Обикновено при споменаване на праисторически чудовища мисълта ни се насочва към тиранозавъра. Той е много прочут не само в средите на палеонтолозите, но и в популярната култура и е сякаш символ на агресия и смърт. Наистина той е бил страшен звяр, но едва ли може да се сравнява със страшилищата, живели в праисторическите морета и океани – именно там са съществували най-страховитите хищници в историята на нашата планета. Някои от тях биха се нахранили с тиранозавъра, ако могат да го докопат. Списъкът, който следва, съдържа само някои от най-големите ужасии, живели на планетата, и при желание може да бъде удължен с още кошмарни същества.

Мегалодон

Това е може би най-известното същество от този списък, и с право. Трудно е да си представим нещо като бяла акула с размери, надвишаващи тези на автобус, но точно такъв е случаят.

Популярното схващане, че мегалосонът е живял по времето на динозаврите, е погрешно – страшилището е съществувало преди 25 – 1,5 милиона години. Някои смели криптозоолози дори считит, че този вид все още не е изчезнал, базирайки се на свидетелства на очевидци за огромни водни същества с вид на акула и някои находки от зъби на мегалодон, които, ако са датирани точно, са на едва няколко хиляди години.

Дълъг до 18 метра и тежък до 60 тона, може би най-страшният хищник в цялата история на планетата е предпочитал топлите океани и е просъществувал до последната ледникова епоха през Плеистоцена, когато е изгубил размножителните си райони и хранителните си източници. Изглежда, че понякога природата помага на хората.

Лиоплеуродон

Ако трябва да се посочи характерен воден хищник от Юрския период, вероятно това би бил лиоплеуродонът. За големината му оценките варират между 6 и 15 метра, като последните тенденции са към неговото „смаляване“.

Дори и на минимум това е страшно чудовище, като се има предвид, че повече от 1/5 от дължината му е мощната зъбата глава. При това положение дори и при долна граница на размера си лиоплеуродонът може да налапа цял човек наведнъж.

Учените са изследвали устройството на тези гиганти и са установили, че макар да не са били много бързи плувци, са били много подвижни. Можели са също така да провеждат кратки и експлозивни атаки, както днес го правят крокодилите.

Добре е, че са измрели преди десетки милиони години, крокодилите ни стигат.

Базилозавър

Въпреки външния си вид и името, това не е влечуго, а кит, ама зъл. Става дума за хищните предшественици на съвременните китове, които на дължина са варирали между 17 и 27 метра. Тези страшилища се окачествяват като най-голямото приближаване на кита до акулите. Живели са преди 40-34 милиона години, в късния еоцен и може би са били най-големите животни на своето време.

Физическите доказателства показват, че базилозавърът не е имал познавателните способности на съвременните китове, нито е бил способен на ехолокация. Имал е способност само за двуизмерна навигация и не е можел и да изпълнява гмуркания на голяма дълбочина.

Това го прави неспособен да преследва човек, който се гмурне дълбоко или излезе на плитко към брега. Във втория случай е препоръчително да е завинаги, ако във водата има базилозаври.

Мауизавър

Това чудовище е наименувано но маорския бог Мауи, който издърпал островите на Нова Зеландия от морето с рибарска кука. Як е бил тоя.

Вратът на мауизавъра е бил дълъг цели 16 метра, което го прави най-дългия врат пропорционално на тялото за всички времена. Общата дължина на животното е около 22 метра и то а е приличало на дълга змия, присадена на тяло на голяма костенурка без черупка.

Мауизавърът е живял през ерата Креда, което значи, че ако някой скочи във водата и се спаси от тиранозанврите и велосирапторите, се натъква на него.

Ако това е утешение, учените смятат, че тези чудовища са обитавали предимно района на Нова Зеландия.

Дунклеостеус

Той приличал на 9-10 метра дълъг и 3,5 до 4 тона тежък месояден танк. Еволюционно е надживян от акулите, но това е слабо утешение за многи други видове същества. Вместо зъби тази панцерна риба, живяла преди 370 милиона години, имала костни ръбове като котенурка.

Пресмятанията показват, че силата на захапката на това чудовище е грубо около 600 кг на квадратен сантиметър, с което то се нарежда във висшата лига на всички времена в дисциплината, до тиранозаврите и крокодилите.

Смята се също така, че дунклеостеусът е можел да си отвори устата за 1/50 част от секундата, което значи, че е бил в състояние да засмуква жертвите си и да ги гилотинира. Той не е оставил еволюционен наследник, за което сме му безкрайно благодарни.

Кронозавър

Той е късоврат плиозавър, като лиоплеуродона, и за големината му има спорове. Смята се, че е „дребен“, само около 10 метра, а най-дългите му зъби са около 30 сантиметра. Наименуван е в чест на гръцкия бог Кронос, владетел на титаните. Живял е във водита на Австралия.

Главата му е била дълга над 2,5 метра, което му дава възможност да налапа съвременен човек цял. Добре, че не може да го срещнем. Неприятното за сухоземните същества е, че кронозаврите може и да са били в състояние да се придвижват и по сушата като съвременните костениурки. Това се предполага поради структурата на плавниците им, които приличат на тези на костенурките.

Ако такива чудовища са излизали, за да си заравят яйцата на брега, е доста сигурно, че никой не е проявявал желание да им ги изравя и краде.

Левиатан на Мелвил

Това е изчезнал вид древен кашалот. Можете ли да си представите свръххищни китове? Този е такъв. Най-точно казано, той прилича на кръстоска между кашалот и костака.

Левиатанът, кръстен на библейско чудовище и на Херман Мелвил /авторът на „Моби Дик“/, е бил кит, който се храни с други китове. Той е имал най-големите познати зъби в животинския свят, с изключение на бивните на слоновете. Неговите са били дълги до 35 сантиметра.

Левиатаните са живели в същите зони и времеви период като мегалодона, така че може да си представим противопоставянето между тези два супехищника. При дължина 13,5 – 17,5 метра главата на чудовището е била дълга 3 метра и устройството й показва наличието на същата ехолокационна система като при съвременните зъбати китове. Това е много ефективно устройство в мътните води.

Ако живеехме няколко милиона години по-рано тези страшилища, заедно с мегалодоните, щяха да ни идват малко в повече, когато ходим на море.

 

 

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!