На 1 юли 1997 г. влизат в сила на разпоредбите от Закона за Българска народна банка (БНБ), с който в България се въвежда валутен борд. Той е въведен от правителството на Обединените демократични сили, след тежката икономическа криза през 1996 – 1997. Българският лев е фиксиран към германската марка при курс 1000 лева за 1 германска марка. От същата дата влиза в сила и задължението на БНБ да обменя при поискване левове срещу германски марки при отклонение не повече от 0,5 процента от официалния курс.
Проблемите в управлението на страната, възникнали поради стремежа на правителството на БСП едновременно да запази работните места (като не закрива губещи предприятия), да изплаща външния дълг и да контролира валутния курс, се задълбочават до степен на икономическа криза.
Правителството е изправено пред перспективата от повторно (след мораториума при кабинета на БСП и Андрей Луканов през 1990г.) прекратяване на плащанията по външния дълг. Поради системната неспособност на българските правителства да управляват ефективно публичните финанси, Международният валутен фонд се съгласява да окаже помощ на правителството само при въвеждане на валутен борд.
На 12 февруари 1997 г. президентът Петър Стоянов назначава служебно правителство, оглавено от кмета на София Стефан Софиянски, разпуска XXXVII народно събрание и обявява предсрочни парламентарни избори на 19 април същата година. Първото решение на служебния кабинет на Стефан Софиянски е за въвеждане на валутен борд в България.
Разпоредбите за валутния борд в Закона за Българската народна банка (БНБ) са приети от парламента на 4 юни 1997 г. Законът за БНБ е приет от 38-ото Народно събрание на 5 юни 1997 г. и влиза в сила в деня на обнародването му на 10 юни 1997 г. без разпоредбите за валутния борд.
Така след политическата криза в началото на 1997 г. и проведените избори валутният борд е въведен на 1 юли 1997 г. със Закона за Българската народна банка, приет на 10 юни същата година. Функциите на институцията валутен съвет са поети от Управление „Емисионно“ на Българската народна банка.
Законът фиксира обменния курс на българския лев на 1000 лева за 1 германска марка. А след въвеждането на еврото през 1999 г. курсът е 1955,83 лева за 1 евро, което след деноминацията на лева на 5 юли същата година става 1,95583 лева за 1 евро.
Източник: БТА
Още новини от деня – четете тук