До дни Русия може да оглави Съвета за сигурност на ООН. Да, с президент, който се издирва за военни престъпления.
Ето каква ситуация се очертава, ако не са взети решителни мерки, за които още не знаем. Руската федерация, представена от Владимир Путин, предстои да стане председател на Съвета за сигурност. Това би била най-ярката карикатура, която ООН може да създаде за себе си. Но този израз на самоирония ще ликвидира световната организация. Дори Русия да остане само номинално в тази роля, това ще е сянката на ООН.
Според Хартата (Устава) на ООН, Съветът за сигурност се ръководи от председател. Председателят се сменя на първо число всеки месец. Членовете на Съвета са 15, от които 5 са постоянни.
Русия беше председател на Съвета през февруари 2022 година – месецът, в който Москва започна инвазията в Украйна. Година по-късно пак идва редът ѝ по силата на ротационното правило.
Как се става председател на Съвета за сигурност на ООН
На 1 април 2023 година Руската федерация трябва да заеме позицията на председател. Функцията „председател“ се дава на държава, не на лице. В общия случай тя се упражнява един месец от посланика на дадения член на Съвета за сигурност. Но съответната държавата решава кой да я представлява.
Ако Русия заеме този пост, няма правен проблем той да бъде поет от президента Владимир Путин, от министъра на външните работи Сергей Лавров или неговата бележита говорителка Мария Захарова. А може и от военния министър Сергей Шойгу. Може от всеки, посочен от Лавров, т.е. от Путин.
Всички тези лица са или ще бъдат разследвани за военни престъпления, престъпления срещу човечеството, геноцид и агресия – четирите категории престъпления, покрити от Римския договор на Международния наказателен съд (МНС).
На 17 март 2023 година МНС издаде заповед за арест на Владимир Путин и Мария Лвова-Белова, комисар по правата на децата в Русия, по подозрения за извършени от тях военни престъпления. В конкретния случай те се отнасят до депортирането на хиляди украински деца на руска територия, настаняването им в приемни семейства или в мрежа от лагери за асимилация.
Към тези обвинения постепенно ще се добавят други и кръгът на обвинените ще расте.
Съветът за сигурност като „върховен цинизъм“
Но и без да се трупат престъпни състави, може да се пита как така една Русия, чийто държавен глава се издирва със заповед за арест, ще бъде дори само за миг председател не на друго, а на Съвета за сигурност. Ще се окаже прав големият теоретик на международните отношения Ханс Моргентау, който в капиталния си труд „Политиката между държавите“ (още 1948 година) определя Съвета за сигурност като върховен цинизъм.
Нещо повече. Трябваше отдавна да се повдигне въпросът как така Руската федерация е член на Съвета за сигурност, след като е започнала агресивна война. Кампанията на Русия срещу Украйна е в драстично противоречие с устава на ООН и по-специално с ролята, която Хартата отрежда на Съвета за сигурност и на постоянните му членове.
И без обвиненията на МНС Руската федерация следваше отдавна да бъде изключена от Съвета, а и от ООН. Най-малкото трябваше да се предприемат мерки по суспендиране на правата й на пълноправен член.
Сега се появяват нови основания за действия срещу Русия. Досега за агресия се говореше широко-публично и в резолюциите, които Общото събрание (Асамблеята) на ООН гласува месец през месец. Намесата на МНС издига обвиненията на ново ниво и им дава по-силна легитимност.
Фактът, че Русия не признава МНС, не променя ситуацията. Както отбелязаха тези дни Си Ен Ен, с тези обвинения „светът на Путин рязко се сви“. Довчера световен лидер, днес той е обречен на изолация в Кремъл, където говори сам на себе си пред група уплашени служители. Но въпреки международната си изолация той може да оглави Съвета за сигурност на ООН.
Каква власт би имала Русия след 1 април
Председателят на Съвета има координационни функции. От него зависи дневния ред, голяма част от комуникациите, придвижването на решения и т.н. Прилича на председател на важна комисия в Народното събрание на България или на самото Събрание.
Дори да не произведе значителни бели, голямата травма ще бъде налице от ден първи. Самия факт, че Съветът има за свой президент и лице държава, над която тежат обвинения във военни престъпления не се нуждае от коментар.
Има ли начин това падение да бъде предотвратено? Има, но се изискват решителни координирани действия. Този въпрос е анализиран многократно и представен тук накратко.
Трудността не е принципна, а процедурна. Принципите на ООН и на Съвета са съхраняване на мира. Държава-агресор не може да бъде член на Съвета. Но този принципен въпрос няма еднозначен процедурен превод. Членство и председателство на Русия е недопустимо по подразбиране. Но когато се обърнем към процедурите за суспендиране или изключване, нещата се усложняват.
При достатъчна решителност от страна на Общото събрание ООН може да избегне срив на репутацията си. Особено предвид серията резолюции, осъждащи Руската федерация с огромни мнозинства. Примерно така:
- Общото събрание трябва незабавно да изрази категорично несъгласие Русия да бъде президент на Съвета. Това е един минимум и начало на процес;
- На второ място да приеме документ, призоваващ членството на Русия да бъде суспендирано, докато трае войната;
- Трето, да настоява Русия да не участва в гласувания в Съвета, засягащи войната в Украйна;
- Четвърто, най-силната акция срещу Русия е повдигането на въпроса на какви основания тя е член на Съвета за сигурност (а и на ООН въобще). До 1991 година членове са СССР, Украйна и Беларус. Русия никога не е била. Фактът, че наследява автоматически СССР е част от еуфорията около разпадането му. Но сериозни правни основания за такъв пренос на права няма. Украйна и Беларус са членове, защото и преди 1991 са били. Русия не е член-основател, каквито са Великобритания, САЩ, Франция. Нито има договорена приемственост, както в случая с Тайван и Китай.
Тези основания могат да бъдат допълнени с други и развити в дълбочина. Комплексът аргументи, който ще се получи, ще подкрепи една категорична позиция, гласувана от Общото събрание. Какво ще стане по-нататък, не е съвсем ясно. Нещата ще опрат до позицията на Китай и може да се омъглят напълно. А може да има и скандал. Но кой скандал е по-скандален от т.нар. специална операция?
Текстът е публикуван в „Свободна Европа“. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
Още актуални коментари – четете тук
