Може ли ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ да управляват заедно, без да са в коалиция?

Борисов с обидна самоувереност дори предложи бонус в името на редовно правителство – ПП-ДБ да кажат в кои градове ГЕРБ да не издига кандидати за местните избори. Ще се разберат ли първите две партии?

Възможно ли е ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ да управляват заедно, без да има коалиция между тях? Не. Да. До момента, в който не се състави правителство, и двата отговора са едновременно верни. Ситуацията напомня парадокса с котката на Шрьодингер. Търсенето на приемлива формула за връзка между двете най-големи политически сили, която да не е коалиция, започна още преди изборите.

Борисов иска правителство и ще говори с всички

Формулата все така се търси, а шансовете да се намери са слаби въпреки привидно общите и за двете формации цели като Шенген, еврозоната, съдебната реформа, военната подкрепа за Украйна. „Коалиция означава високо ниво на доверие, високо ниво на разбирателство, не виждам да ги има. От тази гледна точка ще търсим формула, която да е базирана на общи приоритети, които са ясни и това би трябвало да е достатъчно основание, ако наистина искаме да има правителство“, заяви преди дни съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов. По bTV вчера и бившият лидер на БСП Сергей Станишев коментира, че ГЕРБ и ПП-ДБ са изкопали толкова рововe помежду си, че трудно може да се говори за коалиция, „но може да се говори за сътрудничество при ясни приоритети и носене на отговорност“.

За лидера на ГЕРБ обаче правителството е първа стъпка, политиките идват след това. И след като ПП-ДБ публично обявиха, че няма да участват в кабинет с мандат на ГЕРБ или участие на ГЕРБ – за да не бъдат заподозрени в амнистия и реабилитация на Бойко Борисов, той има извинение да търси съгласие за кабинет с другите политически сили в парламента. Ще разговаря с всички, включително с „Възраждане“, макар и да не смята да прави правителство с тях. Не пречи обаче да се съюзяват в „плаващи мнозинства“ по отделни законопроекти, както се случваше в 48-ия парламент. Водачът на ГЕРБ даже поздрави „Възраждане“ за „много добрия резултат, който продължава да покачва“.

Партньорство с ДПС, БСП, ИТН?

ДПС демонстрираха диалогичност – готови да работят с всички. Лидерът на БСП Корнелия Нинова също е в очакване, макар че в позицията на социалистите за помощ за Украйна няма капка евроатлантизъм, а с решение на свой конгрес ГЕРБ забрани коалиция с БСП. За никого не е тайна обаче, че за Нинова включване в правителство е спасителен пояс, а нейната официална позиция е, че ще се допита до структурите за бъдещи действия. „Има такъв народ“ (ИТН), чийто лидер Слави Трифонов съобщи, че ще налагат контрол в 49-ия парламент, едва ли ще отхвърлят покана за подкрепа. Макар да изглеждаше в будна кома, партията на Трифонов извърши безпрецедентно завръщане в парламента, заемайки опразненото от „Български възход“ последно място.

ГЕРБ, ДПС и ИТН разполагат с общо 116 депутата, което не е мнозинство от 121, но е твърде близо. С включване на БСП обхватът му се разширява до 144. Преди време Борисов беше обяснил, че забраната на конгреса не би трябвало да е „спирачка за някакво техническо експертно правителство“. Ако предложи правителство тип „Габровски“, както направи в миналия парламент, това му отваря възможност да търси по-широка подкрепа и да включи фигури, свързани с партиите, които му я дават, без да похабява политици от ГЕРБ за кабинет с вероятно кратък хоризонт.

Плашилото „Възраждане“

Ако няма редовно правителство между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, „Възраждане“ ще станe втора политическа сила на следващите избори през юли, прогнозираха анализатори. „Ако се коалираме с ГЕРБ, на следващите избори „Възраждане“ щe е първа политическа сила“, заяви по Нова телевизия вчера съпредседателят на ПП Асен Василев с аргумента, че протестният вот от 2020 г. ще се изсипе при тях. Така възходът на проруската и антиевропейска партия, изкачила се до трето място на изборите на 2 април, внезапно стана плашило за евроатлантическите сили. Подобен аргумент липсваше при провалените мандати в 48-ия парламент.

Но 49-ото Народно събрание ще трябва да реши какво да прави с подписката, която „Възраждане“ внесе – събраните за три месеца 590 хиляди подписа за иницииране на референдум за запазване на лева до 2043 г. (на практика срещу еврото). Техният брой надхвърля изискваните по закон 400 хиляди, което прави провеждането му задължително, ако Конституционният съд не каже друго. Лидерът Костадин Костадинов е убеден, че всенародното допитване ще бъде насрочено за местните избори в края на октомври, което автоматично би осигурило сериозен приток на гласове към партията му. Преди това обаче ще стане ясно как партиите в бъдещия парламент, особено тези, които претендират да са защитници на европейското бъдеще на България и подкрепят влизането в еврозоната, ще се отнесат към подписката на „Възраждане“.

Ще се превърне ли европейският път в обща посока?

Приоритетите, за които говорят и Борисов, и Христо Иванов, и лидерите на ПП биха могли да станат пътна карта за управление. Така, ако не бъдат на сто процента припознати от крепителите на правителството, ще дадат възможност на ПП-ДБ да проявят отговорност, съдействайки за реализацията им.

Първият тест е бюджетът за 2023 г., който ще увеличи или намали шансовете за еврозоната заради дефицита, който парламентарното мнозинство ще заложи. В предишния парламент ГЕРБ и „Демократична България“ обединиха усилия срещу увеличаване на разходите, в този ДБ и „Продължаваме промяната“ ще имат обща парламентарна група. Следващият са изискваните заради Плана за възстановяване и устойчивост, Шенген и еврозоната законопроекти, сред които и такива, свързани със съдебната реформа. Скоро управляващите, все едно кои, ще трябва да се заемат и с осигуряване на количества газ за запълване на хранилището в Чирен за следващата зима.

През цялото това време политическите сили ще се готвят и за местните избори. В първото си изявление след 2 април Борисов с обидна самоувереност дори предложи бонус в името на редовно правителство – ПП-ДБ да кажат в кои градове ГЕРБ да не издига кандидати за местните избори.

Формула няма, но европейският път може да е обща посока.

Коментарът е публикуван в Дойче Веле. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ.

Още актуални коментари – четете тук