Лукойл, петрол

Европа иска да се откаже от руския петрол заради войната в Украйна. България обаче иска да е изключение. Наистина ли страната не може да се справи без петрол от Русия? И какво ще се промени, ако доставките все пак спрат?

Европа се готви да спре да купува петрол от Русия. Ако карате кола, сигурно вече се чудите – ще има ли достатъчно горива и как ще се променят цените.

Може би сте чули предупреждения, че България е много зависима от руския петрол и не може да се справи без него. Или че няма алтернативи. Или че без петрол от Русия цените ще скочат рязко. Но тези твърдения не са подкрепени от факти.

Защо се говори за спиране на руския петрол?

Европейският съюз (ЕС) обмисля да спре да внася руски суров петрол и рафинирани петролни продукти от Русия. Предложението е на Европейската комисия и има подкрепата на повечето държави от ЕС. То предвижда вносът да спре поетапно и до края на 2022 г. страните от ЕС вече изобщо да не купуват петрол и петролни продукти от Русия.

Предложението за ембарго на руския петрол е част от шестия пакет санкции срещу Русия. Възможността се обсъжда още от началото на руската военна агресия срещу Украйна. Целта е Русия да не получава приходи, с които да финансира войната.

Кой внася петрол в България?

Основен вносител на нефт е „Лукойл Нефтохим Бургас“- собственик на единствената голяма рафинерия в България и на единственото нефтено пристанище. Дружеството е и водещ производител, търговец и дистрибутор на нефтени деривати.

От доклад на Комисията за защита на конкуренцията от 2016 г., става ясно, че „Лукойл Нефтохим Бургас“ има дял между 50 и 60% от “общия пазар на производство и внос на бензин и дизелово гориво в страната”. В края на 2021 г. КЗК уличи “Лукойл”, че използва господстващото си положение на пазара на горива в България, за да пречи на други фирми да внасят и продават.

Основни акционери в „Лукойл Нефтохим Бургас“ са регистрираното в Швейцария дружество „Литаско“ с 89,97 % и руската „Нефтяная Компания Лукойл“ с 9,88%. „Литаско“ от своя страна е дъщерна фирма на руската „Лукойл“ и е неин изключителен търговски представител за международния пазар.

Така излиза, че основният играч на пазара е едно дружество, контролирано от руски компании.

Колко е зависима България от руския петрол?

България произвежда под 1% от петрола, който се използва в страната. Останалите 99% идват от внос. Този внос се извършва на пазарен принцип и в страната може да идват доставки на суров петрол и петролни продукти от различни източници.

Рафинерията на „Лукойл Нефтохим Бургас“ може да преработва различни сортове петрол. Пред БТА председателят на Управителния съвет на компанията Илшат Шарафутдинов каза, че за първото тримесечие на 2022 година 63% от петрола е с руски произход, а останалите 37% са основно близкоизточни сортове. По думите на Шарафутдинов в момента рафинерията преработва 100% руски петрол, защото такъв се предлага на пазара.

Може ли тогава без руски петрол?

„Лукойл Нефтохим Бургас“ и сега преработва нефт, различен от руския. В първото тримесечие на 2022 г. близо 40% от преработения петрол е бил с друг произход.

Компанията твърди, че ако се наложи да мине изцяло на неруски петрол, това може да доведе до технически проблеми. Председателят на Управителния съвет на компанията казва също, че ще отнеме години рафинерията да се преоборудва, така че да може да работи с други сортове петрол.

Експерти обаче смятат, че рафинерията „Лукойл Нефтохим Бургас“ може да работи с петрол, различен от руския сорт „Урал“. Въпрос на търговско решение е дали да го направи.

Ако рафинерията откаже да работи заради санкциите, има възможност за внос на вече преработени горива от съседни държави, каза директорът на програма „Енергетика и климат“ към Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) Мартин Владимиров пред Свободна Европа. Рафинериите в районите на Солун и Букурещ могат да осигурят достатъчно горива на приблизително същите цени, смята той. Т.е. отговорът на въпроса е – да, в България ще има горива, дори и при спиране на вноса на руски петрол.

Кои са алтернативите?

Според анализ на ЦИД има редица алтернативи на руския петрол, които „Лукойл Нефтохим Бургас“ може да използва. В района на Черно море се предлагат сортове петрол от Казахстан и Азербайджан. В пристанищата на Средиземно море се предлага петрол от Алжир, Либия и Египет.

Анализът на експертите от ЦИД показва, че транспортните разходи няма да се увеличат, ако се премине на доставки на друг петрол от района на Черно море. Ако се използва петрол от най-далечния доставчик от Средиземно море – Алжир, това ще доведе до увеличаване на транспортните разходи в рамките на един долар на барел, т.е. близо един процент.

Съществуват и други алтернативи на Русия като доставчик на петрол – страните от Персийския залив (Кувейт, Ирак, Саудитска Арабия, ОАЕ и др.) или по западното крайбрежие на Африка.

Ще стане ли по-скъпо?

Ако “Лукойл Нефтохим Бургас” започне да работи с нефт, който не се доставя от Русия, е възможно да има повишение на цените. Това може да стане и ако рафинерията откаже да работи изобщо без руски петрол. Но вероятно няма да става дума за шоково поскъпване, а за плавно увеличение до средните цени в ЕС, смята Мартин Владимиров от ЦИД.

В момента цените на горивата в България са с около 10% по-ниски от средните в ЕС. Това вероятно е резултат от политиката на “Лукойл” да държи цените по-ниски, за да попречи на конкурентите, добави Владимиров.

Цената на руския суров петрол, който преработва рафинерията в Бургас, и сега е по-ниска в сравнение с тази на петрола от други държави и намалява през последните месеци. По-ниските цени на суровината обаче не водят до по-ниски крайни цени на горивата по българските бензиностанции.

Причината е, че разликата между цената на суровината и на крайния продукт всъщност отива при доставчика.

Търговецът е дружеството „Литаско“. То купува от руската компания “Лукойл” суров петрол и го продава на рафинерията в България. След това купува обратно преработения петрол и го продава на потребителите. Зад трите фирми стои един собственик. При тази схема на работа българският потребител плаща пазарната цена на горивата. Евентуалната разлика заради по-евтиния руски петрол е печалба за руската “Лукойл”.

Защо Европа иска да спре да внася петрол от Русия?

Основните причини са две. Първата е фактът, че Русия използва приходите от износ на петрол, за да финансира военната си агресия срещу други държави.

През февруари Русия започна мащабна война срещу Украйна, при която бяха убити хиляди цивилни. Десетки градове бяха бомбардирани, а редица правозащитни организации откриха данни за военни престъпления на руската армия. Това е най-мащабният, но не и единственият случай на руска военна агресия при управлението на Владимир Путин. Други примери са незаконното анексиране на полуостров Крим и подкрепата от Русия, включително финансова и с оръжия и боеприпаси, за проруските сепаратисти в Източна Украйна от 2014 г. досега.

ЕС, САЩ, Обединеното кралство и други държави многократно са казвали, че налагат на Русия санкции, за да попречат на Москва да получава средства, с които да финансира „актовете си на агресия“.

Втората основна причина е фактът, че редица европейски държави са силно зависими от вноса на руски нефт и газ. Това позволява на Русия да влияе на политиката им и да ги заплашва със спиране на доставките. Затова Европейската комисия още от началото на войната настоява за бърза диверсификация на източниците и маршрутите на доставки на енергийни източници и в крайна сметка отказ от руския нефт и природен газ.

Кои държави не са съгласни?

За да бъде наложена забрана за внос на руски петрол и петролни продукти, всички държави в Европейския съюз трябва да са съгласни. В момента обаче не всички страни членки подкрепят това предложение.

Първоначално против бяха Унгария, Словакия и Чехия. Причината е, че и трите държави нямат излаз на море и получават доставки на петрол по тръбопроводи от Русия. Това ги прави в по-голяма степен зависими от руския петрол. Европейската комисия им предложи отсрочки: Унгария да може да внася руски петрол до края на 2024, а Словакия и Чехия – до средата на 2024 година – тоест две години за Будапеща и година и половина повече за Братислава и Прага от останалите страни в ЕС.

Въпреки това обаче Унгария все още е против. Премиерът Виктор Орбан сравни ефекта на евентуално европейско петролно ембарго с „хвърлянето на атомна бомба върху унгарската икономика“. Външният министър Петер Сиярто каза, че на страната ще ѝ струва между 15 и 18 млрд. евро да модернизира инфраструктурата си, така че да може да функционира без руски петрол и поиска помощ от Брюксел и другите държави в ЕС.

Защо и България иска изключение?

България също поиска за нея да има изключение от ембаргото на руския петрол. Вицепремиерът Асен Василев каза, че страната „може чисто технологично без руски петрол, но това би оскъпило значително горивата“.

„Ако Европейската комисия предвижда изключения, ние бихме искали да се възползваме от тези изключения“, каза той пред Капитал. „Ако има твърда европейска позиция „спираме всичко за всички“ – е едно. Но ако има изключения, ние ще се възползваме.“

По-късно обаче Ройтерс съобщи, че Европейската комисия не се е съгласила да предложи отсрочка на България, защото страната „не е предложила никакви реални аргументи“.

След това началничката на политическия кабинет на българското правителство Лена Бориславова каза пред Euronews Bulgaria, че на този етап България няма как да подкрепи спирането на доставките на руски нефт. Председателят на парламентарната комисия по енергетика Радослав Рибарски каза, че България ще наложи вето на общоевропейското ембарго върху руски нефт, ако не получи двегодишна отсрочка.

В момента една държава блокира решението за европейско ембарго на руския петрол, каза външният министър на Литва Габриелиус Ландсбергис в понеделник. Става дума за Унгария.

Ще загуби ли Русия, ако Европа спре да купува от нея петрол?

Суровият и рафинираният петрол са най-значимите продукти в износа на Русия, а Европа е сред най-значимите пазари за руския петрол.

Само през първите два месеца на войната – от 24 февруари до 27 април – Москва е получила милиарди евро приходи от продажба на петрол на европейски държави, сочат данни на Центъра за изследване на енергията и чистия въздух, цитирани от Ди Цайт. Нидерландия например е платила 3,59 млрд. евро, Германия е дала 2,64 млрд. евро, а Италия – малко над 2 млрд. евро. Всички тези приходи ще спрат, ако Европейският съюз откаже да купува руски нефт.

Текстът е публикуван в „Свободна Европа„, заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

1 коментар

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук