Айнщайн като подстрекател на битова революция. Подобно изказване звучи прекалено прозаично по адрес на човека, тачен като баща на теоретичната физика. Но е вярно, защото Алберт Айнщайн усъвършенства хладилника и така променя бита на милиони, а оттам и съзнанието им.
На 11 ноември стават 83 години, откакто великият учен получава патент за хладилник, работещ без компресор. Изобретението е въведено под номер 1 781 541 в патентното ведомство на САЩ.
Освен Айнщайн носител на авторското право е и Лео Сцилард – негов бивш студент, който години по-късно става знаменит ядрен физик и изобретател на електронния микроскоп.
Сцилард и Айнщайн разработват хладилника през 1926 г. Импулсът за новата машина дошъл от вестникарска статия. Сцилард и неговият ментор прочели за трагичен инцидент с берлинско семейство, загинало, след като пломбата на техния хладилник се счупила и в дома им изтекли отровни газове.
За да елиминират подобна опасност, Сцилард и Айнщайн предложили нов дизайн на хладилника и различен начин на замразяване. В техния вариант хладилникът няма компресор и подвижни части, а работи с постоянно налягане. Нужен му е само източник на топлина – слънчева светлина, пламък.
Така тандемът усъвършенствал оригиналния хладилник на шведските изобретатели Балтазар фон Платен и Карл Мюнтерс от 1922 г.
За няколко години Айнщайн и бившият му студент получили 45 патента на тяхно име за три различни модела хладилници в няколко държави. Предполага се, че двигател на изобретенията е Сцилард, а Айнщайн действал като консултант, помагайки в оформянето на документацията. Той имал богат опит в тази сфера, натрупан покрай работата му в Швейцарския патентен офис.
Сред купувачите на ноу-хауто била шведската компания „Електролукс”, която придобила някои от най-обещаващите патенти, а по-късно пуснала в производство и екохладилника на Айнщайн-Сцилард.
За още интересни статии, анализи, коментари и интервюта следете страницата ни във Фейсбук Дебати.
