В началото на III век преди новата ера в пристанището на град Родос на едноименния егейски остров построили колоса – 34-метрова статуя на бога на слънцето Хелиос, която е призната за едно от 7-те чудеса на света и е вземала акъла на всички, които са я видели. През 226 година пр. н. е. земетресение прекършило гигантската фигура в коленете и тя паднала.
Такава, като на колоса, бе съдбата на Мондиал 2018 и на германския национален отбор. Той ще се нарича световен шампион само още 16 дни. В края на предишното световно първенство Бундестимът изпъкваше над всички останали и впечатляваше с ефективната си и красива игра, както колосът от Родос е удивлявал съвременницете си. Сега отборът се сгромоляса, прекършен от собствените си проблеми. Това предизвика равен по сила шок, този път от изненада, сред почитателите на футбола.
Стана нещо, което не се бе случвало. Германия за първи път в историята си отива от световното след груповата фаза. Но, както има една приказка, за всяко нещо си има първи път. Случвало се е на всички.
Преди да помъдрувам над провала на германците, да отдадем дължимото и на другите играли през последните 2 дни отбори, най-малкото защото между тях може да е и бъдещият наследник на футболния трон.
Тимовете на Бразилия и Сърбия изнесоха приятен мач, който обаче не оправда очакванията за оспорваност. Съседите бяха по-слабият отбор на терена и попариха надеждите, че може да се опрат на претендента за шеста световна титла и даже да го бият. Неймар и компания държаха нещата под контрал почти през цялото време и вкараха хубави голове в подходящия момент, за да докажат доминацията си в мача и групата. Бразилия все още е далече от това, което се очаква от нея, но аз смятам, че времената, в които този отбор поставяше с играта си еталоните във футболната естетика, са безвъзвратно отминали. Отдавна е по-важно да печелиш, а не да впечатляваш.
Не е ясно кой измежду Сърбия и Швейцария бе по-достоен да продължи борбата, но швейцарците са или по-късметлии, или по-тарикати, защото именно те постигнаха целта си. Къде с късмет, къде с търпение и много отборен труд те преминаха първото препятствие. Мачът им с Коста Рика си беше разочароващ от гледна точка на очакванията към играта на отбора, но бе достатъчно добър за гледане.
Бразилия на осминафинала ще срещне Мексико, което изглежда като лесна плячка след разгрома от шведите, а Швейцария среща точно тях и със сигурност си казва „опа, кеф, можеше да е неизмеримо по-лошо – можеше да е Германия“.
Англия и Белгия не си дадоха много зор, както се очакваше при създалата се ситуация в последния мач, и на полувремето даже си навлякоха освирквания от трибуните. Белгия победи с много красив гол на Янузай /да ме прощава, моля, ако не изписвам името му правилно, малко е особено/ и това е май единственото забележително събитие в мача.
Белгия се среща с Япония в мач, който изглежда с предрешен изход, ама да не стане като с немците. Англия пък се изправя срещу Колумбия в двубой, в който влиза като фаворит, но, според мен, не трябва да има и секунда подценяване на този противник.
Колумбия и Япония се класираха след доста перипетии и бяха в напрежение докрай. Латиносите стартираха със загуба именно от „самураите“, но после напукаха Полша трогателно лесно и някак си преодоляха Сенегал в двубой, който можеше да свърши и по обратния начин. Все пак Колумбия дори спечели групата, а с това и правото да играе с Англия, вместо с Белгия, доколкото това изобщо е предимство.
Системата за „феър плей“ влезе в действие и класира по-коректно игралия японски отбор за сметка на Сенегал, с който имаха абсолютно еднакви показатели. И на класиране по картони станахме сведетели, значи, какво повече? Иначе Сенегал е приятен и силен тим, който нямаше да стои зле и в следващия етап на борбата. Все някой обаче трябва да отпадне, накрая ще остане само един.
Този един със сигурност няма да е Германия, която поднесе на своите привъженици най-горчивия хап за усвояване. Не знам дали някой изобщо е приемал сериозно мисълта, че маншафтът може да се издъни срещу Корея, която изглеждаше доста безпомощна в предишните си двубои.
Немците мачкаха през целия мач, пак направиха над 70 процента притежание на топката и паднаха чак с два гола разлика. Ако тава бе единичен случай, нямаше дори да се коментира, защото е ясно, че в един мач всичко е въможно. Топка е, върти се, понякога не ще и не ще да влезе във вратата. Когато в три мача насмиташ врага пред вратата му през повечето време, но загубиш два от тях, а в третия се измъкнеш „по терлици“ в последната секунда, това е симптоматично. Въпросът е за какво.
Без съмнение сега почти всички разбирачи ще се нахвърлят да плюят по германския национален отбор и той в голяма степен заслужи това отношение. Като се качваш високо, падането е по-страшно. За мен проблемният момент в цялата олелия около срутването на този Родоски колос е, че ще се говорят глупости, както вече се започна. Подчертавам, това е коментар и аз давам мнение.
Проблемът на Германия изобщо не е в липсата на идеи, в пропуски в сработването или в тактиката. Първият и най-голям проблем – този, който скърши коленете на колоса, е отколешната липса на нападатели с „магическо“ докосване, които да завършват атаките или да дават чистите голови пасове. Тимо Вернер бе много активен, но не видях пред гола да пробва нещо различно от силен прав удар. Марио Гомес пък от години е авариен вариант за атаката и срещу Корея направи това, което обикновено се очаква от него – пропуски. Стилът с излизането на десния бек като крило, завещан от Манфред Калц и доразвит от Томас Хелмер и Филип Лам, сега се практикува с Йошуа Кимих, но това момче, при всичките си качества, няма перфектното центриране на ония тримата дъртаци и това също бе отчетливо видно. Май не и за Льов.
Германия отпада заслужено, но не понеже е слаба, а понеже не успя да разгърне потенциала си, главно по причината, която посочих. Дори и пропукванията в защита щяха да бъдат компенсирани от едно по-резултатно нападение. Всички, които се надпреварват да се цепят колко са зле немците, да си припомнят, че в два от трите им мача, включително тоя на големия резил, противниковите вратари бяха обявявани за играч на мача. Това говори нещо на който разбира, нали така?
Грешките на отбора са почти винаги грешки на треньора и Льов с право пое вината без мезе, за разлика от някои други, ние в България си знаем кои. Проблемът с реализирането на головите ситуации лъсна още на европейското първенство и макар че тогава не изглеждаше така остър, бе отчетлив. Когато натикваш всеки насреща пред неговата врата, играеш срещу сгъстени защити. На върха на атаката ти трябват техничари като Гьотце или тарикати като Клозе. Първият не бе взет в Русия, а вторият се „пенсионира“ още след Бразилия 2014 и за 4 години Льов не може да идентифицира из немските дивизии никой, който да го замести. Може пък и да няма.
Като се добави слабото представяне на Мюлер, виждаме, че Германия бе останала почти без варианти в атака. Аз видях само два – с Гомес и без Гомес. Даже и перспективното крилце Юлиан Брандт получи едва по десетина минути за изява, а той изглеждаше обещаващо.
Моето мнение е, че с оглед на проблема пред гола и на пропукванията при контраатаки Германия едва ли щеше да защити титлата дори и да продължеше от групата. Смятам, обаче, че злъчта, която се изсипа по този тим е жлъч от завист към успелите, а не конструктивна и обективна критика. Има една африканска поговорка, не помня на кое племе:
„Един лъв като умре, става за храна на хиените“.
Точно това се наблюдава в световните медии след падението на Германия.
След като Родоският колос е паднал, със столетия материалът му е разграбван, докато не остане нищо. Историята обаче го помни като чудо, а тези, които са го отнесли, са забравени. Самата статуя е била толкова впечатляваща, че дори и паднала, с десетлития е представлявала голяма атракция.
Такъв е и продънилият се Бундестим. Който не харесва националния отбор на Германия, да използва случая и да се гаври, защо още от следващото голямо първенство ще трябва да се върне към обичайното си положение – да се страхува от него.
Ей, добре че се сетих. Пак да си кажа за системата за видеонаблюдение. Тя реши доста проблемни моменти досега, но пак не мога да си отговоря дали операторите гледат същия мач, който и ние по телевизията.
През второто полувреме на Германия – Южна Корея гледам един кореец гушнал един немец изотзад в наказателното си поле при корнер. Гепил го като куче прасец и не пуща. Казах си – ето я къде е дузпата. Предишната вечер за същата гейска постъпка нигерийците получиха дузпа срещу Аржентина. Гледаха я на видеото, дадоха я. Само след ден дузпа за същото нямаше. Даже и разглеждане нямаше. И в склада нямаше.
Що за едните така, а за другите – иначе? Да не говорим, че за нигерийците имаше още една чиста дузпа за игра с ръка в наказателното. Ясна, кристална като рилско езеро. Ама пак нищо. Сигурно са били други мачове, пък аз съм се объркал. Иначе лоши изводи се налагат…
Накрая да не забравяме отбора на Швеция, който пак за мен е приятната изненада. Ей тия същите некадърници, дето ги рамазаха нашите лъвове в София, та ги издъниха. Та тия хубавци, дето паднаха и от бездиханната Германия, взеха, че спечелиха групата. Биха си Мексико, та им изкъртиха зъбите. Още можеха да им вкарат. Голове имам предвид, да не бъда разбран в духа на някои текстове от Истанбулската конвенция, моля.
Шведите бяха доста бледи в първия си мач с корейците, но показаха по-добро лице при загубата от Германия и категорично се понравиха срещу Мексико. Чух по тивито разни коментари, че и те мачкали противника и убивали красотата в играта и такива ми ти тъпотии. Аз не знам кога разбирачите ще излязат от клишето, че латинските отбори играят красиво, а северноевропейските – не. Не виждам нищо интересно в аржентинския хаос или в испанския. Хеле пък Франция досега. За Бразилия вече казах. Така че нищо им няма на шведите, нито на англичаните, които играят сходен стил. Ритат, тичат и вкарват, ако могат. Поне не заспива човек.
Така, произнесох се и ми олекна. Дано го прочетете до края, че стана малко дълго като атака на Германия без гол. Дано да не е и толкова досадно.
Поне е ясно, че вече има с какво да бъде запомнено това първенство, който и да го спечели.
Започват мачовете на истината. Единият колос се сгромоляса, да видим другите колко ще издържат.
