Битката при Секигахара е най-великата самурайска битка на всички времена и определя съдбата на Япония през следващите 250 години. Решаващото сражение се води на 21 октомври 1600г. в Секигахара – малка равнина в западния край на префектурата Гифу. Това място се явява кръстопът между източната и западната част на Япония.
На фронта се бият Изтокът и Западът, баща срещу син, приятел срещу приятел. Тази война разделя Япония на две фракции.
Битката се води в една мъглива сутрин. Около 160 000 самураи излизат на бойното поле. За 7-часовата битка умират 30 000 самураи.
Победители са източните сили с водач Токугава Йеясу – даймио (феодален владетел – бел. ред.) на провинцията Микава.
Ишида Мицунари, командирът на западните сили, верен на младия шогун Тойотоми Хидейоши, губи решаващото сражение.
Какво довежда до грандиозната битка?
Шогунът Тойотоми Хидейоши завършил обединяването на Япония – мисия, започнатата от неговия предшественик Ода Нобунага. За съжаление, той умира през 1598г. преди синът му Хидейоши да е достатъчно голям, за да поеме управлението на страната. Това налага Съветът на регентите да поеме контрола върху държавата. Петима от най-влиятелните даймио в Япония, сред които е Токугава Йеясу, отговарят за гражданските дела в страната, докато младият шогун не достигне необходимата възраст да управлява.
Смъртта на Хидейоши създава вакуум в Япония и даймио се втурват към властта. Веднага се открояват две фракции – лоялните към шогуната и лоялните към Токугава Йеясу и личната му амбиция да спечели повече власт.
Равносметката от битката
Победата на Токугава Иеясу в решаващото сражение край Секигахара му позволяват да поеме контрола върху държавата – той става новият шогун и се заселва в столицата на Япония – Йедо (днес Токио). Императорът го провъзгласява за шогун през 1603г. и това го превръща във върховния главнокомандващ.
След войната, в Япония трайно се установява мир, след години на гражданска война. Това разбира се не трае дълго, през 1868г. императорът си връща властта.
Продължилият 250 години период на стабилност позволява на държавата да си възвърне величието.
Битката
Още в ранни зори самураите се разполагат от двете страни на бойното поле. Всички те се опитват да изсушат дрехите си, заради проливния дъжд от през нощта. Мъгла ограничава видимостта до няколко метра. Чак към 8 часа се вдига и с това започва битката. За първи път се използват мускети. Дотогава самураите считали за смехотворно и неетично използването на оръжия от модерния свят.
Токугава Йеясу се отличава със своите способности и като войн, и като военен ръководител, така че изходът от битката при Секигахара е бил предвиден.
„Тези битки са стратегически игри. Ако получиш основното парче, няма значение какви парчета има твоя опонент. Те просто няма да му свършат работа”, казва Йеясу.
В случая, той има стратегическото предимство на разположение на самураите – в двата края на бойното поле, оборудвани с безупречна броня и оръжия.
Самураите са известни със своята лоялност и смелост, както и отдаденост към господаря.
Секигахара днес
Провинциалният град Секигахара днес е с население 9 000 души. Околностите са превърнати в своеобразен музей на битката. Навсякъде има паметници и руини в памет на загиналите.
За конфликта напомнят някои места в региона, като например „Черната кървава река”.
Музеят на Секигахара събира на едно място всичко, свързано с битката – оръжия, дрехи и прочее.
На Великата битка е посветен и цял фестивал – той се провежда в средата на октомври. Обикновено има най-разнообразни занимания като лекции, музиката и възстановки на събитието от 21 октомври 1600г.
Битката при Секигарата е най-голямата, най-кървавата и най-важната самурайска битка в историята. Това е повратна точка в японската история и води до стабилност в страната поне за 250 години.
За още любопитни материали харесайте страницата ни във Facebook.
