Днес отбелязваме осемдесетгодишнината от рождения ден на американския пианист, органист, певец и композитор Били Престън.
Той е роден на 2 септември 1946 г. в Хюстън, Тексас. Уилям Евърет Престън, според информационния сайт AllMusic, е един от най-важните музиканти в студиите, работещ в жанровете госпъл, ритъм енд блус, соул, фънк и рок. Той е работил с легенди като „Бийтълс“, „Ролинг стоунс“, Рей Чарлз, Сам Кук, Арета Франклин, Ерик Клептън и Джордж Харисън. Така Престън оставя своя отпечатък както като самостоятелен артист, така и като един от най-популярните клавиристи в съвременната музика.
Престън открива музикалния си талант от малък. Отглеждан в Лос Анджелис, той започва да свири на пиано на три години. Според Texas State Historical Association, когато е на около десет години, вече акомпанира на госпъл певицата Махалия Джаксън. Като дете, той също участва в филма St. Louis Blues от 1958 г., където играе младия У. К. Хенди.
През 1962 г. 15-годишният Престън поема на турне в Европа с Литъл Ричард. В Хамбург той среща „Бийтълс“, които към този момент все още не са световно известни. По-късно, Престън работи с имена като Сам Кук и Рей Чарлз, утвърдвайки се като музикант, способен да се движи между различни стилове и жанрове.
В началото на 1969 г. Джордж Харисън го кани да се присъедини към сесиите за проекта Get Back, в момент, когато отношенията между членовете на „Бийтълс“ са на кръстопът. Престън остава в групата и по време на историческия концерт на покрива на сградата на „Савил Роу“ в Лондон на 30 януари 1969 г. – последното публично изпълнение на „Бийтълс“.
Според официалния сайт на „Бийтълс“, присъствието на Престън променя обстановката в студиото и той става важна част от работата по Get Back. Неговите клавирни партии остават и в записите, които влизат в албума Let It Be. Сингълът Get Back, който излиза на 11 април 1969 г., е обозначен като The Beatles with Billy Preston. Официалната страница на групата посочва, че това е единственият сингъл на „Бийтълс“, в който по тяхна инициатива е упоменато името на друг изпълнител.
Престън по-късно споделя, че не е знаел, че името му ще бъде присъединено към изданието. „Най-голямата изненада дойде, когато сингълът излезе. Не ми бяха казали, че ще сложат името ми! Момчетата бяха много добри с мен“, спомня си той през 2002 г., цитирайки официалния сайт на „Бийтълс“.
Така постепенно възниква терминът „петият бийтъл“, който остава с него и до днешен ден. Но кариерата на Престън не се ограничава само до сътрудничеството му с ливърпулската четворка.
След времето си с „Бийтълс“, той продължава да работи с Джордж Харисън и участва в Concert for Bangladesh през 1971 г., организиран от Харисън и Рави Шанкар в Ню Йорк. Американската звукозаписна академия напомня, че албумът от благотворителното събитие печели „Грами“ за албум на годината през 1973 г.
През 70-те години на миналия век, Престън достига най-значимия период в соловата си кариера. Песента Outa-Space му носи „Грами“ за най-добро поп инструментално изпълнение, докато хитове като Will It Go Round in Circles и Nothing from Nothing печелят огромна популярност. Според архивите на звукозаписната академия, Престън притежава две награди „Грами“ и девет номинации.
Той е също автор на песента You Are So Beautiful, която става световно известна благодарение на интерпретацията на Джо Кокър. В допълнение към собствените си проекти, Престън остава желан клавирист за много известни артисти. AllMusic изброява неговото участие в албуми на Джордж Харисън, Боб Дилън и Sly and the Family Stone.
Особено важна е и неговата работа с „Ролинг стоунс“. Престън участва в записи като Sticky Fingers, Exile on Main St., Goats Head Soup и It’s Only Rock ‘n Roll, а през 70-те години свири на концертите на групата. Неговият орган „Хамонд“ и клавирни партии добавят изключителен звук на част от записите им.
Мястото на Престън в музикалната история е подчертано от специализирано медии вече приживе. Архивът на A&M Records напомня за публикации с негово участие в сп. „Ролинг стоун“ още от началото на 70-те години, вкл. рецензии на албуми и сингли. През 1975 г. списанието публикува материала Billy Preston’s Gospel Truths.
В почти половин век след това интересът към Престън отново се възражда. В статия от 2024 г. журналистът Дейвид Браун обсъжда документалния филм Billy Preston: That’s the Way God Planned It, проследявайки уникалния път на музиканта между госпъла, „Бийтълс“, „Ролинг стоунс“ и американската соул сцена. В него е цитиран Ерик Клептън, който описва сценичното присъствие на Престън, казвайки, че той „вземаше сцената, без да го осъзнаваш“.
Документалният филм представя Престън не само като „петия бийтъл“, а като самостоятелна фигура в историята на популярната музика. В него са използвани архивни видеа, снимки и интервюта, които проследяват работата му с „Бийтълс“, „Ролинг стоунс“, Рей Чарлз, Арета Франклин и други мащабни имена.
От Залата на славата на рокендрола определят Престън като „важен елемент от тъканта на рокендрола“, подчертавайки неговия уникален звук, съчетаващ фънки ритми и госпъл влияния в гласа и пианото му. През 2021 г. той е приет посмъртно в Залата на славата и получава наградата Musical Excellence. При приемането му, Ринго Стар споделя: „Били беше „Бийтъл“ и Били беше „Ролинг стоунс“.“
През последните десетилетия от живота си, Престън преминава през трудности, включително проблеми с зависимостите и здравословни неразположения. Все пак, той продължава да работи като студиен музикант и записва с артисти от новите поколения. Между по-късните му колаборации се открояват имена като Ерик Клептън, Нийл Даймънд и Ринго Стар.
Били Престън умира на 6 юни 2006 г. в Скотсдейл, Аризона, на 59 години, а в. „Вашингтон пост“ го описва като музикален талант с кариера, обхващаща работата с редица знаменити артисти, авторството на Nothing from Nothing и You Are So Beautiful, както и наличието на две награди „Грами“.
Осемдесет години след неговото раждане, Били Престън остава фигура, която трудно може да бъде категоризирана в един жанр. Той е част от последните дни на „Бийтълс“, свири с „Ролинг стоунс“, създава свои хитове, споделя сцена с Джордж Харисън, Рей Чарлз и Ерик Клептън и успява да донесе енергията на госпъла от църковната музика в сърцето на рок, соул и фънк сцената.
„Час ЛИК“ на БТА е платформата за лични срещи с представителите на българската култура, наука, образование и религия. Подкастът може да бъде слушан в официалния сайт и в YouTube канала на БТА.
