Сбогом Европа на технократите, здравей Европейски съюз на народите!
Речта на френския президент Еманюел Макрон за бъдещето на Европа, която бе произнесена на 26 септември, акцентира върху важните аспекти на течащата в момента дискусия. Той сложи край на мълчанието на своя предшественик и се опита даде нов тласък на работата с помощта на пискливо обръщение, което, въпреки това, заслужава да бъде внимателно анализирано. Не всички предложения на Макрон са в правилната посока, но той е прав, призовавайки всички да участват в конструктивна дискусия, а не да критикуват Брюксел във всеки удобен момент.
Европа е много важен въпрос за европейските десни и центристи. Ние знаем, че държавите могат да бъдат силни само, ако и Европа е силна. Днес целта на европейското сътрудничество се състои в укрепването на нашите държави и нашия континент. На това предизвикателство Европейската народна партия възнамерява да представи амбициозен и реалистичен отговор. Ние се нуждаем от силна Европа, а не от свръхдържава. Нашата цел са силни национални държави в рамките на един подобрен съюз. Европа, която защитава хората и идентичността, а също така помага да се създава богатство.
Време е да отхвърлим лъжливите представи за това, че „добрите европейци“ се нуждаят винаги от повече Европа винаги и навсякъде. Това е лъжа. Ние обичаме Европа и затова желаем да започнем истинска дискусия за отговорността, която трябва да лежи върху нея и националните държави. В перспектива едно споразумение за субсидиарността може да хвърли светлина върху пълномощията на страните. Това, освен всичко, означава, че Европейският съюз трябва да бъде в състояние самостоятелно да изпълнява задачите, за които е отговорен.
Истински демократичен скандал
Макар сътрудничеството между Франция и Германия да е много важно, то въобще не затъмнява всичко останало. Истинското сърце на Европа не бие в Париж и Берлин, а в Европарламента. Затова смятам, че е напълно необходимо да насочим развитието на Европа по посока на пълноценна парламентарна демокрация.
Държавните и правителствените глави, а също така председателят Жан-Клод Юнкер трябва без отлагане да предадат на ЕП неофициалното право за законодателна инициатива и в бъдеще да го превърнат в официално. Въпросът е в това, че днес Европейската комисия игнорира исканията на парламента, например, това, което засяга влизането на Турция в ЕС. И това може да бъде определено като истински демократичен скандал.
ЕС трябва да стане по-жизнеспособна демокрация. Впрочем струва ми се, че президентът Макрон греши, когато предлага да се създадат нови органи. Те само ще направят още по-тежка машината на европейската бюрокрация. За да вярват в Европа, гражданите се нуждаят от ясни и конкретни отговори на предизвикателствата, пред които са изправени, а не от нови агенции и ведомства.
Както и да е, френският президент е прав, че поставя въпроса за демокрацията в центъра. В тази най-важна сфера добавената стойност на Европа е безспорна. Ние се нуждаем от осезателен напредък, за да гарантираме нашата сигурност и да излезем извън пределите на символичните действия, до които в момента се ограничава всичко.
Ежегодна оценка на възможностите
В Европа след Брекзит Франция ще играе ролята на лидер в отбранителната сфера, по-конкретно при създаването на европейските военни възможности. Предложението на президента Макрон да сподели част от френския суверенитет е много важен жест. Така френската армия може да се превърне в ядро на бъдещите европейски отбранителни структури. Нуждаем се и от осезателни резултати и в сферата на охраната на границите и борбата с тероризма. Европейските граждани разчитат на нас и искат да бъдат сигурни в това, че се вземат всички необходими мерки за осигуряването на безопасността им. Освен задължителната обмяна на данни между националните власти и съставянето на общ списък с потенциално опасни личности в ЕС, трябва да се осигури и истинска защита на нашите външни граници с 10 000 граничари, ако това е необходимо.
В тази област Европа трябва бързо да постигне резултати. Няма да сме като левите, които безкрайно отхвърлят загрижеността на гражданите относно миграцията и европейската идентичност. Това би било страшна грешка. За нас е очевидно, че Европейският съюз има своите граници, както географски, така и интеграционни. Това означава, че трябва всяка година да определяме, колко хора можем да приемем. Решението, кой има право да влезе в Европа и кой не, трябва да се взема на външните граници на ЕС. Формирането на ясно очертани групи от бежанци трябва да се превърне в норма.
Безработицата остава една от главните тревоги на гражданите и тук Европа трябва да работи единно. Нуждаем се от повече инвестиции. Добро решение може да бъде създаването на специален бюджет в рамките на европейския. Бъдещето на нашата валута и нашето процъфтяване в много по-голяма степен зависи не от по-големите ресурси, а от реформите и спазването на ангажиментите.
Санкции
Гръцката криза ни позволи да направим един много важен извод: за укрепването на еврото на първо място е необходим закон за неплатежоспособността на страните-членки. Ние все още сме против Пакта за стабилност и създаването на „съюз за превеждане на средства“, в рамките на който държавите с по-силна икономика ще трябва да плащат чуждите сметки.
Трябва да налагаме нашите ценности и начин на живот извън пределите на ЕС, а също така и вътре в него. Европа на първо място е общност на ценностите. Всяка страна трябва да признае принципа на правовата държава като основополагащо условие за своята принадлежност към Евросъюза.
За практическата реализация на този подход, ние трябва да помислим за система от санкции по отношение на държавите, които редовно и систематично нарушават основополагащите принципи. Искам да заявя открито: недемократичните страни нямат място в ЕС, те трябва да напуснат „европейския клуб“. За това са ни необходими ясни правила. Същото трябва да засяга и получаването на гражданство. В бъдеще гражданите на страните-членки на ЕС трябва да стават хора, които абсолютно убедено уважават нашите ценности.
Ще можем да изведем нашия континент в по-добро бъдеще само в случай, че самите ние напълно уважаваме нашите европейски ценности.
