Традиционно Русия се слави с военната си мощ и системно се опитва да изгражда ореола си на страна, чиято армия излиза почти винаги краен победител. Тя обаче е преминавала през страховити военни сътресения, които предпочита да неглижира, но които са поставяли на карта самото й съществуване.
Мащабите на някои от тях са колосални и е невъзможно е да не се чудим на руската устойчивост. В продължение на 1000 години тази страна е оцеляла под една или друга форма. Един бърз преглед на турбулентната й военната й история повдига един важен въпрос: как?
Ето някои от най-страшните военни поражения на Русия в историята.
Битката при река Калка
За исторически предшественик на Русия, макар и крайно спорен от историческа гледна точка, минава държава, представляваща по-скоро разхлабена конфедерация на князе, известна като Киевска Рус. Тя е създадена от викинги и е съсредоточена около това, което сега е Киев, Украйна.
През 20-те години на 13 век монголите бързо се разширяват на запад към руските земи, прегазвайки по-малките царства по пътя си. Останките от тези държавици търсят помощ от русите и описват нарастващата монголска заплаха. Скоро след това монголските посланици пристигнаха в руския двор, за да търсят мирно споразумение, което в монголските схващания обикновено е предлагане на мир срещу васално подчинение.
Русите отговорили, като убили монголските посланици. Не осъзнавайки точно с какво се захващат, руските принцове събрали онова, което според тях било страшна армия, способна да спре монголите.
Първият сблъсък всъщност бил бляскав успех, поставяйки нашествениците в бягство. Обезпокоена, че войната ще приключи, преди да успеят да убият някои монголи, руската знат започнала безразсъдно преследване на отстъпващата армия. В продължение на девет дни те гонели вражеските конници, които всъщност водели преследвачите си точно в сърцето на основната монголска армия, която през цялото време чакала в засада.
Прекалено самоуверената и дезорганизирана руска армия нямала шанс да се справи с монголската засада, на която се натъкнала на 31 май 1223 година.
Когато кевският княз Мстислав се предал, монголите с радост приели, а после избили него и армията му.
Пленените аристократи монголите заровили живи под пода на палатките си, а после провели пир над тях. Вековната Киевска Рус никога не се възстановява от драматичната загуба на хора и бързо се разпада през следващите десетилетия.
Падането на Москва през 1382 година
Истинката сърцевина на руската държавност, Московското кнажество, се издигна до голяма степен поради подчинението на лидерите си на монголското управление. В продължение на 140 години след река Калка монголите взимали данък от руските княжества без никакви сериозни предизвикателства.
Но с наближаването на 14-и век Москва процъфтява като търговски център, а владетелят на княжеството Дмитрий Донски се уморява да бъде монголски лакей. През 1378 и 1380 г. Донски побеждава монголските армии в открит бой, което силно разлютило монголите.
През 1382 г. все по-раздвоената Златна орда изпратила „най-злобното си куче“, за нападение срещу бунтовните руснаци. Свирепият хан Тохтамиш тръгнал към Москва, изпращайки разузнавачи, за да убият търговци и пътници, които биха могли да предупредят Донски.
По пътя много руски принцове направили по-умния в момента залог и се съюзили с Тохтамиш. Малко преди Москва да бъде обкръжена, Донски избягал от града, за да събере подкрепления. В продължение на три дни 20 000 московски защитници отблъсвали войските на Тохтамиш.
На четвъртия ден извън градските порти се появи изтощеният Тохтамиш, който размахвал бяло знаме на примирието. Радостни от успеха си, жителите на града изпратили делегация от пратеници, които носели подаръци на почит към монголския принц.
Но преди да започнат мирните преговори, монголските воини изскочили от прикрития в лагера си, изклали шествието и нахлули през портите на Москва, опустошавайки всичко вътре.
Когато Донски се върнал, намерил купчина овъглени развалини и трупове, където някога е бил градът му. Загубил всичко, Донски и остатъците от неговото княжество отново се подчинили на монголското управление.
Катастрофата, предизвикана от Лъжедмитрий
За Русия започнали огромни проблеми през 1598 г., когато слабият цар Фьодор I умрял без наследник. Сред ужасяващ глад нещата се влошили, когато полубратът на Фьодор, Дмитрий, се появи да претендира за трона.
Това било особено тревожен ход на събитията… тъй като Дмитрий бил починал през 1591 година.
С подкрепата на Полша и Литва самозванецът успял в завземането на трона. През 1606 г. той е бил убит от благородника Василий Шуйски, който се коронясал като цар. Въпреки че Шуйски публично показва три дни голия труп на Дмитрий, той не успял да потисне слуховете, че истинският Дмитрий все още е жив. Русия изпадна в гражданска война, която затихна едва след убийството на Дмитрий II.
Докато държавата се разпадна, съседите й – Полша, Литва и Швеция – не стояли бездейни. Вместо това, те нахлули и придобили големи територии за сметка на Русия, тъй като напълно дезорганизирана руска армия се превърнала в източноевропейска боксова круша и губи битки с врагове, които превъзхождала пет пъти.
Нещата допълнително били усложнени от появата на трети фалшив Дмитрий. Накрая руските благородници все пак се осъзнали, че мразели поляците и шведите повече, отколкото се мразят взаимно, и се обединили да си върнат Москва от Полша. Там те свикали своеобразно национално събрание, което избрало Михаил Романов за нов цар на всички руснаци.
Кримската война 1853-56 година
Докато Османската империя отслабва през 19-и век, Русия жадно оглежда териториите на султана, за да получи достъп през Черно море до Средиземно море. Москва публично изразила загриженост за благоденствието на православните християни, които живеят под турско робство.
През 1853 г. руската армия нахлула в османската балканска провинция Молдова. В отговор Османската империя обявила война. Франция и Великобритания незабавно последваха примера й, за да попречат на Русия да тръгне към световно господство.
Започнало противопоставяне на четири армии, от която руската била в най-лошо състояние. Нещо като международен училищен побойник, който не можел да подкрепи репутацията си, Русия притежавала най-голямата и най-малко ефективна армия от всички сили.
Нейните войници били по същество с близък до робски статут, въоръжени с най-новата технология, но на предишния век – мускети, които стреляли 4 и половина пъти по-бавно, отколкото англо-френските пушки. И ако на руснаците особено им липсвали модерни оръжия, то със сигурност не им липсвала остарялата тактика, която получиха от първа ръка от фелдмаршал Иван Паскевич, на 72 г., и ветеран от Наполеоновите войни.
За щастие на Русия, враговете й били наистина мощни само в комбинация, тъй като всеки имал само по един ефективен род войски: британския флот, френската армия и османската артилерия.
Разбира се, Русия имаше огломно числено превъзхоство и само ако Русия от това време разполагаше и с железопътни линии или инфраструктура, за да изкара тези войски и оборудване в боя, това можеше да е друга история.
Независимо от това, Русия хвърли в боя достатъчно пушечно месо, а и съюзническите офицери водеха войната достатъчно зле, така че нещата влезли в задънена улица. В хода на войната са загинали почти един милион руснаци – няколко пъти повече от загубите на съюзниците. Условията на договора отдалечават Русия от средиземноморските й мечти – след Крим съюзниците я задължават да разпусне своя Черноморски флот.
Битката при Цушима
Продължаващото търсене на руски излаз на топло море стига чак до Порт Артур в Далечния Изток, който е наел от Китай през 1898 г. Природно подходящото пристанище, разположено на запад от Корейския полуостров, може би щеше да е японско, ако руската военна флота не се било появила край китайското крайбрежие, за да ги убеди притежателите му, че Русия би била по-добър наемател.
Но новата сфера на влияние на Русия застрашила хегемонията на Япония в региона, която през 1904 г. Япония обсадила руската база в Порт Артур… преди да обяви война. Руснаците се нуждаели от подкрепления, за да вдигнат обсадата, но най-близките били в Балтийско море, на 18 000 морски мили.
Флотата отплавала през октомври и трябва да обихоли Африка, тъй като британците са забранили да премине през Суецкия канал. От самото начало имашло проблеми. В Северно море руски крайцер необяснимо объркал британските риболовни кораби с японски торпедни лодки и стрелял по рибарите. В хаоса руснаците започнали стрелба един по друг за повече от 20 минути и няколко британци били убити в кръстосания огън.
Флотът трябвало да спре след това, за да се уталожи дипломатическият скандал. Седем месеца по-късно корабите приближили Япония. Порт Артур вече бил паднал и новата дестинация на флотата, Владивосток, била много по-далеч на север. Вместо да обикалят източното крайбрежие на Япония, уморените руснаци са избрали възможно най-краткия път през тесния проток Цушима, разделящ Япония и Корея, в който е разположен и едноименния остров.
Японските наблюдатели съобщили за напредъка на руската флота по радиото, и така гарантирали, че японският флот ще бъде на първо място, за да я спре. Първите изстрели от японските бойни кораби подпалили един руски кораб и тежко ранили руския адмирал. Недобре обучените руски моряци изпаднали в безпорядък и руските кораби, които били демоде в сравнение с японските, станаха плаващи цели за японските артилеристи.
От 34-те руски кораба, които са влезли в битката, само три са стигнали до Владивосток. Японците са заловили или унищожили почти цялата флота на цена само от три торпедни лодки.
КРАЙ НА ЧАСТ 1, продължението можете да прочетете ТУК
Какво САЩ и СССР са откраднали от Третия райх, може да прочетете ТУК
Какво би могло да се случи, ако СССР бе нападнал Германия първи, вижте ТУК
Кои са оръжията, повлияли най-много на Втората световна война, вижте ТУК
Кои са най-дръзките нападения на Втората световна война може да прочетете ТУК и ТУК.
