Въпреки подобряването на финансова сигурност и напредъка в управлението на кризи в България през последните 10 г., все още има съществени проблеми с банките. Нито един от компонентите на сигурността и управлението на кризи не е напълно развит. Заключението прави Международният валутен фонд (МВФ) в техническа оценка за финансовата мрежа за сигурност у нас.

Констатациите на МВФ:

  • продължават да липсват политики и процедури, които да гарантират плавен и решителен преход от ранна намеса към оздравяване на проблемни банки,
  • поради липса на средства и заради политически избори продължава да няма двустранен механизъм за спешна помощ за осигуряване на ликвидност (ELA),
  • фондът за гарантиране на влоговете в банките е претоварен със заеми и ще бъде неефективен при покриването на плащания към вложители, освен ако не вземе нов значителен заем или не събере извънредни премии.

Фондът препоръчва:

  • БНБ да даде приоритет на плановете за възстановяване и оздравяване на банките в България, в които мажоритарният дял се държи от местни лица и които са системно важни. Акцентът да падне върху онези, които са показали недостиг на капитал при стрес тестовете през 2016 г.
  • БНБ да приеме стратегии за алтернативно възстановяване на дъщерните дружества на чужди банки, които оперират в България, в случай че оздравителните колегии не успеят да достигнат до общ подход.

Фондът съветва да бъде осигурен реално ефективен режим срещу банкови фалити и конкретизира мерките.

МВФ твърди, че необслужваните кредити в банковата система остават на високо ниво, като България е сред държавите в ЕС с най-високи нива на проблемните заеми.

Фондът отчита, че като цяло банките разполагат със сериозни буфери, но има нужда от подобрение при провизирането на загубите от кредитиране.

МВФ препоръчва още:

  • БНБ в близко бъдеще да приеме всеобхватна стратегия за съществено намаляване на дела на необслужваните кредити в рамките на хоризонт от 3 до 5 години.
  • стратегията да се фокусира върху три основни области – провизиране на загубите от кредитиране, отписване на необслужвани кредити – изцяло или частично, и оценка на обезпеченията. Това налага допълнително засилване на надзора, по-добра отчетност,  подобряване на банковите системи за ранно предупреждение и мерки за развитие на пазара на необслужвани заеми.

Констатацията, че делът на необслужваните кредити е най-висок в сектора на строителството и имотите, обръща внимание, че най-честото кредитиране се оказва кредит срещу обезпечение. Което налага обезпеченията да се оценяват правилно, подчертават експертите на МВФ.  Изискват и унифицирани, консервативни правила за оценка на обезпеченията.

В отделна бележка МВФ подчертава, че резултатите от стрес тестовете сигнализират за за уязвимост на българската банкова система на различни външни и вътрешни рискове.

Според базовия сценарий на стрес тестовете, който залага скромен икономически растеж и спад на безработицата, както и стабилни, ниски лихви, две банки, от които една системно важна, показват уязвимост от гледна точка на капиталовите буфери и са затруднени да се справят с акумулираните загуби.  Тези банки отчитат и значителен ръст на необслужваните кредити в резултат на тяхната преоценка след прегледа на качеството на активите, обръщат внимание от МВФ.

При тестови модел с песимистичен сценарий, който допуска силен икономически спад, ръст на безработицата, спад на оценките на обезпеченията и увеличаване на рисковите премии, според МВФ, пет банки остават под минималните регулаторни изисквания за капитала на втората година от периода. На третата година към тях биха се присъединила още две банки, като в края на периода три биха били в технически фалит.

Фондът заключава, че анализите на ликвидния риск и стрес тестовете показват, че всички банки покриват минималните ликвидни изисквания, но с широки маржове.

И още : Банките в България имат достатъчни потоци от ликвидни и не толкова ликвидни активи, за да издържат на структурни шокове с хоризонт от една година, подчертават от МВФ.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!