Всички най-нови, непубликувани до сега стихове на Недялко Йорданов, написани от април 2016 до юли 2017г., излизат в новия лирически сборник „Мрън-мрън”.

Мислите на поета за живота и смъртта, за младостта и старостта, за вдъхновението, за обичта и близостта, за времето, в което живеем, са облечени в напевни, емблематични за творчеството му рими.

Неговите словесни ребуси за любовта, мъката му по изгубените за родината българчета, копнежът му да не замлъква перото му за дълго, са част от темите в премиерната поетична книга.

Все пак над всичко е обичта – към внуците, към читателите, към родината и нейните светини и най-вече към истинската любов.

Поетът е нарекъл книгата си, влагайки доза самоирония, като е заел заглавието на едноименното стихотворение „Мрън-мрън”. Но всъщност сборникът е силен, разтърсващ и вълнуващ до сълзи.

МРЪН – МРЪН

Отдавна не съм писал… Дали това е край.

Онези цветни клетки умират в мене май…

И мозъкът сивее – внезапно отегчен.

Не вярвах… И не давах… Но случи се със мен…

Мълчание… Самотност… А пълна свобода!

Компютърна грамотност… Но никаква файда.

Сто и тринайсет дена… А всъщност нито ред.

И никаква надежда… И бил ли съм поет?

На възрастта на Гьоте… От Вазова по-стар…

Не искам да го виждам тоз страшен календар.

Вървя… И предпазливо… Във хлъзгавия град.

Напред не гледам вече… Надолу… И назад…

О, боже, за къде съм… Шегата настрана.

Почти не се заглеждам във хубава жена.

Сънят ми е реалност… Реалността е сън…

И значи… И изобщо… И въобще… Мрън мрън!

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!