Днес честваме 90-годишнината от рождението на Вацлав Хавел – чешкия автор, драматург, дисидент и политик, който се утвърди като ключова фигура в трансформацията на Централна Европа в края на XX век. Той се характеризира с учтивост и упоритост, превръщайки се в един от най-силните гласове на потиснатите. Хавел прекарва пет години в комунистическите затвори, а две десетилетия живее под постоянния контрол на тайната полиция и страда от цензура на творбите си. По-късно заема поста на президент в продължение на 14 години и оставя след себе си 19 пиеси, вдъхновяващи както филми, така и музикални произведения. Според „Ню Йорк таймс“, той остава сред най-известните писатели на своето време.
Моралната му стойност и майсторството му в чешкия език го правят водеща фигура по време на протестите в Прага през 1989 г., където играе съществена роля в преговорите за приключване на комунистическото управление и мирното предаване на властта, известно като „Кадифената революция“ – процес, който протича изключително плавно, без нито един изстрел.
Хавел става първият президент на посткомунистическа Чехословакия – позиция, която определя повече като задължение, отколкото като амбиция. След разделението на страната през януари 1993 г., той е избран за президент на Чешката република. Той отхвърля мнението, изложено от реформистки настроени комунистически лидери като Александър Дубчек и по-късно от Михаил Горбачов, че комунизмът може да бъде направен по-хуманен.
Силният му статус и личния му подбор привлекат световни ръководители в Прага, включително Далай Лама, с когото Хавел прекарва часове в медитация, и американския президент Бил Клинтън, който по време на официално посещение през 1994 г. свири на саксофон в любимия джаз клуб на чешкия президент, напомня „Ню Йорк таймс“.
Като дисидент, Хавел играе важна роля в създаването на „Харта 77“ – най-дълговечното движение за човешки права в бившия съветски блок – като твърдо критикува постоянните унижения, които комунистическият режим налага на индивидите.
В емблематичното си есе от 1978 г. „Силата на безсилните“, разпространявано нелегално в Чехословакия и тайно предавано в други страни от Варшавския договор и на Запад, Хавел предсказва, че опозицията в крайна сметка ще надвие тоталитаризма.
По време на Пражката пролет през 1968 г. – краткият период, когато реформисти комунисти начело с Дубчек смятат, че е възможен „социализмът с човешко лице“ – Хавел твърди, че комунизмът никога не може да бъде укротен.
Той пише статия, озаглавена „На тема опозицията“, в която призовава за прекратява на еднопартийната система – смела идея за времето си. През май 1968 г. е поканен от американския театрален продуцент Джоузеф Пап да присъства на постановката на втората си пиеса „Меморандумът“ в рамките на Нюйоркския Шекспиров фестивал, което е последното му посещение в чужбина по време на комунистическия режим.
След интервенцията на Съветския съюз през август 1968 г., когато танкове бъдат изпратени да потушат реформите в Прага, Хавел продължава борбата за свобода. През август 1969 г. той организира петиция, отхвърляща „нормализацията“ на отношенията със Съветския съюз. Оправдан за подривна дейност, той през 1970 г. е очернен от държавната телевизия и му е наложена забрана да публикува.
През 1977 г. Хавел е един от тримата водещи организатори на „Харта 77“ – група от 242 апостолски личности, които подписват документа, призоваващ за спазването на човешките права, удостоверени в Хелзинкските споразумения от 1975 г. Скоро след създаването му, Хавел е арестуван и осъден за подривна дейност, прекарайки три месеца в затвора. През май 1979 г. той отново е задържан и получава присъда от четири години и половина, напомнят „Ню Йорк таймс“.
Суровостта на това решение предизвиква протести от комунистически партии в Франция, Италия и Испания. Хавел е освободен през февруари 1983 г., когато страда от пневмония.
В затвора му е забранено да пише, освен кореспонденция по „семейни въпроси“ до съпругата си. Според самия него, тези писма му помагат да намери смисъл в затворническия си живот. В тях той предупреждава своите преследвачи, че репресиите срещу човешката свобода всъщност подкопават техния собствен съществуване.
Отказът му да се отрече от „Харта 77“ води до други краткосрочни арести, докато популярността му в чужбина расте. През януари 1989 г. той е арестуван и обвинен, след като не се подчинява на полицейските разпореждания да остане настрана от демонстрация. Освобождаването му през май същата година отбелязва началото на края на комунистическото правителство в Чехословакия, което не успява да се впише в реформите, водещи в съседните Полша, Унгария, както и в самия Съветски съюз под ръководството на Горбачов.
В продължение на 80-те години Хавел отказва да се поддаде на натиска на правителството да емигрира. Независимо от липсата на известност в родината си извън дисидентските среди и интелектуалците в Прага, той остава в центъра на вниманието за някои западни дипломати и посетители, които го посещават в апартамента му, разположен на последния етаж на шестетажната къща, построена от баща му.
Въпреки че печели малко от нискоквалифицираната работа, която е принуден да приеме в пивоварна, той разчита на доходи от авторски хонорари за публикации в чужбина.
Шансът му да наложи влияние идва през ноември 1989 г., осем дни след падането на Берлинската стена. Когато на 17 ноември полицията разпръсква официално разрешена студентска демонстрация, Хавел свиква среща в един от пражките театри, където с други дисиденти основава Гражданския форум, призоваващ за оставката на водещи комунисти и разследване на полицейските действия, заедно с освобождаването на всички политически затворници.
На следващия ден около 200 000 души излизат по улиците на Прага, което е началото на серия демонстрации, които водят до края на комунистическото управление.
В именно този театър Хавел разработва стратегията и декларациите, които в крайна сметка подкопават комунистическия режим. „Беше невероятно как всичко в крайна сметка се въртеше около него“, споделя историкът Тимъти Гартън Аш, който е присъствал на събитието.
След като е избран за президент, Хавел започва да заменя изтърканите дънки и пуловери с официални ризи и костюми, макар да изглежда по-привично сред контракултурата. По време на пътувания в чужбина през 1995 г. той игнорира пристигащите висши чиновници и остава на летището, за да се запознае с Мик Джагър, пише „Ню Йорк таймс“.
По време на първите месеци от президентството си той приема Франк Запа и „Ролинг Стоунс“ в кабинета си. Хавел дори покрива една от стените на сградата с огромно неоновочервено сърце и обикаля коридорите на впечатляващата сграда с детски скутер.
Няма недостиг на критици на неговото управление, като някои чехи изразяват недоволство, че той отказва да обяви Комунистическата партия за нелегална.
Популярността на Хавел започва да спада през 1997 г., след неочакваната му женитба с Дагмар Вешкърнова – ярка актриса, която преди това е играла полугола вампирка – само година след смъртта на първата му съпруга Олга, с която е преживял 31 години.
През януари 1998 г. парламентът, недоволен от намесата му в политическите дела, го избира за втори президентски мандат с минимално мнозинство.
Вацлав Хавел е роден на 5 октомври 1936 г. Баща му, строителен инженер, е значим предприемач в областта на недвижимите имоти, посочва енциклопедията „Британика“. Когато комунистите вземат властта три години след Втората световна война, семейството губи своите имоти. След падането на комунистическия режим, Хавел и брат му Иван успяват да възстановят значителна част от наследството си.
По-късно той споделя, че социалният му статус е засилил чувствителността му към неравенствата. „Бях различен от съучениците си, които нямаха прислуга, медицински сестри или шофьори“, пише той. „Тези различия обаче ми се струваха като недостатък и се чувствах откъснат от компанията на връстниците си.“
Започва да пише, за да преодолее чувството на аутсайдерство. Поради произхода си, комунистическият режим му пречи да учи в университет и на 15 години започва работа като техник в химическа лаборатория.
Хавел е призован на военна служба през 1957 г. и в армията пише сатирична пиеса. През 1963 г. създава своята първа пиеса, поставена на сцена – „Градинското парти“, вдъхновена от човек, който губи идентичността си.
През 1956 г. Хавел среща актрисата Олга Спличалова, за която се жени през 1964 г. Тя е получател на затворническите му писма, по-късно събрани в сборника „Писма до Олга“.
Когато Хавел става президент, Олга рядко участва в официални събития, но използва влиянието си, за да защитава правата на хората с увреждания. Тя умира от рак през януари 1996 г. и нямат деца.
След напускането си на президентската длъжност през 2003 г., Хавел, изтощен от заболявания, се завръща към писането и изразява щастие от по-спокойния си живот. В мемоарите си „Към замъка и обратно“, публикувани през 2007 г., той описва политическата си кариера като „случайност на историята“. Посткомунистическото общество го разочарова, признава той.
През 2008 г. писателят отново става активен в театралното поле с новата си абсурдистка трагикомедия „Напускането“, в която се разказва за бивш политически лидер, който неохотно действа в живота след политиката.
До края на живота си Хавел остава загрижен за явление, което нарича „стара европейска болест“ – проблеми с правенето на компромиси с злото и игнорирането на диктатурата.
Вацлав Хавел умира на 18 декември 2011 г. в своята вила в Северна Бохемия. Представителят на чешкото посолство в Париж, Михал Дворак, съобщава, че Хавел, който години наред е бил активен пушач и през 1996 г. е избегнал смъртта след лечение за рак на белия дроб, от пролетта на 2011 г. е имал множество респираторни проблеми.
В България Вацлав Хавел е поставен за първи път през 1990 г., когато Леон Даниел режисира двете едноактни пиеси „Вернисаж“ и „Аудиенция“. През сезон 1990/1991 г. Енчо Халчев поставя в Народния театър „Безкрайно отчаяние“.
След падането на Берлинската стена, творчеството на Хавел достига до българската публика. Сред първите преводи са „Задочен разпит“ (1992), „Летни размишления“ (1993) и „Силата на безсилните“ (1994).
Чешкият държавник посещава България през април 1992 г., където се среща с президента Желю Желев. Беше планирана и среща в София с президента Петър Стоянов на 14 септември 2001 г., но тя не се осъществи поради терористичните нападения в САЩ три дни по-рано.
През октомври 2024 г. на площад „Вацлав Хавел“ в столицата ще бъде поставена скулптура-художествен синтез „Сърцето пътува“ в чест на първия президент на Чехия.
През март 2026 г. „София филм фест“ ще отбележи 90 години от рождението на Вацлав Хавел с панорама, посветена на неговия живот, идеи и творческо наследство.
„Час ЛИК“ на БТА е платформа за близки срещи с лицата на българската култура, наука, образование и религия. Подкастът може да бъде проследен на интернет страницата и в YouTube канала на БТА.
