България може да сключи двустранен договор с GlaxoSmithKline за осигуряване на моноклонални антитела, въпреки че не е включена в рамковото споразумение на ЕК за закупуване на лекарство срещу COVID-19. Това обясниха от Министерството на здравеопазването, коментирайки появила се информация, че страната ни не участва в поръчката на ЕС, защото е изпуснала срока.
От ведомството обясниха, че представители на Министерството от Дирекция „Лекарствена политика“ и Дирекция „Обществени поръчки“ са включени в Ръководния комитет на 22.02.2021 г., и имат достъп до поверителната база данни по работните процедури на ЕК (CIRCABC).
По отношение на провежданите от Европейската комисия съвместни процедури за обществени поръчки за осигуряване на моноклонални антитела за лечение на COVID-19 с притежателите на разрешение за употреба (ПРУ): Hoffmann–La Roche Ltd, Celltrion Healthcarе, Eli Lilly и GlaxoSmithKline, Министерството на здравеопазването с Протокол-Решение № 10 от 24.02.2021 г. е заявило позиция за участие и осигуряване на количества от всеки един от посочените потенциални притежатели на разрешение за употреба.
На оперативно заседание на Министерски съвет, проведено на 17.03.2021 г., е взето решение за включването на Република България в съвместен договор, подписан от Европейската комисия за закупуване на моноклонални антитела от GlaxoSmithKline. Решението е взето извън предоставения от Европейската комисия изключително кратък срок – 12.03.2021 г. за заявяване на позиция за присъединяване. Предвид това, в документацията на рамковото споразумение не фигурира Република България.
Невключването на Република България в рамковото споразумение на ЕК обаче не лишава страната ни от възможността да сключим двустранен договор с GlaxoSmithKline за осигуряване на моноклонални антитела, подчертаха от Министерство на земеделието.
За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини
