Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) планира да предостави финансиране от над 400 млн. евро под формата на нови заеми за зелени проекти в България чрез програмата за гаранционни споразумения на Европейския съюз „ИнвестИЮ“ (InvestEU). Очаква се тези проекти да доведат до спестяване на около 350 000 мегаватчаса електроенергия и редуциране на емисиите с 100 000 тона CO2 годишно, което е еквивалентно на емисиите от 12 500 домакинства.
Тази информация предостави Франсис Малиж, управляващ директор за финансовите институции в ЕБВР, в интервю за БТА. Той посочи, че е в България за официалното откриване на гаранционната програма на ЕБВР по схемата „ИнвестИЮ“. ЕБВР играе важна роля в предоставянето на партфейлни гаранции за търговските банки, което позволява на финансовите институции да кредитират зелени проекти, като така намаляват част от риска.
Според Малиж основното предизвикателство за България при прехода към зелена икономика е високата емисионна интензивност, която е 3,5 пъти над средното в ЕС. Той подчерта, че страната трябва да инвестира в кръгова икономика и да намали зависимостта си от изкопаеми горива, чрез инвестиции в възобновяеми източници на енергия, хранилища, подобряване на електрическите мрежи и насърчаване на енергийната ефективност.
Франсис Малиж също изрази мнение, че приемането на еврото в България няма да доведе до съществена промяна в икономическата структура, тъй като страната отдавна има фиксиран курс спрямо еврото. Въведението на еврото ще подсили интеграцията на България в еврозоната.
Той добави: „Това ще улесни българските компании в конкуренцията извън страната, но ще направи също така и международните компании по-конкурентни на българския пазар. Хората трябва да са готови за ново ниво на конкуренция“, заяви той.
Също така Малиж вярва, че еврото ще стимулира пряките чуждестранни инвестиции, ще активизира капиталовия пазар у нас и ще намали макроикономическите рискове.
По отношение на банковата система, управляващият директор на ЕБВР не предвижда значителни промени в краткосрочен аспект, тъй като банките имат висока ликвидност, ниски лихвени проценти и много от тях вече са свързани с банки от еврозоната.
Малиж също подчерта, че членството в Шенген може да увеличи инвестиционния интерес към страната.
Следва пълен текст на интервюто:
Г-н Малиж, какви финансови инструменти предлага ЕБВР по програмата „ИнвестИЮ“ (InvestEU) за българския финансов сектор и за кого са предназначени?
– Програмата „ИнвестИЮ“ (InvestEU) е инициатива на Европейския съюз, която осигурява портфейлни гаранции за търговските банки. Когато банка отпусне кредит, ние гарантираме част от него.
Това позволява на банките да действат по-ефективно, тъй като не поемат целия риск. Работейки съвместно с нас, те могат да отпускат повече кредити с наличния капитал.
Банките ще могат да предоставят заеми на различни клиенти – от индивидуални потребители, желаещи да подобрят енергийна ефективност, до жилищни асоциации, малки и големи компании, както и публични институции.
Тези целеви инвестиции и консултантска помощ целят да насърчат устойчивите инвестиции в сектора. Предоставяме и техническа помощ, за да подпомогнем различните клиенти при вземането на правилни решения.
Каква сума инвестиции се очаква да бъдат привлечени в България благодарение на действията на ЕБВР по „ИнвестИЮ“?
– Досега вече сме подписали споразумения с „Пощенска банка“ и „ПроКредит банк“, като работим и по нови споразумения с други банки. Очакваме нови кредити на стойност над 400 млн. евро да влязат на пазара.
С очакваните зелени инвестиции в България, ще се спестят над 350 000 мегаватчаса енергия и ще се намалят въглеродните емисии с 100 000 тона на година, което е приблизително равностойно на емисиите на 12 500 домакинства.
ЕБВР работи в тясно сътрудничество с Европейската комисия за насърчаване на инвестиции в устойчива инфраструктура и зелена икономика в държавите членки на ЕС. Каква е оценката Ви за напредъка на България в зеления преход спрямо други страни от Централна и Източна Европа?
– България е постигнала значителен напредък в намаляване на своите емисии през последните 20 години, но все още има предизвикателства. Например, емисионната интензивност – количеството на отделените емисии при производство на 1000 евро БВП, е 3,5 пъти по-висока от средната стойност в ЕС.
Има голям потенциал за подобрение, особеното е, че икономиката е относително слабо кръгова, което означава, че повторната употреба на ресурси може да бъде увеличена. Нужни са и инвестиции за намаляване на зависимостта от изкопаеми горива, което е обща тенденция и за целия регион.
Инвестиции в хранилища на енергия ще са от решаващо значение, тъй като възобновяемите източници изискват такова решение за ефективност. Нужди от подобряване на мрежите продължават да са налице, за да може енергийният транспорт да функционира в оптимален режим. Също така е важно да насърчаваме енергийната ефективност, така че производството да върви ръка за ръка с пестенето на енергия от страна на домакинствата.
България напредва в соларната енергия и енергийната ефективност, но все още изостава в области като енергийни характеристики на сградите, устойчив транспорт и кръгова икономика.
ЕБВР наскоро одобри нова 5-годишна стратегия за България, насочена към иновации, финанси и устойчива икономика. Как приемането на еврото би могло да повлияе на тези теми?
– България има силна евроизирана икономика, тъй като е с фиксиран валутен курс от дълго време. Приемането на еврото няма да промени коренно икономиката, а ще допринесе за по-добра интеграция в еврозоната.
Еврото ще улесни българските фирми в конкуренцията извън страната и ще улесни чуждестранните бизнеса в България. Трябва да сме готови за засилена конкуренция, която в крайна сметка ще повиши конкурентоспособността.
Очакваме, че еврото ще стимулира инвестиции, както в капиталовия пазар, така и в друго направление, в което България все още не е достигнала оптималните нива на активност.
Краткосрочното влияние на банковата система би трябвало да е ограничено, тъй като ликвидността остава висока, а лихвените проценти са ниски. Подобни институции вече са свързани с големи банки от еврозоната.
Членството в еврозоната ще допринесе за икономическа стабилност и ще минимизира макроикономическите рискове.
Българската икономика демонстрира относителна стабилност в последните години, дори независимо от промените в управлението. Основен двигател за растежа е частното потребление. Важно е да не забравяте, че инвестициите и износът са по-чувствителни в условия на волатилност. Дългосрочният растеж трябва да бъде подпомаган от инвестициите, в частност тези от частния сектор.
Ниските нива на инвестиции ограничават производителността и конкурентоспособността, затова новите инвестиции биха могли да донесат ползи.
В контекста на макроикономическата среда, България разполага с достъп до финансови ресурси чрез местните банки, в допълнение към средствата от Европейския съюз, които досега не са оползотворени на максимално ниво. Надяваме се, че приемането на еврото ще отвори нови врати за фондовете.
Влизането на България в Шенген ще привлече допълнителни средства и ще подобри търговията, като намали трансакционните разходи.
Атрактивността на страната за инвестиции зависи от общите нагласи в ЕС и световните икономически перспективи, както и от качеството на регулациите и данъчната политика у нас. Наличието на обучени кадри също играе значителна роля. Много бизнеси споделят, че най-голямото предизвикателство е намирането на подходящи таланти. България има възможности в тази област, но и има работа за подобряване на образователната система и задържането на талантливите кадри в страната.
