Темата за реформата в службите, която през последните дни постави акцент върху целостта на крехкото мнозинство в парламента, е особено чувствителна за президентската институция.
Президентът назначава със свой указ
началниците във военното и цивилното разузнаване, а също и шефа на ДАНС и главния секретар на МВР. Това идва по силата на текст от Конституцията, според който върховният главнокомандващ назначава и освобождава висшия команден състав на въоръжените сили и удостоява с висши военни звания по предложение на правителството.
В същото време със статут на военизирани са единствено Служба „Военно разузнаване“ и Националната служба за охрана.
Външното разузнаване и контраразузнаването са цивилни структури,
които някога, като част от бившата Държавна сигурност, са били военизирани. Въпреки това по силата на инерцията и в години, когато и правителството, и парламентът, и президентската институция бяха под контрола на една партия, през 2015 година бяха внесени и приети серия от закони за службите.
В тях именно беше окончателно парафирано изискването шефовете на служби да се назначават с президентски указ.
Вероятно и за това днес президентската институция е особено ревнива,
когато се засяга тази тема. До момента президентът Румен Радев е уклончив по темата, но вицепрезидентът Илияна Йотова има възможността да заеме доста твърда позиция.
Недоверие в службите изказват хора, които искат да сложат ръка на службите и за първи път в най-новата ни история да има политически отпечатък върху българските служби за сигурност. Сигурна съм, че президентът Радев няма да допусне това, заяви тя пред журналисти във Велико Търново“, където се включи в празненствата по повод деня на Съединението – 22 септември.
Коментарът ѝ дойде във връзка с разразилите се през последните дни дебати по темата за реформа в службите,
последвалата оставка на председателя за контрол на службите Атанас Атанасов
и заявеното намерение на ГЕРБ и ДПС да се изчака отминаването на конфликта в Украйна преди да бъдат предприети каквито и да било действия по реформи.
Може би, за да затвърди това, че има доверие в службите, Йотова не възрази на експулсирането на руски духовници от страната, тъй като представляват заплаха за националната сигурност на страната. За това научихме от руските, а не от българските власти. Вероятно има причина за това.
Според Йотова службите са в „правото си да свършат това, ако имат достатъчно доказателства и сигнали„.
В този контекст тя коментира значението на Деня на Съединението сега – когато „се правят опити [българската държава] да бъде ерозирана“ и изразява „респект“ към Конституцията на страната.
Казвам го неслучайно тук, във Велико Търново – градът, в който беше одобрена и гласувана новата демократична българска Конституция. Означава да имаш добре осъзнати и формулирани национални интереси и да ги защитаваш като позиции и на национално, и на европейско и на международно ниво. Всичко това са измеренията на днешния празник – през 2023 година“, отбеляза още тя.
Очевидно е, че за реформите в службите ще се говори още дълго време. Тъй като става въпрос за консервативни и строго йерархични системи, съпротивата по темата ще бъде голяма.
Още новини от деня четете ТУК.
