Най-зловещите истории по действителен случаи, разказани от деца

• „Вчера 3-годишният ми син ми каза: „Днес е рожденият ден на сестра ми!”. Същата нощ ми изтекоха водите.”

• „Преди няколко години слагах дъщеричката на моя приятелка да си легне вечерта. Детето беше около 3-годишно и с всички сили се бореше да не си легне в леглото. Попита ме защо трябва да спи и аз й отговорих: „Защото е късно и за малките момиченца е време да си починат добре.” Тогава тя посочи към нищото в другия край на стаята и попита: „Ами онова момиченце?” 

• „Преди две години разглеждах годишника си от основното училище с 5-годишната си братовчедка. Когато гледахме страницата с второкласниците, тя посочи снимка на момченце и каза: „Той изглежда точно като Никълъс!”. Когато я попитах кой е Никълъс, тя просто отвърна „Момчето в гардероба ми” и продължи да прелиства албума. Едва не умрях.”

• „Малките деца знаят неща, които ние не знаем. Племенницата ми е 4-годишна и постоянно говори за по-голямата си сестра. Освен това непрекъснато разговаря с нея. Тя е единствено дете и няма представа, че майка й е била бременна преди години, но е изгубила детето. Понякога всичко това ми се струва много странно.”

• „Бях се запътил към банята на втория етаж в къщата на леля ми, когато видях братовчедка си Ейприл на стълбите. Тя бе на 4 години и много развълнувана. Правеше странни физиономии и седеше на стълбите.

Попитах я какво прави. Тя каза: „Подражавам на жената с плитката”. Огледах се, но нямаше никого, освен нас. Попитах: „Къде е тази жена, Ейприл?”. Тя посочи една напречна греда на тавана над стълбите. Попитах: „Какво прави жената?” Ейприл отвърна: „Прави смешни физиономии”. Усмихнах се и се заизкачвах по стълбите, когато Ейприл каза нещо, което ме спря на място.

„Плитката й е около врата”.
Обърнах се и помолих детето да повтори. Тя посочи: „Дамата виси на плитката си… Прави смешни физиономии.”
После Ейприл започна да имитира гримасите на човек, който се задушава.”

• „Наглеждах Джак (петгодишен), който каза, че мъж на име Джейкъб, облечен като дървосекач, седи до мен на дивана. Явно е видял шока на лицето ми, защото добави: „Спокойно, той няма ръце”.

• „Малкият ми племенник разказваше за жената, която идвала нощем в стаята му. Казваше, че е облечена с червена рокля, че се казва Франи и че му пее… и че се носи над земята.”

• „Наглеждах няколко деца, докато родителите им бяха на кино. Сложих най-малкото да спи и си пуснах телевизора, докато майката и бащата не се прибраха. На следващия ден родителите ми се обадиха. Според четиригодишното съм стояла на вратата му и съм го гледала втренчено много дълго време, усмихната. Обърках се и не знаех какво да отговоря.”

• „Една вечер приятелката ми и аз гледахме 4-годишния й братовчед. Приятелката ми наистина вярва в прераждането, затова реши да провери теориите си на детето. Започна да му задава въпроси, които той не разбираше добре, но накрая му каза простичко: „Какво си бил, преди да станеш (името на детето)?”. Той отвърна, че е бил диригент и започна да размахва ръце точно като диригентите. Проблемът е там, че това малко момченце е сляпо по рождение.”

• „Преди няколко години наглеждах дъщеричката на приятели. Те живееха в апартамент с голям прозорец към градината. Детето отиде до стъклената врата, която водеше към двора, и неподвижно се взира в нощта в продължение на няколко минути. След това изтича в прегръдките ми и извика: „Страшно. Твърде страшно.” Не ме оставяше да я пусна на пода и настояваше да я прегръщам и люлея през следващия половин час. Накрая започна да повтаря отново и отново: „Сега мракът влиза. Сега мракът влиза.”

• „След като го завих за през нощта, той каза: „Знаеш ли, аз не съм убил никого. Не биваше да ми режат ръката. Но земята бе цялата покрита с кръв.” Моята теория: прероден войник от Втората световна война!”

• „Гушках 3-годишния син на приятелката си и той каза много сериозно: „Обещавам никога да не глозгам кокалите ти. Обещавам.”

• „Преди няколко месеца приятелят ми бе убит от заблуден куршум. Няколко дни, след като това се случи, отидох да видя малкия му братовчед. Детето се приближи до мен, докато плачех, и попита защо плача. Казах му, че приятелят ми ми липсва. Той изглеждаше много объркан и после каза: „Защо? Той седи пред вратата.”

• „Преди време се грижех за момиченце на име Сара, която много обичаше аз да я наглеждам. Знам, защото майка й ми казваше, че детето иска винаги аз да идвам, вместо другите детегледачки. Една вечер обаче Сара отиде една стъпка по-далеч и каза: „Когато умреш, искам да те сложа в стъклен буркан, за да си те пазя и да си те гледам винаги.”

• „Една вечер наглеждах малкия си братовчед в Монтана и той започна да ми разказва за „Зловещия мъж”, който живеел в спалнята на майка му и татко му. Това стана, след като беше отишъл при тях. Направих грешката да попитам как изглежда този мъж. Детето каза: „О, той няма лице.”

• „Една вечер наглеждах децата на приятели. Най-малкото (около петгодишно) нарисува жена, висяща от тавана, погледна ме и рече: „Тя ми каза да я нарисувам. Идва за теб. Скрий се.”

За още любопитни материали харесайте нашата Фейсбук страница – ДЕБАТИ