент, успяхме да се справим с натиска на времето и приехме регламента за Европейската програма за промишлено развитие в областта на отбраната, за да може ЕС да стартира първите проекти по линия на Европейския фонд за отбрана възможно най-бързо. Така в тази област през последните месеци бе постигнато много повече в сравнение с последните десет години, създавайки възможност за изграждане на способности на ЕС и за по-ефективна, конкурентоспособна и иновативна отбранителна индустрия, с фокус върху малките и средни предприятия. Това ще допринесе за Европейски съюз, който защитава в по-висока степен своите граждани с оглед на комплексния характер на новите предизвикателства пред сигурността.
С какво допринесе европредседателството за самочувствието и благоденствието на българските граждани?
Европейският съюз чрез своите политики в различни сектори – икономика, индустриална политика, енергетика, транспорт, селско стопанство и много други – оказва пряко влияние върху ежедневието на 500 милиона европейски граждани. Чрез законодателните инициативи, по които постигнахме напредък, Българското председателство работеше за създаване на условия всички европейски граждани, в това число и българските, да имат по-добри възможности за развитие, за заетост, за образование и мобилност, да се чувстват по-сигурни и защитени.
В национален план, Председателството ни позволи да покажем истинското лице на България, освободено от негативни стереотипи и погрешни виждания – а именно една проевропейска България, имаща своя цивилизационен принос към културно-историческото наследство на Европа, интегриран член, нужен за бъдещето развитие на Съюза. А младите хора бяха едни от най-добрите посланици на това историческо по своя характер първо Българско председателство на Съвета на ЕС.
