Руснаците напразно си губят времето и си рискуват живота, твърди германският учен Робърт Шмукер по повод загадъчната експлозия край Архангелск. Ракета като „Буревестник“, според него, не дава на Русия никакво военно преимущество.

Роберт Шмукер е експерт по ракетна и космическа техника

 

Експлозията край Северодвинск на 8 август, причинила изтичане на радиация, все още е забулена в мъгла. Руските власти не дават конкретна информация за това над какво са работили военните и учените на военноморския полигон близо до село Ньонокса в деня на аварията. Ясно е само, че инцидентът е станал с ядрен реактор, казва в интервю за „Дойче веле“германският ракетен инженер и преподавател в Техническия университет в Мюнхен Роберт Шмукер. Германският учен е участвал в разработката на двигатели за американската космическа совалка „Спейс Шатъл“.

Какво, според Вас, по-точно се е случило на военния полигон край Северодвинск?

Изпробван е бил ядрен реактор, когато нещо се е объркало и се е стигнало до изтичане на радиация. Говорим за активен реактор, трябва да е имало термичен процес – отделяне на силно сгорещен въздух, който най-вероятно е причинил и смъртта на изследователите. Друго обяснение аз не виждам. Не знаем обаче колко голям е бил този реактор. Ясно е само това, че е използван уран-235, което може да се установи по продуктите от разпадането му.

Учени от американския Център „Джеймс Мартин“ смятат, че край Ньонокса са били правени изпитания с крилата ракета от типа „Буревестник“, която в НАТО наричат Skyfall. Какво мислите по този въпрос?

Трудно е да се каже. Предполагаме, че реакторът е бил на платформа в морето като застраховка в случай на авария. Тогава цялата платформа би могла да бъде потопена. Лично аз съм много скептично настроен към тази ракета. Разбира се, тя може да бъде изпробвана и на изпитателни стендове, което само по себе си обаче е много трудно. Но да се провеждат пробни изстрелвания посред лято е почти невъзможно. Щом ракетата навлезе в активна фаза, тя започва да излъчва радиация -а ако лети, оставя след себе си радиоактивна следа. Освен това тя все някъде трябва и да се приземи. И ако нещо се обърка, целият район ще бъде радиоактивно замърсен. Смятам, че е твърде малко вероятно да бъде реализиран проект с такава ракета.

Вие нарекохте този проект „самохвалство“, когато руският президент Владимир Путин го обяви за първи път преди година и половина. Но въпреки това в Русия продължава работата върху такъв компактен реактор. Можете ли да обясните по-подробно защо, според Вас, няма да излезе нищо от това?

Предимствата на такава ракета са чисто теоретични. Вярно е, че ядреният реактор би дал възможност за невероятно дълъг полет, но техническите трудности и остават огромни: необходим е лек, компактен реактор, който може да се загрее почти до точката на топене в неговото ядро – само така ракетата ще бъде в състояние да полети. Поради повишената радиация, целият процес трябва да се контролира дистанционно. За да бъде въведена на въоръжение такава ракета, са необходими много изпитания, многочасови полети с риск да се стигне и до тежки инциденти. А и къде би могла да лети такава ракета в продължение на часове? Над територията на Русия? Над други държави? Това е немислимо. Но не защото е технически невъзможно, а защото е практически изключено. Именно това е от решаващо значение.

Американците прекратиха изпитанията с тази технология още през 1960-те години – не защото не е било разрешено да се използва, а защото използването ѝ е невъзможно. През петдесетте години на миналия век мнозина мечтаеха за мини-реактори, но после настъпи отрезвяването. На пръв поглед идеята звучи добре: да лети дълго, да атакува врага от тила. Но нали той ще отговори с хиляди ядрени снаряди! Тази ракета няма никакви предимства: те са само на хартия.

Ако наистина няма никакъв смисъл да се разработва такава ракета, каква друга би могла да е целта на изпитанията в руското вътрешно Бяло море?

Мога да си представя компактен агрегат за захранване на военни съоръжения в космоса, или да речем – за подводен безпилотен дрон с ядрен реактор. Може да става дума и за много други обекти, не е задължително това да бъде непременно ракета. В крайна сметка проблемът с такива реактори за летателни апарати се състои в това, че те не бива да са тежки. При подводен дрон е по-лесно да се реши този проблем. Най-малък смисъл виждам в това, тази технология да бъде използвана за ракета с глобален обсег.

Бих направил следното сравнение: представете си турбореактивен двигател, както в самолет, но вместо керосин той да използва реактор, който загрява въздуха. Останалото си е същото. Практическото приложение на такова оръжие не би дало възможност да се правят гръмки политически съобщения.

Значи, според Вас, основната цел на разработването на такива оръжия не е самото оръжие, а желанието за сплашване на потенциалните противници?

Оръжието е преди всичко за сплашване. Основната цел на такива оръжия не е тяхното практическо използване. В света има достатъчно атомно оръжие, но никой не иска да започне ядрена война. Ако бъде използвана ракета от типа „Буревестник“, последствията ще бъдат непредсказуеми. Тя ще причини радиоактивно замърсяване на огромна територия. Този тип оръжия са замислени като потенциална заплаха, благодарение на която да се постигат определени цели без да се води война.

Но и президентът Тръмп каза, че руснаците са изпробвали ракета „Буревестник“, добавяйки, че САЩ притежават същата технология, само че в по-напреднал стадий. Вие вярвате ли в това?

Това е просто реторика. Пък и няма за какво да се говори. Що се отнася до Русия, като изключим междуконтиненталната ракета „Сармат“, Путин не показа нищо ново и сериозно: нито подводни дронове, нито свръхзвукови ракети от типа „Авангард“. Вярно е, че руското военно министерство показа още през декември 2018 снимки от изстрелването на ракета „Авангард“, но знаем, че там умеят също така добре да рисуват.

Заб: заглавието е на „Дебати.бг“.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!