Той бяга от непроницаеми затвори. Той убива мафиоти. Той почти успява да заживее тайно на свобода, докато хищникът не се превръща в жертва.

Александър Солоник

Мистериозният наемен убиец може да е бил, а може и да не е бил част от специалните сили на СССР. Никой никога няма да разбере, защото до смъртта си той не разкрива кой му е плащал. Ето и неговата история.

РАННИ ГОДИНИ

Александър Солоник е роден в руския град Курган през 1960 г. По време на тийнейджърските си години той притежава огромна сила заради любовта си към спортовете и стрелянето. Предполага се, че се присъединява към съветската армия, където придобива уменията на хладнокръвен убиец в отряда си в Източна Германия.

Предполага се, че основната задача на Солоник е да убива високопоставени офицери на НАТО по време на Студената война. Идеята е да се дестабилизира възможно най-много защитата на Западна Европа.

Александър Солоник

Бившият адвокат на убиеца Валери Кришев някога казва за него:

„Той дори се обсеби от идеята да се превърне в супермен. Намираше нещо романтично в това. Затова по време на службата си в армията, той решава да стане полицай.”

Но през 1987 г. животът на Солоник тръгва по съвсем друг път. Бившият военен е изгонен от полицейското училище, шест месеца преди да завърши, заради жестокото си отношения спрямо затворниците. След това той започва да работи като копач на гробове, но е арестуван заради изнасилване.

Солоник безразсъдно бяга от правосъдието, като скача през прозореца на съдебната зала от втория етаж на съда. Така той успява да стигне до Сибир.

Александър Солоник

В Тюмен, Сибир Солоник се опитва да се прикрива – премахва бенка от лицето си и премахва една от татуировките на ръката си. По време на козметичната процедура е арестуван и прекарва две години в затвора.

Този път той успява да избяга, изпълзявайки през вентилационна шахта, благодарение на ръста си от едва 165 сантиметра. Това се случва през април 1990 г.

За негово нещастие той е обречен да остане в Сибир по средата на замръзнала пустиня. Но наемните убийства са единственият му билет към свободата.

РАЖДЕНОТО НА СУПЕРУБИЕЦА

Първото наемно убийство на Солоник се случва на 3 юли 1990 г. – само месец и половина след бягството му от затвора. В тази работа той имал няколко предимства. Първо, лесно можел да преценява как да избяга от опасни ситуации. Второ, можел добре да се защитава. На трето, но не на последно място, той можел да си служи много добре с два пистолета във всяка ръка.

Първото си убийство Солоник извършва по поръчка на мафиотската организация в родния му град. След това той се мести в Москва, за да усъвършенства „занаята” си.

Александър Солоник

Основните му цели са членове на конкурентни мафиотски кланове, които той често убива хладнокръвно от голямо разстояние. Славата му на безскрупулен убиец бързо се разнася и му излиза прякорът „Александър Велики”. Московската полиция е безсилна да го спре заради тайнствената му сила да се изпарява безследно.

През 1992 г. той поразява двама членове на групата на „недосегаемите” в Москва – Валери Длугач и Виктор Никифоров. Въпреки че Длугач разполага с въоръжена охрана и брониран автомобил, Солоник успява да го убие на публично място пред нощен клуб.

НЕПЛАТЕНИ ДЪЛГОВЕ

През 1994 г. наемният убиец се връща в криминалната организация в Тюмен, за да уреди някои неплатени сметки. Криминалният контингент там му дължи 1 млн. долара. Когато босът на групировката отказва да му ги изплати, Солоник се връща в Москва, но дължимото не му дава мира. Само няколко дни по-късно мафиотът и няколко от най-приближените му са открити мъртви.

Александър Солоник

Солоник и един негов приятел са арестувани в Москва по-късно същата година, но не са проверени за скрити оръжия. Двойката открива огън и убива четирима полицаи преди да избяга – все още с ръце в белезници. Солоник и съучастникът му застрелват и двама охранители и успяват да избягат, въпреки че първият е с прострелян бъбрек.

Малко по-късно полицията успява да го залови след като приятелят му бяга и този път не допускат грешки – наемникът е хвърлен в страшния затвор „Матроска тишина”.

ОТНОВО В БЯГСТВО

Суперубиецът и този път не остава дълго зад решетките. През 1995 г. той се превръща в първия затворник, избягал от „Матроска тишина”. Разбира се, той получава помощ от вътрешен човек, подкупен от руската мафия.

Александър Солоник
на снимката: Руският затвор „Матроска тишина“

Мъж на име Сергей Меншиков го снабдява с въже, екипировка за катерене и оръжие, за да може Солоник да скочи от покрива на затвора в очакващ го автомобил марка БМВ.

Времето на топло дава възможност на убиеца да обмисли живота си. Той решава, че след 43 успешно извършени убийства, времето му в мафията е свършило. Той използва спечеленото от кървавата си работа, за да замине в Гърция през 1997 г.

Решението му да изчезне обаче дълбоко разочарова някои мафиотски босове.

ПОСЛЕДНИЯТ УДАР

Мафията наема Саша Солдат, друг наемен убиец и приятел на Солоник, да го открие. Следата го отвежда до гръцка вила, чиято стойност е 90 хил. долара. Имението има баскетболно игрище, игрище за голф и градина, пълна със скулптури. Солоник и приятелката му – бивша победителка в конкурс Мис Русия на име Светлана Котова – изглежда са се пенсионирали в лукс.

Александър Солоник
на снимката: Светлана Котова

На 30 януари 1997 г. късметът на суперубиеца най-накрая се изчерпва. Той посреща Солдат с отворени обятия и започва да си говори с него. В момента, в който обръща гръб на приятеля си, около врата му се увива корда, която го задушава до смърт. Солдат и съучастниците му убиват и кралицата на красотата.

Александър Солоник

Полицията в Атина не успява да намери телата в продължение на цели два месеца. Дори и в смъртта си, Солоник намира начин да е невидим. Легендата за него продължава да живее във филмите и сериалите. Някои дори смятат, че смъртта му е инсценирана и той успява да избяга за пореден път.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!