България има най-големи разходи в ЕС за правосъдие като дял от БВП, сочат данни, представени от Европейската комисия в началото на юни тази година. В периода 2019-2021 г. тези разходи се равняват на около 0,7 на сто от БВП. Нашата страна бележи също едни от най-високите възнаграждения на върховните съдии и прокурори спрямо средната заплата.
Като цяло работещите в тази система следва да бъдат добре заплатени, защото именно това би била една от преградите срещу нерегламентирани стимули, иначе казано – корумпирането им. Нормално биха се възприемали тези възнаграждения, ако системата се радваше на по-високо доверие. Но у нас доверието изглежда е обратно пропорционално на плащанията.
Какво може да се направи ли? Като цяло липсват лесни решения по един несложен въпрос.
Първият вариант е да се мисли за преформулиране на метода на определяне на възнагражденията по начин, по който по-справедливо това да е обвързано със системата за измерване на натовареността (СИНС). Към настоящия момент, въпреки първоначалната съпротива на този осми състав на ВСС, тя бе индексирана и предоставя обективна отправна точка откъде да се започне. Известно е, че окръжен съдия в Търговище е далеч по-облекчен от дела отколкото окръжен съдия във Варна. А СИНС отчита коефициентите на сложност. С умерени действия и без популистки ходове тази стъпка е постижима. Друг въпрос е, че никоя власт не желае да привлича настроения в правосъдието срещу себе си, а заплатите през последното десетилетие станаха основен инструмент за покупка на благоразположение от съдебната власт към политическите клонове на властта.
Вторият вариант – с далеч по-осезаем ефект – би бил да се премине към реална реорганизация на териториалното разположение на съдилищата и структурите на прокуратурата. Това е известно още и като промяна на съдебната карта на страната. Но и то някак се превърна в изпразнено от смисъл понятие. В прокуратурата бяха закрити някои структури, но без реален бюджетен ефект. Този състав на ВСС избра модел на реорганизация, който засягаше само районните съдилища и чието прилагане на практика повишаваше разходите – скъп и напразен проект. Това усилие е вътрешно за съдебната власт и следва да дойде като предложение именно от административния орган – ВСС. Но при „успехите“ на самоуправлението дотук, не можем да очакваме много.
Третият вариант е поставен също в зависимост от усилията на хората в съдебния съвет. Той предполага редуциране на и без това раздутия щат – над 2 000 съдии и над 2 000 прокурори и следователи. Тъй като съдиите, прокурорите и следователите не могат да бъдат освобождавани произволно, а само на посочените в Конституцията основания, то, ако не намаляването, то нека поне задържането на щата да бъде осъществено. На първо време това може да стане със спиране на конкурсите за първоначално и външно назначаване и преразпределение на съществуващия ресурс. Но тогава остава големият въпрос къде ще работят роднините на голяма част от действащите вече съдии, прокурори и следователи.
Какво ще стане ли? Каквото и досега – растеж на разходите за правосъдие без качествена промяна. За последните 5 години бюджетът на съдебната власт от 600 млн. лв. се удвоява и достига 1,2 милиарда лева. Да му мислим плащащите данъци!
Текстът е част от петъчния бюлетин на ИПИ.
Още актуални анализи – четете тук
